С началото на май месец и първите топли слънчеви лъчи, по традиция българите започват да планират лятната си почивка. Това е дългоочакван момент от годината, в който българинът е изправен пред фундаменталния избор – в Гърция (Турция) или на нашето море. Обикновено около великденските и майските празници хиляди българи отпрашват към Гърция, но преди да стигнат до лазурните брегове на морето ,първо чакат 5-6 часа на границата, понеже работи едно гише.
Тази година пак се чакаше с часове, но не на граничните контролно-пропускателни пунктове, а на КПП-та между областните градове. Оказа се, че да излезеш от София е по-трудно, отколкото да избягаш от Диарбекир. И така неусетно мина първият дълъг уикенд на май – без море, с маска и дъжд.
Но летният сезон е напът да стартира. В Гърция, Италия и Испания – три от държавите в ЕС, чийто туризъм е структуроопределящ за икономиките им – вече започнаха да правят планове как ще допускат гости. Обсъждат се различни варианти, включително COVID паспорт (влизаш, само ако си направил тест за коронавирус и той е отрицателен).
България, макар и по-плахо, също взе да се одумва за лятото. Преди няколко дни министърът на туризма призова българите да почиват в страната си, за да спасят туристическия сезон. Но тя забрави да спомене, че от години мутрите по морето правят всичко възможно, за да изгонят българина.
Ето и доказателството:
Започваме от цените на сянката: плажовете, по силата на българската Конституция, са държавна собственост. Но понеже държавата не може да ги стопанисва, ги раздава за без пари на знайни и незнайни концесионери. Един нормален работещ българин, спестявал пари цяла година за лятната си почивка, отива на плажа, но се оказва, че не може да си опъне хавлията, където му скимне. Трябва да се съобрази със слънцестоенето (и къде пада сянката от платения чадър) и ограничителните табели, които отделят платената от тройно по-малката неплатена зона. Ако е малко по-заможен, сяда на шезлонг. Ако е по-сиромах, се сбутва до другите 300 човека, разположени на 8 кв. метра свободна зона (така хем пести и от вестник, защото може да чете спокойно от този на „комшията”).
Седнал веднъж под платения чадър, човек не може да се измъкне. Идва якичко младо момче, със силен загар от слънцето. През слънчевите очила те гледа пренебрежително, все едно си седнал на неговата хавлия. Изръсва те 40 лева за два шезлонга и чадър и си тръгва, хвърляйки ти пясък в очите с джапанките. Ама си викаш „поне е спокойно”, оглеждаш се – на платената зона сте само ти и двама-трима немци.
Междувременно на безплатната зона, по-неплатежоспособните хорица си седят набутани един в друг като сардини. Само че тази година това вероятно няма да се разрешава. В условията на коронавируса и препоръките за спазване на социална дистанция, подобно струпване на хора ще бъде забранено.
И оттук започва да се сбъдва мечтата на мутрата-концесионер – той ще разшири платената зона, за сметка на безплатната, понеже трябвало да има място между чадърите на хората. И тъй като не иска да се лиши от няколко от своите чадъри, за да не загуби пари, иска да лиши хората от възможността да се възползват безплатно от богатството на държавата.
Само че концесионерът Х още не казва колко ще струва сянката му. Туристическият министър се одума, че щели да преговарят да е безплатно, но при условие, че концесионерът е съгласен.
И днес лидерът на НФСБ Валери Симеонов, който също има интереси в туристическия бранш, обеща безплатно от всичко – чадъри, шезлонги и дори масички. Ти да видиш…
Как точно ще бъде реализирано това не стана ясно. Както не се разбра дали концесионерите са съгласни. Вероятно обаче са, защото както е казал народът „безплатен обяд няма“. Тоест, за да си пусне чадърите без пари, концесионерът е изнудил държавата или да му опрости наема на плажа за тази година, или държавата да му плати разходите за чадърите.
Но държавата плаща с моите и вашите пари. Аз не искам да плащам на концесионера с 3 пръста дебел златен ланец. Аз искам спокойно да си опъна хавлията на безплатната зона. Ако искам да му платя, ще легна на шезлонга му.
Във всички случаи концесионерът ще спечели най-много от настоящата ситуация. Той е анонимен (защото знае ли някой кой стопанисва плажа на Равда, без специално да проверява). Ако не той, то поне мускулестите му злобни служители са анонимни. На никого не можеш да се оплачеш, ако те тормозят (а те без колебание тормозят хората, следейки като питбули да не би сакън да хванеш и милиметър от сянката на техния чадър).
Държавата ще му (на концесионера -бел.ред.) опрости/плати наема или ще го стимулира някак си, позволявайки му да разруши тотално свободната зона. А хората от зор ще трябва да легнат под неговите чадъри. Звучи като сбъдната мечта.
Следват хотелите: цените на хотелите тази година не само, че няма да са по-ниски, но и вероятно ще се увеличат. Миналата година почивка на Албена за 4-ма all inclusive струваше около 1 500 лева, а към днешна дата излиза около 3 000. И услугата е същата – гадна храна, гадна стая, мръсен басейн и нелюбезен, често и некомпетентен, персонал.
ВМРО се светнаха, че стотици хиляди хора (към днешна дата 100 000) ще останат без работа заради двата месеца извънредно положение. И предложиха държавата да даде по 100 лева ваучери на хора, които са на трудов договор и осигурени, за да отидат в българския туризъм. Целта била рестартиране на туристическия бранш, който е един от най-тежко засегнатите. Още една мечта се сбъдна – да не положиш никакви усилия да привлечеш туристи (включително да подобриш услугите, които предоставяш), а държавата да те подпомогне.
Но от днешното изказване на лидера на ВМРО Красимир Каракачанов също не стана ясно как ще си получим ваучерите. А и тези ваучери, ‘дето се вика, вече сме си ги платили с данъците и осигуровките.
Презастрояването: Тази година щял да се удължи срока за строителство на морето. Че от миналото лято досега им беше малко да налеят бетон и да затрият и последните останали кътчета природа.
И за да не им отиват напразно парите за строителството на нови хотели и кръчми, държавата ще им даде отсрочка да си довършат работата.
Истината е, че от години мутрите по морето тероризират българските туристи, считайки ги за по-неплатежоспособни и „трета категория хора”. От години концесионерите и собствениците на хотели смятат, че някой им е длъжен – държавата била длъжна да ги подпомага, държавата била длъжна да им намери работници, държавата била длъжна да им осигури посетители. Те имат ангажимент единствено да гледат лошо, да стъпват тежко и да командорят. Но до миналата година те дори не искаха българските туристи, а чакаха на английските.
Но палачинката се завъртя. Вече ние нямаме нужда от тях, защото който е решил да пътува в чужбина, пак ще отиде. Гърция пускат облекчения за туристите, Италия щели да плащат половината от цената на самолетния билет, Испания също мислят как да привлекат туристи. Само нашият туристически бизнес иска на него друг да му помага. А той само да печели. Къде го дават така?
