машинното гласуване

Избирателната активност на настоящите избори за евродепутати към 13 часа е малко над 15%, с почти 4% надолу от тази по същото време преди 5 години, което я прави скандално ниска. При такава тенденция в активността очевидно легитимността на излъчените депутати ще бъде само на хартия, защото те реално ще представляват много малко избиратели. После следва познатото – хората недоволни, не харесват политиците си и се чудят кой ги е избрал, но никой не поглежда в огледалото.

За това положение обаче не са виновни само политиците, които биват обвинявани че са докарали електората до обезверяване. Те може и да са маскари, обаче това с обезверяването не може да е оправдание. Свикнали сме да говорим по чествания на светли исторически дати и национални празници колко жилав и горд народ сме и какви страхотии сме преодолели в историята си, а когато дойдат избори и трябва да решаваме съдбата си, огромна част от българите се оказват апатични и дезинтересирани, защото били „обезверени“. При това от тях нищо не се иска, освен да се разходят до най-близкото училище и да пуста един лист в една цепка или да натиснат няколко бутона. К’во стана, нали бяхме упорити и несломими?

Който не осъзнава какво влияние имат този лист или бутон върху живота му, очевидно заслужава съдбата си, каквато и да е тя. Той няма морално право да иска промени, защото не си е направил труда да направи избор, ако и асортиментът да не е винаги по вкуса му. Защото има и хора, които ще отидат да гласуват дисциплинирано, защото така са свикнали. Такъв е случаят например с електората на ДПС, който никога не е „обезверен“, „дезинтересиран“ или „отвратен“. Той може и да е, но като дойдат избори, не му личи, а лидерите на тази партия потриват със задоволство ръце, като виждат гореспоменатите 15% активност, защото при относително твърдия им и доста капсулиран, но сигурен електорат ниската активност им дава повече проценти. Защо симпатизантите на ДПС го могат, а другите – не? Всеки да си прави изводите, моят е, че заслужават само похвала хората, които не пропускат възможността да употребят основното си право да определят лидерите и представителите си.

Това беше прост и христоматиен пример за ефекта на ниската избирателна активност върху политическия облик на една страна. Който си стои в къщи в изборния ден, прехвърля правата си на твърдите електорати. Не формално, но така се получава. А твърди електорати винаги има и когато си стоим в къщи по избори, ги оставяме да разпределят порциите. Това не е лошо, нито незаконно, но винаги след това от средите на онези, дето са пропасували изборите, се надига вой на недоволство, че едни и същи неприятници пак били във властта, парламента и т. н.

Ми там ще бъдат. Всички, които вече познаваме и искаме да сменим. Те имат поддръжници и за да ги сменим, трябват повече противници, отколкото поддръжници.

И там им е мястото, докато повечето избиратели си седят в къщи, когато трябва да гласуват. Демокрацията се корени в законното изразяване на волята чрез гласуване.
Затова и демокрацията ни е такава.

Заради ниските проценти активност по икиндия.

За още интересни новини, интервюта, анализи и коментари харесайте нашата страница ДЕБАТИ във Фейсбук!