Адвокат Михаил Екимджиев е завършил Софийския университет „Климент Охридски”, Юридически факултет-Магистър по право. Бил е прокурор в Районна прокуратура – Пловдив. От 1992 г. до настоящия момент е адвокат към Адвокатска колегия – Пловдив. Практикуващ адвокат е в областта на международното публично право, наказателно право и защита на правата на човека. Осъществява процесуално представителство пред Европейския съд по правата на човека в Страсбург и Съда на Европейския съюз в Люксембург.
Адвокат Екимджиев, вие сте юрист с дългогодишна практика в областта на човешките права и от години водите различни дела на българи срещу държавата в Европейския съд. Има ли през последните години нови тенденции в жалбите от България?
Българските дела в Страсбург са в целия спектър на Конвенцията за защита на правата на човека – като се започне от прекомерна продължителност на задържането под стража и домашния арест и се стигне до някои нови нарушения, които все по-често Европейският съд констатира. Новата тенденция е за увеличаване на делата по конфискационните закони, които бяха сътворени от юристи на ГЕРБ под прикритието за борба с организираната престъпност и с политическа корупция, а години наред служеха за саморазправа с партийни опоненти и с бизнесмени, които не бяха особено „разговорчиви“.
Вече са налице поредица от дела, озаглавени „Тодорови и други срещу България“, в които Европейският съд констатира, че първият конфискационен закон от 2005 г. противоречи на Конвенцията за правата на човека. Сега на дневен ред е втора поредица от дела, свързани със следващите редакции на закона, с които конфискации се налагат дори без установено престъпление и осъдителна присъда, а само за несъответствие на приходи и разходи. Големият дефект в тези закони е, че понякога проверката се връща 15-20 г. назад, а в този период хората не са били задължени да пазят повече от 5 г. документация и се налага да доказват всички стари доходи, включително дарения от кръщенета, сватби и др., за да оправдаят приходите си. Очевидно е, че през 90-те години, при галопираща инфлация и 30-40% сива икономика, приходите не могат да бъдат доказани. Очакваме лавина от дела, които ще развенчаят мита за „успешните“ конфискационни закони на предишното управление.
В жалбите до Европейския съд се оформя и друг интересен акцент, свързан с отказа на Върховния административен съд (ВАС) да приложи европейските стандарти за възстановяване на ДДС. Тук ВАС използва израза „липса на реална доставка“, с който замества необходимостта да установи данъчна измама като условие за отказ от възстановяване на ДДС. Така българският бизнес се затормозява и се прави неконкурентоспособен.
Вие вече започнахте темата, но има ли в последно време повече жалби от фирми, отколкото жалби от физически лица?
У нас това особено опасно явление се проявява като рейдърство от страна на високопоставени прокурори и политици. Казусите на Явор Златанов, Веселин Денков и Ивайла Бакалова са точно такива и вече са в Европейския съд. При тях прокурори от бившата спецпрокуратура получават информация за успешен бизнес. Образуват дело и започват откровен рекет. Ако изнудващите не прехвърлят своите фирми или не се откупят по друг начин, следват арест и процесуално малтретиране, включително на хора в драматично здравословно състояние, какъвто е случаят с Явор Златанов. Той е един от пострадалите от схемата, разкрита в разследването „Осемте джуджета“ на Антикорупционния фонд. В жалбата си до Европейския съд бизнесменът се оплаква от брутална процесуална принуда, осъществена чрез привидно спазване на правилата на Наказателно-процесуалния кодекс, но с користна цел – заграбване на бизнеса му. Неговото дело, както и казуса на Веселин Денков и Ивайла Бакалова ще получат решения в Страсбург. Кое е изключително опасно – че властовият ресурс, който ние, като суверен сме предоставили на прокуратурата, не се използва за целите на наказателния процес. Напротив – заграбват се бизнеси, унищожават се буквално физически хора, съсипват се бизнеси и репутации, градени десетилетия.
Нека припомня и случая със съдия Мирослава Тодорова, която осъди България в Страсбург. Години наред тя беше дисциплинарно малтретирана от Висшия съдебен съвет уж заради забавени дела. Европейският съд установи, че истинската цел е била да бъде наказана заради критиките й срещу ВСС, главния прокурор и срещу управлението на съдебната система.
А какво е развитието по делото на Елена Йончева срещу България? Известно е, че тя беше обвинена от прокуратурата за пране на пари, свързани с аферата КТБ.
Също като делото на Мирослава Тодорова, и казусът на Йончева е с политически привкус. Европейският съд вече обяви, че разглежда с приоритет жалбата на Йончева. В нея се сочи, че е нарушен чл. 18 от Конвенцията за защита на правата на човека, който забранява формално законни мерки да се прилагат от държавата с паралегални цели. Жалбата на Йончева показва, че делото за пране на пари срещу нея е използвано от властите за репресия срещу нея. Европейският парламент отхвърли искането на българската прокуратура за снемане на имунитета на Йончева, приемайки, че зад него прозира fumus persecutions, т.е. зад димната завеса на привидно законен наказателен процес се извършва институционална саморазправа с журналист и политическо острие на опозиционна партия.
При делото „Йончева“ и „Осемте джуджета“ става въпрос за дефекти на политическата ни система, които са толкова застрашителни, че Европейският съд е склонен директно да интервенира въпреки принципа за субсидиарност на контрола, осъществяван в Страсбург, което прави съда много предпазлив в такива казуси. Очаквам решението за Йончева да излезе до няколко месеца.
Колко време отнема разглеждането на делата в Страсбург?
Обичайно те приключват в рамките на 5-6 години. Когато Европейският съд по правата на човека (ЕСПЧ) констатира нарушения, той осъжда България да плати обезщетение и изисква държавата да предприеме генерални мерки, целящи предотвратяване на други такива нарушения. Държавата го прави, но невинаги изпълнява генералните мерки, тъй като се налага да се променя законодателството. Решението „Колеви срещу България“ от 2009-а например все още не е изпълнено, защото трябва да има ефективен контрол върху главния прокурор. Европейският съд не казва точно как да се промени законодателството и затова държавата най-често прилага палиативни и неефективни генерални мерки, бранейки статуквото.
ГЕРБ и ДПС с помощта на ИТН успяха да блокират съдебната реформа, но въпреки това какво най-спешно трябва да се направи, за да се удовлетвори искането на Европейската комисия?
Много са промените, които спешно трябва да бъдат направени. Несъмнено най-важната и най-спешната е реформата в прокуратурата и ограничаването на правомощията на главния прокурор.
Още актуални интервюта – четете тук
