Парламентът гласува на първо четене промените в Закона за мерките срещу изпирането на пари, с които отпада задължението на адвокатите да докладват пред ДАНС за съмнителни операции или сделки на свои клиенти.
Този ангажимент на адвокатите бе въведен с влезли в сила в началото на годината промени, но предизвика недоволството на гилдията и дори се стигна до протести.
Причината – според адвокатите, те се превръщат в доносници и нарушават адвокатската тайна между тях и клиентите им, която е гарантирана от Конституцията.
Заради това беше създадена работна група с участието на депутати от Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред, както и представители на ДАНС и Висшия адвокатски съвет, а прецизираните текстове бяха внесени от ГЕРБ.
Адвокатите протестираха и редица пъти пред Висшия адвокатски съвет.
С новите разпоредби отпада и задължението дружествата да внасят в спецлужбите вътрешните си правила срещу прането на пари.
Те ще имат обаче на разположение половин година, след като ДАНС публикува рисковете на страницата си, да ги идентифицират и да ги включат в своите фирмени правилници.
Декларация за действителни собственици на фирми пък ще подават само онези, които не са вписани в регистър Булстат или в Търговския регистър. „Всяка една фирма трябва да идентифицира своя действителен собственик“, обясни по време на дебатите председателят на бюджетната комисия Менда Стоянова.
От своя страна ръководителят на комисията по вътрешна сигурност Пламен Нунев обясни, че другата основна цел на законопроекта е намаляването на административната тежест на дружествата.
