Споменът за покойната кралица Елизабет Втора продължава да е жив в магазину за сувенири „Готина Британия“, намиращ се срещу Бъкингамския дворец.
Четири години след смъртта ѝ, магазинът успешно продава чаени чаши, кухненски кърпи и ключодържатели, които са с изображение на кралицата — най-дълго царувалия монарх в историята на Британия, особено на фона на стогодишнината от нейното раждане. В същото време, сувенирите с крал Чарлз Трети не ползват такова внимание.
„Прекалено много от сувенирите с кралицата продължават да се продават в повече от останалите с краля“, сподели управителят Исмаил Ибрахим.
Паметта за покойната кралица остава активна и след 70-годишно управление, по време на което тя стана надеждата на Великобритания по време на трудните следвоенни времена и се утвърди като майка на нацията по време на пандемията от COVID-19.
Когато почина през 2022 г., Елизабет беше единственият монарх, който мнозина британци познаваха през живота си. Дори сега, когато се споменава нея, повечето хора си представят Елизабет, а не кралица Камила, съпруга на Чарлз Трети.
Въпреки това, с времето сме свикнали да виждаме как наследството на покойната кралица бледнее. Тя все още се почита като символ на традицията и приемствеността, но икономическите проблеми и масовата имиграция променят самовъзприятието на нацията. Заедно с разкритията за принц Андрю и неговите връзки с Джефри Епстийн, възникват много въпроси относно действията на Елизабет, свързани с тази ситуация.
„Независимо от смъртта ѝ, образът на кралица Елизабет Втора отново излиза на преден план, когато разглеждаме ролята на монархията“, коментира пред Асошиейтед Прес авторът Ед Оуенс, който е написал книгата „След Елизабет – може ли монархията да спаси себе си?“.
„Тя безспорно е най-влиятелната фигура в историята на монархическите институции през последния век и смятам, че заради това заслужава вниманието, което ще получи по случай стогодишнината от раждането ѝ“, добави той.
По време на честванията в памет на кралицата, крал Чарлз Трети ще организира прием, на който ще поздрави стогодишни граждани, родени в същия ден като монарха. Също така, ще бъде създадена мемориална градина в „Риджънтс Парк“ в Централен Лондон и вече се подготвя изложба, посветена на модните ѝ предпочитания.
Елизабет Александра Мери Уиндзор никога не е била планирана да стане кралица. Тя е родена на 21 април 1926 г. в къща на улица „Брутън“ 17 в лондонския район Мейфеър.
Като най-голямата дъщеря на втория син на крал Джордж Пети, се е мислело, че Елизабет ще води живот на второстепенна кралска особа. Предполагало се е, че ще се занимава с кучета и коне, ще се омъжи за подходящ мъж и ще живее удобно, но сравнително скромно.
Но съдбата ѝ определя различен път. Десетилетие след раждането ѝ, нейният чичо крал Едуард VIII абдикира, за да се ожени за разведената американка Уолис Симпсън. Джордж VI, нейният баща, става крал, което насочва вниманието към младата принцеса като бъдеща престолонаследница.
Елизабет става кралица, след смъртта на баща си на 16 февруари 1952 г. На 25 години, тя получава новината в Кения и се завръща у дома, за да поеме новите си задължения като монарх.
В продължение на десетилетия, тя открива парламентарните сесии с корона и хермелинова мантия, предлага банкети за чуждестранни лидери на посещение в Бъкингам и участва в много събития в цяла Великобритания, облечена в ярки цветове, за да бъде забелязана от хората.
Тя също така става световен културен посланик на Великобритания, предприемайки над 200 визити в чужбина, с цел укрепване на връзките с бившите британски колонии, както и с Германия и Япония, бивши врагове, и дългогодишните съюзници в лице на САЩ.
По-късно в живота си, кралицата става интернет звезда, когато с актьора Даниъл Крейг, в ролята на Джеймс Бонд, откриват Олимпийските игри в Лондон през 2012 г. Тя също така се включва в събития с мечето Падингтън по случай 70-годишнината от царуването си.
В свят, който бързо се променя, тя остава в крак с времето, отпразнувайки успехите на Великобритания и обединявайки гражданите в трудни моменти, отбелязва Робърт Хардман, автор на книгата „Елизабет Втора – личният и публичният ѝ живот. История отвътре“.
Все пак, неуспехът ѝ да се справи с кризата, свързана с втория ѝ син, става още по-забележим.
Личните му проблеми и контактите с бизнесмени и съмнителни хора, доведоха до загриженост. През десетилетията, Андрю запази титлата си и беше пратеник на Великобритания, докато новината за връзките му с Епстийн не стана обществено достояние. Всъщност, Чарлз му отне титлата принц, и сега той е познат само като Андрю Маунтбатън-Уиндзор.
„Той създаваше проблеми и именно затова тя можеше да се притеснява“, отбеляза Хардман. „Смятам, че му оказаха много по-голяма толерантност, защото се бояха, че ако започнат да го смятат в негативна светлина, кралицата ще се натъжи. Сега се оказва, че поведението му до известна степен е и нейна отговорност“, допълни той.
Все пак, „изключителните ѝ постижения“ надминават всякакви грешки, подчертава Хардман.
Елизабет застана на престола като млада жена с две малки деца, преди появата на самолетите и космическите мисии, и успя да запази присъствието си в британския обществен живот месеци и години наред, отбелязва авторът.
„Тя царува през различни епохи и запази същото уважение и поддръжка както в началото, така и в края на управлението си. Работеше до последната минута“, завършва Хардман.
Докато историците спорят относно нейното наследство, обикновените граждани съставят свои собствени преценки за монарха.
Като пример, Силви Деньо и дъщеря ѝ Клара от френския град Лил посетиха магазина „Готина Британия“ по време на пътуването си до Лондон.
Те похвалиха покойната кралица за елегантността ѝ и я определиха като икона. Но когато беше запитана за Андрю Маунтбатън-Уиндзор, Силви направи пауза и погледна дъщеря си. Тя сподели, че неспособността ѝ да се справи със скандала е била грешка. Въпреки това, тя прояви симпатия към покойния монарх, отбелязвайки, че е взимала решения като майка, а не само като кралица.
„Можем ли да я обвиняваме? Не знам“, допълни Díaeo. (БТА)
(Превод от английски език: Николай Джамбазов)
