„Служебният кабинет изпрати официално първото искане за плащане по Плана за възстановяване и устойчивост. То е на стойност почти 2,7 млрд. лв., които ще се влеят в икономиката на страната и ще я направят по-силна и устойчива“. Това каза днес на брифинг в Министерския съвет вицепремиерът по управление на европейските средства Атанас Пеканов.
Заедно с искането за плащане правителството предостави на службите на Европейската комисия подробни и изчерпателни документи, доказващи изпълнението на 22-та ключови етапа и цели, договорени предварително с Брюксел, каза още Пеканов. Въпросните 22 промени бяха провеждани от правителството на Кирил Петков в рамките на неговия мандат и гласувани от 47-мото Народно събрание.
Те обхващат реформи в областта на образованието, индустрията, енергетиката, правосъдието, транспорта, цифровата свързаност, здравеопазването и не на последно място – социалното подпомагане. Комисията следва обстойно да разгледа и оцени тази информация, преди да представи положителната си предварителна оценка на искането за плащане в срок до два месеца.
В контекста на преговорите с „Газпром“, ако България реши да плаща за газ в рубли, не е съвсем ясно дали Европейската комисия би одобрила първия транш по Плана за възстановяване и устойчивост. Съществува хипотеза, в която Европейската комисия взима решение да не изпраща европейски пари в държава, която нарушава санкциите на ЕС и плаща на Русия в рубли.
Пеканов подчерта, че предстоят ключови и трудни реформи, както и работа по изпълнението на инвестиционните проекти, които да отключат получаването на останалите почти 8,5 милиарда лева по Плана за възстановяване и устойчивост.
На днешното заседание на Министерския съвет бяха приети и нормативни промени по отношение на Координационния съвет за подготовка на България за членство в еврозоната. “За България и служебния кабинет е основен приоритет да продължат всички процеси, свързани с по-тясна европейска интеграция на страната ни – влизането ни в Шенген, в еврозоната, в ОИСР“, каза Пеканов..
Промените са за по-добро и по-ефективно управление на подготовката за приемане на еврото. „Нашата цел е да продължим работа без забавяне по Националния план за приемане на еврото, приет от редовното правителство с целева дата 1 януари 2024 година. Наша отговорност е всички технически процеси да продължават без забавяне“, каза вицепремиерът.
„Приемането на еврото е от полза за България. То ще донесе репутационни ползи и ще намали разходи на фирмите, ще повиши инвестиционния климат. Светът се намира в турбулентна среда и е важно да не сме в периферията на тези процеси, а да се борим да сме в ядрото на ЕС и ние се грижим това да се с случи“, каза още той.
Още вътрешнополитически новини – четете тук.