Адвокат Михаил Екимджиев е завършил е Софийския университет „Климент Охридски”, Юридически факултет-Магистър по право. Бил е прокурор в Районна прокуратура – Пловдив. От 1992 г. до настоящия момент е адвокат към Адвокатска колегия – Пловдив. Практикуващ адвокат е в областта на международното публично право, наказателно право и защита на правата на човека. Осъществява процесуално представителство пред Европейския съд по правата на човека в Страсбург и Съда на Европейския съюз в Люксембург. Лектор е на многобройни национални и международни конференции.
Първоначалните очаквания бяха, че съда ще се произнесе за гражданството на Кирил Петков след изборите, като по този начин това няма да влияе на изборния процес. Кое наложи бързането на Конституционния съд за гражданството на Петков?
Това е въпрос, който може да получи най-добър отговор от самия КС, но е и поредното обезпокоително обстоятелство от гледна точка на процесуалните действия на Конституционния съд. Какво имам предвид? КС поиска от Кирил Петков представяне на документи и доказателства за неговото канадско гражданство, за това – кога е поискал да бъде освободен от него и т.н. Парадоксалното е, че не му позволи да даде своето становище, с което да интерпретира тези доказателства. По този начин той беше лишен от едно фундаментално и всеобхватно неотменимо право на защита, което е прогласено в член 56-ти от Конституцията. Това беше първата процесуална спънка.
За сметка на отказа да бъде дадена възможност на Кирил Петков да бъде изслушан или да представи становище КС, служебно и по своя инициатива, служебно или услужливо, конституира шестима юристи по неведоми критерии, и субективни преценки. Характерното е, че поне трима от тях, преди да бъдат конституирани от КС като „приятели на съда“, които помагат за вземането на решения, та тези „приятели на съда“ или поне трима от тях, преди да бъдат поканени от КС да дадат становище, дълго и напоително бяха обикаляли и обяснявали какъв нарушител е Кирил Петков, как е нарушил Конституцията и как трябва да понесе изключителна отговорност, как актовете му няма да бъдат зачетени и т.н.
Второто смущаващо процедурно действие е, че бяха подбрани хора, от които поне половината са изразили негативни становища за Кирил Петков и то публично, пред медиите. Може да видите колко напоително обясняват това, че искането на депутатите от ГЕРБ – указът, с който Кирил Петков е назначен за служебен министър, да бъде обявен за противоконституционен.
Това е смущаващо от процесуална гледна точка действие на КС, защото се създава впечатление, че той действа на принципа на самосбъдващите се пророчества. Той вижда какви становища имат юристите, подбира си такива, които подкрепят тезата на депутатите от ГЕРБ, защото останалите трима поне запазват някаква професионална хигиена и неутралитет, което е нормално.
Какво прави КС? Подбира си екип от „приятели“, поне половината от които са се изказали срещу Кирил Петков и след това може много лесно да мотивира решението си с техните позиции. Така се получава този механизъм на самосбъдващите се пророчества, който обаче е не особено достоен и е лесен за предусещане и догаждане.
Странно е и това, че за да откаже право на конституиране на Кирил Петков, КС се позовава на норми и разпоредби от Закона за КС, които казват, че право на участие в процедурата на Конституционния съд имат народни представители, президент, вицепрезидент и конституционни съдии. Опитът ми да намеря някаква логика на въпроса: защо ще бъде предоставено такова извънредно право на процесуална защита на хора, с оглед на техния служебен статус се оказа абсолютно безуспешен. Според мен тези разпоредби от Закона за КС, на които се позовава той, за да откаже на Кирил Петков участие в процедурата са противоконституционни.
