Мнозинството българи направиха избор в полза на Европа, гласувайки за проевропейските партии и не се подадоха на призивите на крайнодесните популисти. ГЕРБ за пореден път спечелиха евроизборите в България. Партията на премиера Бойко Борисов получи 33% от гласовете, сочат предварителните данни на агенция „Алфа Рисърч“, цитирани от бТВ. На второ място се нарежда БСП с 23% от гласовете, много под прогнозното, а трети са ДПС с 15%.
В бъдещия Европейски парламент ще влезе още ВМРО-БНД, за които са гласували 6,8%. Изборният праг засега е преминат и от „Демократична България“ /5,9%/, които също ще вкарат един евродепутат.
При такова развитие на вота, ГЕРБ ще имат 7 мандата, а БСП – 5. ДПС изпраща трима в ЕП, а ВМРО и „Демократична България” – по един.
Агенция „Тренд“ дава подобни резултати – 30,5% – ГЕРБ, 23,5 – БСП, 14 – ДПС, 8 – за ВМРО и 6,5 – за ДБ.
На фона на предварителните прогнози и сканадали, които разтърсиха ГЕРБ, победа с такава разлика е почти съкрушаваща. Резултатът на БСП е доста под очаквания и може да се окаже вече гласуван от избирателите вот на недоверие към лидера Корнелия Нинова, която очевидно по никакъв начен не е успяла да се възползва от политическия нокдаун, в който бяха ГЕРБ последните месеци преди изборите. Ясно е, че кресливата кампания, която бе избрана за Елена Йончева е била губещият начин за убеждаване на гласоподавателите, докато начинът, по който Борисов отрази атаката покрай скандалите, а именно като пожъна купища оставки, е бил правилният път за по-леко измъкване от ситуацията.
Освен голямата победа на Борисов като изненада може да се класифицира и резултатът на ДБ, чиято подкрепа , според прогнозите, даже бележеше лек спад преди изборите.
Извън Европейския парламент ще остане партията на Веселин Марешки „Воля“ с 3,9%, която заложи на антиевропейската риторика и агитираше в своя предизборен клип с Марин льо Пен и Матео Салвини.
Вероятните имена на новите евродепутати са Мария Габриел, Андрей Ковачев, Андрей Новаков, Ева Майдел, Асим Адемов, Александър Йорданов, Лиляна Павлова (ГЕРБ); Елена Йончева, Петър Витанов, Цветелина Пенкова, Иво Христов, Сергей Станишев (БСП); Мустафа Карадайъ, Делян Пеевски, Илхан Кючюк (ДПС); Ангел Джамбазки (ВМРО) и Радан Кънев („Демократична България“).
Избирателната активност към 17.00 часа е 26,22%, обявиха от ЦИК. Не предишните евроизбори през 2014 г. избирателната активност към този час беше малко по-голяма – 27,97%.
Ниската избирателна активност е много тревожна, защото поставя все по-остро проблема за реалното представителство. Българските евродепутати представят все по-малко избиратели в ЕП и това все повече ще кара хората да не ги припознават като свои лидери. За това обаче трябва да се замислят и избирателите, които не гласуват.
6,3 млн. българи можеха гласуват в 11 661 секции
На тези европейски избори 6 355 633 българи имаха право да гласуват. Общият брой на избирателните секции в страната е 11 661, а извън граница те са 191.
Изборният ден в България започна в 7.00 ч. и приключва в 20.00 ч. Той премина без съществени нарушения, съобщиха от Централната избирателна комисия.
Евроизбори 2014 г.
На предишните европейски избори през 2014 г., които бяха белязани от силното вътрешно противопоставяне между ГЕРБ и БСП, за партията на Борисов гласуваха над 680 хиляди гласоподаватели или 30,4% от имащите право на глас. Втори останаха БСП с 424 хиляди гласа или 18,9%. ДПС се наредиха на трето място, отстъпвайки минимално пред втория, с 386 хиляди гласа или 17,2%.
В Европарламента свои депутати изпрати и вече не съществуващата формация на Николай Бареков „България без цензура“. За нея гласуваха почти 10% и това даде възможност тя да вкара двама свои представители – Бареков и Ангел Джамбазки, който на тези избори е водач на листата на ВМРО. Още една вече не съществуваща коалиция получи представителство в Европарламента. Това беше Реформаторският блок, за който гласуваха 144 хиляди избиратели или 6,45%.
Европарламентът – институцията на европейските граждани
Европарламентът е единствената институция на Европейския съюз, чиито членове се избират пряко от гражданите на членуващите в него държави, а мандатът им е 5-годишен. Всяка държава има свои правила за провеждане на изборите, но съществуват и някои общи за съюза разпоредби.
У нас европейски избори се провеждат за четвърти път. След подписването на Договора за присъединяване в Люксембург на 25 април 2005 г., тогавашният председател на ЕП Ханс-Герт Пьотеринг покани парламентите на България и Румъния да определят измежду своите народни представители наблюдатели в Европейския парламент, които да се присъединят към работата на институцията от 26 септември 2005 г.
С официалното ни приемане в Съюза на 1 януари 2017 г., 18-те наблюдатели бяха заменени от 18 членове на ЕП, назначени от Българския парламент до провеждането на редовни избори на 20 май 2007 г., когато страната за първи път избра пряко своите евродепутати. Впоследствие бройката на българските представители беше намалена от 18 на 17, а оттогава досега са се провеждали още два избора – през 2009 г. и 2014 г.
