40% от българите са на мнение, че ротация на правителството трябва да има. При сценарий на предсрочни избори първа политическа сила е ГЕРБ-СДС, за която биха гласували 23.7% от избирателите, а втори са ПП-ДБ с подкрепа от 19.2%.
Това сочи социологическо изследване на „Алфа Рисърч“, проведено в периода 27 февруари – 3 март 2024 г.
През първите девет месеца на управлението сглобката е запазила едно и също, относително ниско равнище на обществено доверие.
На фона на подкрепа на около една пета от българските граждани, неубедителните действия по заложените приоритети, както и напрежението в навечерието на очакваната ротация, повишават критичните оценки за дейността на институции, партии и лидери, обобщават от агенцията.
Същевременно, опонентите на управляващите в лицето на
опозицията и президента не успяват да привлекат по-високо доверие
и така парламентарното мнозинство се оказва в ролята и на най-силния си критик, и на алтернатива на самото себе си.
Седмици преди първата по рода си ротация в изпълнителната власт, дейността на кабинета се ползва с одобрението на 21.1% от българите – колкото е била и стартовата му подкрепа от преди девет месеца.
По-значима е динамиката в неодобрението, което нараства от 37% при сформирането му до 52.9% към момента.
Аналогична, макар и с по-малка амплитуда е тенденцията в оценките за премиера Николай Денков: одобрение от 23.6% (в сравнение с 26% при встъпването в длъжност) и ръст на неодобрението от 30% до 42.4% за същия период.
Мария Габриел, която се очаква да поеме поста на министър-председател, е сред малкото политически представители в страната с позитивен рейтинг – 34.7% положителни срещу 25.2% отрицателни оценки.
Очакванията за дейността на кабинета „Габриел“ са преобладаващо неутрални, но благодарение на персоналното доверие към нея оптимизмът надделява над песимизма:
20% смятат, че правителството ще работи по-добре срещу 15% – че ще работи по-лошо.
Нарасналото през последните седмици напрежение между участниците в управлението поляризира отношението към кабинета „Денков“ сред собствените им симпатизанти.
В началото на март преобладаващо одобрение за него имат единствено привържениците на ПП-ДБ. Сред избирателите на ГЕРБ доминира недоверието, а оценките на симпатизантите на ДПС са в двете крайности.
По отношение на кабинета „Габриел“, обратното, единствено привържениците на ГЕРБ се открояват с доминиращо положителни очаквания (59% срещу едва 2%, че ще работи по-лошо).
Избирателите на ПП-ДБ са умерено критични, а тези на ДПС заемат неутрална позиция.
Сред симпатизантите на останалите партии е налице своеобразен консенсус: отрицателна оценка за работата на правителството до момента и очаквания, че управлението ще продължи по същия начин след ротацията.
Въпреки напрежението сред управляващите политически партньори, най-голяма част от обществото – 40%, е на мнение, че правилното решение за страната е ротацията да се състои.
Други 27%, основно избиратели на БСП, „Възраждане“, но и на ДПС виждат по-добър изход в избори 2 в 1 заедно с европейските.
Силно критична продължава да е и оценката за дейността на основните институции в страната.
Доверието в парламента е замръзнало на 7% одобрение и 62% неодобрение.
Отношението към настоящия му председател Росен Желязков е по-позитивно в сравнение с това към институцията – 21% положителни, 52% неутрални и 27% отрицателни оценки.
По-сдържани са очакванията към вероятния следващ председател на НС Атанас Атанасов – 13% положителни, 46% неутрални и 41% отрицателни.
Президентът Румен Радев запазва равнището си на доверие от края на 2023г.– 39% одобрение
срещу 38% неодобрение и 23% неутрално отношение.
За разлика от първия му мандат, когато ветрилото на обществена подкрепа за него беше значително по-широко, към момента тя идва основно от позиционирани вляво и споделящи проруски нагласи избиратели – на БСП, Възраждане, Левицата, негласуващи.
Въпреки декларираната от всички партии готовност да се изправят пред съда на избирателите, последните не са склонни да ги кредитират с различно доверие, от това преди една година. Скандалите трупат напрежение, което може да доведе и до по-резки промени, но към момента тази протестна енергия не намира ясен изразител.
Делян Пеевски води класацията за политици, в които избирателите имат най-малко доверие. След него се нареждат Кирил Петков, Асен Василев, Костадин Костадинов, Корнелия Нинова, Слави Трифонов, Бойко Борисов и Христо Иванов.
Бойко Борисов – 51% недоверие
Христо Иванов – 49,7% недоверие
Костадин Костадинов – 57,2% недоверие
Асен Василев – 61,1% недоверие
Кирил Петков – 64,3% недоверие
Корнелия Нинова – 56,1% недоверие
Слави Трифонов – 51,6% недоверие
Джевдет Чакъров – 48,1% недоверие
Делян Пеевски – 74,4% недоверие
Лидер в предпочитанията на твърдо решените да гласуват в национални избори е ГЕРБ с 23.7% и преднина от 4.5 пункта пред настоящите си партньори ПП-ДБ (19.2%).
Бойко Борисов запазва позицията си на най-одобряван партиен лидер с 21.6% доверие, но и съществен дял недоверие – 51%. Съпредседателите на „Продължаваме промяната“ обаче търпят имиджови щети през последните месеци и към момента Асен Василев има 13.8% доверие срещу 61.1% недоверие, а Кирил Петков – 13.1% доверие срещу 64.3% недоверие.
По-положително е отношението към съпредседателя на ДБ Христо Иванов – 15.2% доверие срещу 49.7% недоверие.
Третата позиция в потенциален парламентарен вот е за „Възраждане“ (12.8%), които също търпят известна ерозия в резултат от вътрешно-партийните сътресения, но остават основните, които събират радикалния вот. Персоналното доверие в Костадин Костадинов към момента е 15% одобрение срещу 57.2% неодобрение.
9.7% подкрепа за ДПС и предизвикателство за изграждане на личен авторитет от новите съпредседатели на Движението, които влизат в ръководството на партията с подкрепата на около 50 на сто от собствените ѝ симпатизанти. На национално равнище, Джевдет Чакъров получава 8.7% доверие и 48.1% недоверие, а Делян Пеевски – 5% доверие и 74.4% недоверие.
БСП запазва подкрепа от 9.6%, а лидерът Корнелия Нинова – 12.2% одобрение срещу 56.1% неодобрение. Готови да дадат гласа си за ИТН са 5.1%, а отношението към лидера му Слави Трифонов е 12% положително срещу 51.6% отрицателно.
7.7% са решените да подкрепят друга партия, а 12.2% – се колебаят за кого да гласуват.
Изостреният политически тон между управляващите мобилизира най-твърдите им избиратели, но демотивира колебаещите се и така стопира възможността за по-устойчива обществена подкрепа за ротационните кабинети. Тази ситуация крие потенциал за изненади, на които можем да станем свидетели още на предстоящите в началото на юни евроизбори.
Още новини от деня – четете тук