Те директно се конфронтират с член 6-ти от Конституцията, който забранява привилегии и дискриминации. Няма никаква легитимна цел в това – едни хора, да се оказват привилегировани по отношението на правото си на процесуална защита пред КС. Няма значение дали си президент или си обикновен човек, ако е засегнато твое право, да кажем на чест, добро име или достойнство, както е в случая с Кирил Петков, защото в искането на депутатите от ГЕРБ до КС експлицитно има твърдение, че той е нарушител на Конституцията. По този начин неговата публична репутация бива руинирана от това твърдение, само че Конституционния съд не му предостави дори процесуалното право на защита, за което говорим, нито по-общото право, визирано в член 56-ти. Това е право да се защитаваш, да бъдеш изслушан и дори да се отбраняваш физически срещу неправомерно посегателство. То е по-общо и се различава от правото на процесуална защита, в която можеш да участваш като събираш доказателства и да те представлява адвокат. Това е член 122 от Конституцията. Дори да приемем, че те не са противоконституционни, те би трябвало, ако не дадат възможност на Кирил Петков да участва пълноценно, да бъде представляван от адвокат и т. н., то би трябвало да му осигурят другото минимално право на защита – поне да бъде изслушан и да бъде прието негово писмено становище.
Според мен тук Конституционния съд брутално наруши Конституцията. Защото докато правото на процесуална защита може да бъде ограничавано със закон и има такива ограничения, друг е въпроса дали не са противоконституционни, общото право на защита по член 56-ти е неотменимо и не подлежи на ограничения. Има и практика в тази насока. Решение №3 от 1998 г., с което за първи път се разглеждаха така наречените „царски имоти“. С това решение беше отменен Закон от 1947 г., с който комунистическата власт одържавява имотите на царското семейство. През 98-ма година КС служебно конституира не само Симеон Сакскобургготски и сестра му Мария Луиза, а и още шестима техни братовчеди с благороднически титли и фамилии. Голяма част от тях изобщо не са български граждани и живеят по целия свят.Виждате различния аршин. Тогава, без те да искат, КС конституира царското семейство и роднините му, а сега правата на Кирил Петков, чиято репутация и в личен и в публичен план е руинирана, се оказват незащититими. При това той е лишен от защита от органа, който трябва в най-голяма степен да брани конституционните права и свободи, а именно КС. Това са няколко неща, които дават индикация за вероятния отговор на въпроса ви – защо КС бърза с решението за гражданство.
В демократичната ни история има няколко случая на хора, заемали важни постове, които са били с двойно гражданство. Последният такъв беше на служебния министър Юлиян Попов. Той имаше българско и британско гражданство. Тогава никой не повдигна въпрос за това. Защо сега наблюдаваме такава истерия за гражданството на Петков?
Не знам защо. Може тогава никой да не е имал против.Може да не са обърнали внимание, може да е всичко. Факт е, че има една конституционна наредба, която забранява това гражданство. Факт е и че през 1995 г., в годините на невинност на КС, който е създаден само три години по-рано, има едно решение по повод гражданството на Жорж Ганчев. Решението е почти 5 страници, в четири от които се обяснява кои страни какви становища са взели и на една страничка се казва, че забраната за двойно гражданство е абсолютна, без да се излагат мотиви за това.
Понятието „абсолютна“ в правото означава, че никога и при никакви обстоятелства не може да бъде смекчена, преодоляна или тълкувана по различен начин, независимо от променения обществено политически правен контекст и т.н. Това е възмутително, защото в правото , особено развитото право на старите демократи бяга като дявол от тамян от абсолютните права и абсолютните забрани. Единствената абсолютна забрана примерно, в правото по което работи Европейския съд по правата на човека в Страсбург е забраната за нечовешко и унизително отношение. И конвенцията и конституцията допускат дори посегателство срещу човешки живот. Правото на живот не е абсолютно, защото по време на война имаш право и дори си длъжен на убиваш. Имаш право да убиеш и когато си в ситуация на неизбежна отбрана. Законът го позволява. Правото на живот не се ползва от абсолютна защита.
