Според проф. Вихра Миланова, ръководител на Клиниката по психиатрия в Александровска болница и национален консултант по психиатрия, в Европа един на всеки шест души има психично разстройство, а статистиката за България е подобна. Тя коментира това на Longevity Forum 2.0, организиран от вестник „Капитал“ в East Plaza Hotel в София.
На глобално ниво над един милиард души страдат от психични заболявания. Проф. Миланова подчертава, че е важно да се прилага комбинирано лечение, което да включва както психологическа помощ, така и медикаменти. За предотвратяване на тревожността и депресията важни са добрият сън, физическата активност, времето за отдих от работните задължения и ограничаването на информационния стрес. Само малки изменения в ежедневието могат да имат значителен профилактичен ефект, добави тя.
Тревожността и депресията оказват влияние върху качеството на живота, начина, по който хората работят, взимат решения и се справят с натиска. Професорът представи данни от Световната здравна организация, съгласно които всяка година 12 милиарда работни дни се губят заради тревожност и депресия, а загубите в продуктивност надхвърлят един трилион долара. Психичните заболявания са една от основните десет причини за инвалидизация при активно работещите, което на свой ред води до все по-голям интерес на компаниите към психичното здраве в своите политики.
Тревожността е нормален защитен механизъм, но ако стане хронична, тя поставя нервната система в постоянно напрежение, което води до повишена тревожност. Тя може да се прояви с напрежение, избягващо поведение и други, а при високофункционални индивиди често изглежда като свръхконтрол и свръхактивност.
Депресията не е само тъга; тя представлява нарушаване на енергията, мотивацията и когнитивната дейност, добави проф. Миланова. Сред симптомите на депресията са безсъние, загуба на интерес, вина, забавено мислене и възможни прояви на раздразнителност и физически оплаквания. По време на пандемията от COVID-19, хибридният начин на работа – комбинация от работа от вкъщи и на физическото работно място – размаза границите между личното и професионалното време, което поддържа постоянна мобилизация у хората.
Наличието на служители със снижени способности е цената, която плаща бизнесът – човек присъства на работа, но не работи на пълния си потенциал, което води до забавени решения, повече грешки и по-ниска устойчивост на натиск. Хроничният стрес променя възможността за възстановяване, заключи специалистът.
Работодателите могат да помогнат в намаляването на риска от тревожност и депресия, като създадат организационна култура, която насърчава своевременно търсене на помощ, за да се предотврати дълбокото изтощение на служителите. В България хората обикновено търсят помощ по-късно в сравнение с останалите европейски страни, което води до закъсняла диагностика. Истинското предизвикателство на дълголетието не е само удължаването на живота, а запазването на качеството на живота, подчерта проф. Миланова.
