Коридор 8 не е просто транспортна връзка между Адриатическо и Черно море, а стратегически европейски проект с ключово значение за икономическото развитие, регионалната свързаност, енергийната сигурност и военната мобилност. Около това послание се обединиха участниците в Международната министерска конференция за Коридор 8, която се проведе в София. На форума беше подчертано, че реализацията на проекта изисква обща политическа воля, координирани действия и изпълнение на поетите ангажименти от всички държави по трасето.
В конференцията участваха министърът на външните работи на България Велислава Петрова, европейският комисар по разширяването Марта Кос, министърът на външните работи и външната търговия на Република Северна Македония Тимчо Муцунски, министърът за Европа и външните работи на Албания Ферит Ходжа и генералният директор на дирекция „Европа и международна търговска политика“ в италианското външно министерство Никола Верола. В дискусиите се включиха и представители на САЩ, Обединеното кралство, Украйна, Румъния и останалите държави от Западните Балкани.
„Коридор 8 не е просто една отсечка на картата, а възможност за по-голяма свързаност в региона“, заяви българският външен министър Велислава Петрова на пресконференцията след форума.
Тя подчерта, че проектът трябва да се разглежда в няколко взаимосвързани направления – транспорт, военна мобилност и енергетика, както и като част от по-широка мрежа от коридори в Югоизточна Европа.
Според Петрова с провеждането на международната среща България дава нов политически тласък на инициатива, която в продължение на години е била поставяна сред приоритетите на различни правителства, но невинаги е имало необходимата политическа воля за изпълнението ѝ в срок. Тя потвърди, че през следващата година България ще бъде домакин на регионален форум, посветен на свързаността.
Европейският комисар по разширяването Марта Кос беше категорична, че Коридор VIII не е двустранен, а европейски проект, който е част от по-широката визия на ЕС за транспортна интеграция на региона.
В отговор на въпрос на БГНЕС, свързан със заявките на Сърбия за блокиране на проекта и евентуалните действия на Европейската комисия, Кос подчерта:
„Коридор 8 не е двустранен проект. Той е европейски проект. Досега успяхме да предприемем всички необходими стъпки, разбира се, с помощта на всяка една от участващите държави. Европейската визия е силна и Коридор 8 ни позволява да продължим напред.“
Тя отбеляза, че Коридор 8 не е единственото стратегическо транспортно направление за Европейския съюз и че съществуват и други важни коридори, включително такива, свързани със Сърбия.
„Надявам се Сърбия да бъде активно ангажирана, когато свържем Коридор 8 с транспортните коридори по направлението Север–Юг – с пътища, магистрали и железопътни линии. Бих искала Сърбия да бъде част от това съвместно изграждане“, заяви Кос.
От своя страна министърът на външните работи и външната търговия на Република Северна Македония Тимчо Муцунски определи Коридор 8 като стратегическа европейска връзка, която укрепва отношенията между Западните Балкани и ЕС и допринася за сигурността и устойчивостта на региона.
По думите му променената геополитическа среда изисква Европа да разполага с надеждни, диверсифицирани и устойчиви транспортни маршрути.
„Коридор 8 не е просто за пътища и железопътни линии. Той е за устойчивост, сигурност и стратегическата свързаност на Европа“, подчерта Муцунски.
Той заяви, че за Северна Македония проектът е национален стратегически приоритет, а географското положение на страната между Изтока и Запада трябва да бъде превърнато в предимство чрез по-добра инфраструктура и икономическо сътрудничество.
Като важна стъпка Муцунски посочи споразумението за подготовката, изграждането и експлоатацията на трансграничния железопътен тунел между България и Северна Македония, което е влязло в сила през март тази година. Той даде положителна оценка и на последните срещи на съвместната комисия между двете държави.
„Сега е възможността да превърнем този политически ангажимент в конкретни резултати на терен“, заяви министърът.