Единственото абсолютно право, от което могат да се ползват и военнопленници е забраната за физическо и психическо малтретиране. Съвсем неоправдано КС реши, че това е абсолютна забрана и сега най-лесното и най-профанско е КС да каже същото като преди 25 години – забраната е абсолютна. Вече живеем в глобален свят, В ЕС сме, движим се свободно и се установяваме свободно, самото понятие „гражданство“ като ценност на правото изтънява и се размива. Едно е било във времето на националните държави през 19-ти и началото на 20-ти век, когато гражданството е почти синоним на принадлежност, близко е до понятието поданство и е свързано с националните идеали, но сега е друго. Живеем във все по-динамичен и глобален свят. В основата на забраната на двойното гражданство е да се избегне конфликт на лоялности. Ако хипотетично решим да обявим война на Канада, то Кирил Петков ще се чуди на коя страна да застане.Горе-долу това е илюстрацията на понятието „конфликт на лоялсноти“. Ако влезем в обувките на тези, които твърдят, че гражданството е оправдано с понятие като суверенитет и с цел да се избегне конфликт на лоялности се получава следното:
Представете си, че Канада неопределено дълго време отказва да се произнесе по искането от април на Кирил Петков да бъде освободен от гражданство. Оказва се, че тогава правото на избор на българските граждани зависи изцяло от една трета държава, която нито България, нито Кирил Петков може да принуди да вземе експедитивно и бързо решение. Представете си, че не ставаше въпрос за Канада, а за Афганистан, с талибанското правителство, което не е признато от нито една държава в света. България може с години да чака. Трябва ли години наред да сме зависими от волята на чужда държава? Това е истинския проблем със суверенитета, който тълкува забраната като абсолютна. Моята теза е, че зачитайки конституцията, трябва да кажем, че забрана има, но тя важи до момента, до който лицето с двойно гражданство е направило всичко възможно и което зависи от него, за да манифестира волята си да бъде освободен от едното и да бъде третиран само като български гражданин. Това е разумното и съобразено с реалността решение.
Правото и конституцията сами по себе си са ценност, но те не съществуват, за да се пишат статии и студии от университетските преподаватели, а за да регулират живота ни и да го направят по–добър, по-безопасен и по-безконфликтен. Правото трябва да бъде тълкувано гъвкаво и творчески, съобразено с изискванията на живота и реалностите, а не догматично и по талибанкси, както за съжаление често се случва в България.
Като се има предвид, че над 1 млн. българи живеят и работят извън България, но периодично се връщат, не е ли редно родното законодателство да позволи на тези хора да участват пълноценно в обществения живот?
Права сте, но това е въпрос на изменение на Конституцията, а знаете колко „лесно и бързо“ става то. Пред нас стои един съвсем конкретен казус, които трябва да бъде решен разумно и справедливо от КС. Иначе аз съм категорично за отпадане на тези архаични и безумни забрани. Знаете, че за президент не се изисква само българско гражданство, но и трябва последните 5 години човекът да е живял само в България. Сякаш като диша софийски или пловдивски въздух ще е по-българин, отколкото ако живее в Румъния, Чехия или във Франция.
Анализирайки тези забрани и виждайки стенограмите от Великото Народно събрание от 91-ва година, когато тези закони са приемани без обсъждане и с бетонно мнозинство, си давам сметка, че става дума за политически картел – съгласие между уж непримирими врагове като социалисти, СДС и т.н., само и само да бъдат изолирани от политическия живот авторитетни и влиятелни българи. Тогава хората с двойно гражданство бяха българи, които са емигрирали в чужбина. Интересно е да се отбележи, че по принцип забраната за двойно гражданство възниква, когато чужденци са натурализирани в България. Значи, ако Кирил Петков беше канадски гражданин, който е получил българско гражданство постфактум, е по-логично да имаме известно съмнение и резерви. Палачинката обаче се обръща по абсолютно ирационален начин.
Ако разсъждавате не като юрист, а като гражданин, кой е по-българин? Кирил Петков, който има българско и канадско гражданство или Мустафа Карадайъ, който има само българско гражданство, но трудно говори български?
Няма да отговоря на този въпрос. Аз не определям понятието „българин“ от гледна точка на етнос и на това – къде е живял човекът и как говори български. Преди всичко това е въпрос на самоопределяне, на чувство за корени, за емоционална връзка. Това е нещо много лично. Ето защо аз там не пипам и не се произнасям.
За още новини последвайте канала на Дебати в Google Новини
