Средновековната крепост „Баба Вида” е непреходният символ на Видин. Тя пази спомени за славни времена, но и за тежки дни, оцеляла две хилядолетия като стожер на Дунава и опазила съкровени тайни за Видинското царство. С тези думи крайдунавската община рекламира една от най-важните си туристически атракции – единственото напълно запазено средновековно отбранително съоръжение в България.

Крепостта е изградена върху стари римски основи от античния град Бонония. Българският градеж е от втората половина на Х в., който по стил и характер е различен от римския. Средновековната крепост непрекъснато е разширявана и надстроявана през вековете. Активният строителен период е от епохата на Видинското царство, играло важна роля в политиката на Втората българска държава. Най-голямата промяна е направена от цар Иван Срацимир (1355-1396), чието име се свързва с построяването на най-високата кула.

По времето на Османската империя крепостта отново изпълнява защитна функция, а през XVII век започва нейното пригаждане за използване на огнестрелно оръжие.
Бабините Видини кули престават да служат за отбрана едва през XVIII век, когато Семи паша, през 1854 г., превръща крепостта във военно-археологически музей, просъществувал единствено до Освобождението през 1878 г. При окупацията на Видин от румънските войски той бива разграбен.

През Сръбско-българската война от 1885 г. крепостта е служила на защитника на града – майор Узунов, като в нея са складирани боеприпаси. През Балканската война тя е използвана за наблюдателен пункт на дунавската отбрана, както и през Първата световна война /1914-1918 г./.

Археологическите проучвания на „Баба Вида“ започват през втората половина на XX век. В наши дни тя е паметник на културата с национално значение и е предпочитано място за провеждане на фестивали и други културни прояви.

За още интересни новини, интервюта, анализи и коментари харесайте нашата страница ДЕБАТИ във Фейсбук!