Муцунски подчерта, че Северна Македония ще продължи да работи с България, Албания, ЕС и останалите партньори за изграждането на необходимата инфраструктура. Според него Коридор 8 трябва да се развива и като платформа за енергийна и цифрова свързаност, търговия, инвестиции, логистика и сигурност.
„Успехът му изисква ангажимент от всички нас. Всяка част от коридора е важна и всеки партньор трябва да изпълни своята част“, посочи той.
Муцунски съобщи, че следващата министерска среща по Коридор 8 ще се проведе в Скопие, като акцентът ще бъде поставен върху практическото изпълнение на проектите и постигането на конкретни резултати.
Министърът за Европа и външните работи на Албания Ферит Ходжа определи Коридор 8 като икономическа, европейска и сигурностна необходимост.
Според него транспортните коридори не са просто пътища и железопътни маршрути, а определят начина, по който държавите взаимодействат, търгуват и се интегрират в по-широки икономически и политически пространства.
Ходжа посочи, че проектът има три основни измерения – икономическо, европейско и свързано със сигурността.
В икономически план Коридор 8 ще допринесе за намаляване на транспортните разходи, ускоряване на транзита, привличане на инвестиции и създаване на работни места. Като пример за напредъка на Албания той посочи изграждането на железопътната връзка Тирана – Дуръс – летище „Майка Тереза“, която показва, че проектът постепенно се превръща от линия на картата в реална инфраструктура.
По отношение на европейската интеграция Ходжа припомни, че Коридор 8 е част от разширяването на Трансевропейската транспортна мрежа (TEN-T) към Западните Балкани. Според него гражданите усещат ползите от европейската интеграция, когато пътуванията стават по-кратки, преминаването през границите се улеснява, а бизнесът достига европейските пазари за часове вместо за дни.
Албанският министър подчерта и геополитическото значение на инфраструктурата. По думите му енергийните, транспортните и цифровите връзки определят устойчивостта и независимостта на държавите, а сигурен европейски коридор, свързващ страни от региона и съюзници в НАТО, укрепва сигурността на Европа.
Ходжа настоя политическите договорености да бъдат последвани от конкретни действия – осигуряване на финансиране, провеждане на обществени поръчки и изграждане на инфраструктурните участъци в срок.
„Забавянето ни струва конкурентоспособност, инвестиции и доверие“, предупреди той.
Министърът увери, че Албания остава ангажирана с реализацията на своите участъци и ще продължи сътрудничеството със съседните държави по трансграничните връзки. Същевременно Тирана очаква от европейските партньори по-бързи решения, предвидимо финансиране и ясен ангажимент към целия коридор.
„Коридор 8 някога беше мечта, начертана на хартия. Днес той е ангажимент“, заяви Ходжа.
Коридор 8 е един от основните транспортни коридори по направлението Изток–Запад на Балканите.
Той трябва да осигури връзка между Адриатическо и Черно море през Италия, Албания, Северна Македония и България, като включва изграждане и модернизация на пътна и железопътна инфраструктура.
На българска територия трасето свързва района на Гюешево с Перник, София и Пловдив, откъдето продължава към Бургас и Варна. Сред ключовите липсващи участъци остава железопътната връзка между България и Северна Македония през Гюешево и Крива паланка.
Завършването на коридора се очаква да улесни движението на хора и стоки между Адриатическо, Черно и Средиземно море, да стимулира търговията и инвестициите и да засили икономическата интеграция на региона.
Наред с транспортното и икономическото си значение проектът придобива все по-важна роля за сигурността, като подобрява възможностите за бързо придвижване на хора, техника и ресурси и допринася за военната мобилност.
Основното послание от международната конференция в София е, че Коридор 8 трябва да премине от политически ангажименти към реално изграждане. Общата позиция на участниците е, че успешното му завършване изисква координирани усилия, устойчиво финансиране и изпълнение на поетите ангажименти от всички държави, за да се превърне в действаща стратегическа връзка, която укрепва икономическото развитие, европейската интеграция и сигурността на Югоизточна Европа.
