Дарението, предложено на Александровска болница от собственика на българската компания за спортно оборудване и стени за катерене „Уолтопия“ Ивайло Пенчев, бе отказано. Причината е в невъзможността на лечебното заведение да изпълни волята на дарителя.
Фирмата дава парите за купуване на апарати за обдишване, но поставя условието при нужда новата техника с предимство да се употреби за лечение на нейни служители. Ръководството на болницата обаче не може да гарантира това. То смята, че в тежката епидемиологична обстановка такова искане е неморално да се приеме и ще противоречи на Хипократовата клетва.
От болницата обявиха, че няма да участват в пазарлъци, а директорът Костадин Ангелов написа във „Фейсбук“, че „дълг на всеки лекар е да решава съдбата на пациентите съобразно техните медицински показатели – без да се мисли какъв е по пол и занятие и от коя фирма е“.
Той увери, че няма лекар, който да приеме поставеното условие и бе категоричен, че Александровска болница ще приема само безусловни дарения.
Пенчев обаче защити предложената форма на дарение, като посочи аналогични дарения, които се смятат за приемливи. Ето и пълното му становище, публикувано във „Фейсбук“.
Да кажа за дарението:
Преведохме в петък 222 000 лв на Александровска болница за 5 медицински вентилатора при условие, че те ще се ползват с предимство от служителите на Уолтопия, няколко свързани фирми и техните родители.
Дарение под условие е допустимо в правния мир.Има си и латинско име:
Donatio Sub Modo.
Когато някой дарява кръв в полза на конкретен човек, или пък черен дроб в полза на конкретен човек или пък костен мозък в полза на конкретен човек това е съвсем разбираемо и се счита за приемливо.
Представяте ли си да дарите костен мозък за лечение на детето си и обществото да скочи срещу вас:
„СРАМ И ПОЗОР“ – този лош човек не дари костен мозък „по принцип“, а го дари на детето си!
Изглежда нелепо нали?
И никога не се случвало.
А когато дарихме 5 машини за да се погрижим с предимство за хората, които са ни най-близки, много хора реагираха крайно осъдително.
Не помня да съм получавал толкова злостни коментари някога.
И се замислих преди малко каква е причината.
И имам хипотеза.
Когато някой дарява кръв или орган на конкретен човек, останалата част от обществото не се възприема като потенциално нуждаеща се от тази кръв или този орган.
Когато хората нямат нужда от кръвта, на тях им е все едно кой ще я получи.
В случая с петте вентилатора обаче, голяма част от обществото се възприема като потенциално нуждаеща се от тези машини. И хората се гневят, че някой получава благо, което те също искат за себе си.
Ако днес всички имаха нужда от кръвопреливане, вероятно много хора щяха да реагират по подобен начин на опитите да се дарява кръв за конкретен човек.
Страхът наистина кара хората да регресират, като например вярват, че всичко от което имат нужда им се полага по право.
Това е човешко.
Затова е важно хората да не се страхуват.
Но не е лесно.
Днес се разтърсихме за още такива вентилатори и има надежда да намерим още десетина. А може би и повече.
Ако стане сделката ще ги дарим под условие и на други болници с надеждата, че ако още хора го направят, ще има по-малко причини за страх.
В социалните медии случаят предизвика поляризиране на мненията. Те варират от поздравления да г-н Пенчев за дарението до поздравления за болницата, която е отказала да го приеме под такава форма.
