Александър Симов е роден на 11 юли 1977г. в Стара Загора. По професия е журналист. Той е бил депутат от БСП в парламента и член на комисията по медии и култура. На 50-я Конгрес на БСП е избран за член на Националния съвет на партията.
Каква е целта на „голямата коалиция“ на левицата и какво доведе до този политически ход на БСП?
Ще започна малко по-отдалече. През последните няколко години лявото политическо пространство, поне според мен, е подложено на медийна бомбардировка, с постоянни постоянни атаки. Идеята, според мен е то да бъде политически разнищено, буквално смазано. Защото, това е моето разбиране, само лявото политическо пространство може да произведе работеща алтернатива за случващото се в България. И заради това, с настойчивостта на заразно заболяване отново и отново се появяваха партии, проекти – всякакви опити БСП, левицата по принцип, да бъде натикана в ъгъла и маргинализирана. Сега виждаме, че тези опити продължават. Виждаме, че на терена беше пуснат дори бившият премиер Жан Виденов, който определено има морална стойност сред левите избиратели. Покрай него, разбира се, се закачиха и хора, които никой не познава. Но самото име носи след себе си някакви гласове , независимо от това, че може да се спори доколко програмата, която са пуснали е лява. В такава ситуация, БСП беше длъжна да потърси лява коалиция, за да даде ясен знак, че лявото политическо пространство не се разпада, а е способно на консолидация. Способно е в такъв момент да преодолее политическите различия, които са съществували между различните партии и да се яви съвместно на изборите. Това е целта, която, според мен се търси. Не непременно и на всяка цена краткосрочната цел – явяването на изборите. А знакът, който да се даде увереност на избирателите, които търсят промяна, че левицата не е в състояние на разпад, а може в кризисен момент да преодолее всякакви различия и да намери това, което я обединява.
В тази връзка, можем ли да кажем, че резултатите от последните избори бяха като събуждане за БСП, защото преди това дори не се споменаваше за обединение вляво?
Точно така. Лявото обединение не можеше да стане насила. То се случва сега, когато е осмислено и когато му е дошло времето. Преди две години, вероятно такова обединение нямаше да е възможно. Преди пет още по-малко. Тогава се бяха натрупали много различия. Сега обаче, резултатите от изборите ясно показаха поне няколко неща. Първо, има ясно заявено желание за промяна в България. И плачевната политическа ситуация на ГЕРБ го показва. Второ, БСП не успя да постигне своите политически цели и претърпя тежка загуба на изборите поради много причини. Една от които е фактът, че благодарение на медийната бомбардировка, която споменах, изглеждаше, че левицата се разпада. Това според мен е една от причините БСП да не бъде разпозната като алтернатива. Защото хората търсят стабилност, политически субект, който има силата да преодолее Борисов, а едва ли може да се види такава сила в партия, в която постоянно се създава усещането, че всеки момент може да се „взриви“. И това наистина беше като събуждане и знак за това, че БСП като най-голямата партия в лявото пространство, трябва да потърси мостове към всички останали политически формации. За да се види с кой и как можем да си сътрудничим. Левите избиратели в България заслужават по-солидно представителство, което да доведе до участие във властта.
Няма ли обаче това да обърка избирателите? Ако някой е избрал като ваша алтернатива отцепилите се „АБВ“ на Румен Петков, „Движение 21“ на Татяна Дончева или „Нормална държава“ на Георги Кадиев, лесно ли ще бъде, според Вас, да го привлечете обратно към коалиция, водена от БСП?
Аз съм убеден, че избирателите няма да се объркат поради една проста причина. Говоря за избирателите на БСП, защото за тях мога да говоря най-компетентно. Още през 2016 г., когато Корнелия Нинова стана лидер на БСП, тя направи допитване за това каква формула трябва да търси БСП за президентските избори тогава. И масово нашите избиратели казаха, че формулата е да потърсим контакт с всички останали леви партии, включително „АБВ“, „Движение 21“ и т.н. Тогава по-скоро характерите и егото на лидерите не позволиха това обединение да се случи. Поради много причини, които се натрупаха. Но избирателите още тогава казваха на БСП и на другите партии, че в левицата може да има противоречия, но е време да се потърсят неща, които я обединяват. Така че избирателите на БСП няма да бъдат объркани от това обединение, защото това е нещо към което те отдавна призовават. Разбира се, то не може да бъде на безпринципна основа. Например, това, че Румен Петков и Георги Първанов няма да са в листите, ясно показва, че те осъзнават, че трябва да се търси път към едно изцяло ново поколение, което да остави назад всякакви междуличностни противоречия и да се обедини от общите идеи.
Имахте ли време да разгледате и съгласувате програмите си по време на преговорите, защото, все пак, само „лявото ни обединява“ не говори за ясна концепция на една бъдеща коалиция?
Това вече е въпрос на преговорния процес, който ще продължи до 25 май. Но според мен за левите партии е лесно да постигнат консенсус за големите идеи. Не смятам, че имаме абсолютно непреодолими различия, защото съм имал възможност през годините да виждам какво говорят и предлагат „АБВ“, запознат съм и с това, което да предлагали „Движение 21“. Аз мисля, че разделението в лявото пространство беше въпрос на личностни характери и противоречия, а не на ценностни идеи.
Казахте, че егото на политиците, на лидерите на различните формации, е било пречка за обединение преди. Смятате ли, предвид, че говорим за същите хора, че тази бъдеща коалиция ще оцелее, а няма отново да бъде разцепена от междуличностни конфликти?
Нищо не смирява едно политическо его повече от лошите изборни резултати. Това е изпитана тактика в реалността. Нищо не смирява поривите за уникалност, колкото това, че хората вече не ти се доверяват. Това е зовът за събуждане и повярвайте ми, че дори най-голямото его е в състояние да отрази такава промяна. В случая, резултатът от изборите показа, че моментът да седнем на една маса е назрял.
