БНБ

През юли, ще стане ясно дали страната ни ще влезе във Валутно-курсовия механизъм, известен още като „чакалнята не еврозоната“. Последните банкови скандали – кой от кой по-нелепи, обаче навеждат на мисълта, че някой работи срещуприсъединяването на страната ни към еврото и по-нататъшната й интеграция в ЕС.

Последният случай с новозагорския офис на банка“Алианц“, при който според следствието, директорката е задигнала над 400 000 лева от сметки на клиенти, е може би най-шумният от поредица скандали.

„Фантомът в банката“, ако така си позволим да оприличим мистериозното изчезване на пари от сметки, за които собствениците им не са в течение, не е от вчера. С оплаквания за подобно „ужилване“ според публикациите в медиите се прочу нашумялата около преведените по сметка на неин клиент венецуелски пари „Инвестбанк„, преди време ПИБ , “ Уникредит ”… до фалиралата преди години КТБ. Последният случай обаче се различава много от останалите, по начина, по който беше отразен в медиите.

Гласност

Обикновено подобни скандали не влизат в хедлайна на новините. Те минават през интернет сайтове, имената на кредитните институции се споменават в краен случай, главно, за да не се всее паника, защото често клиентите имат вина за загубата, която се претърпели. Например, подобно развитие засега има случая с футболиста Мартин Петров, който от 2017 води дело срещу „Уникредит“ за източени около 3.8 млн. лв. от сметката му. Засега се знае, че футболистът дал електронния си подпис на служителка от кредитната институция, която била негов личен банкер. Именно тя е направила оспорваните преводи. Делото още не е завършило. Въпреки големия размер на сумата, този случай не намери място в централните новинарски блокове на ефирните телевизии. За разлика от новозагорската афера, където липсват малко над 400 хил. лв., но пък й беше отделено обилно ефирно време. Друго нещо, което отличава последния случай от предходните е, че името на кредитната институция не беше спестено.

Отначало то не се назова директно, но беше показан банковият офис, чието брандиране недвусмислено издаде за кой кредитор иде реч. Парите, по последна информация (защото имаше няколко противоречащи си версии), са били източени от сметките на клиенти между 2016 и началото на 2019. Интересно е, че дълго време – поне 2 години ужилените не са се усетили. А междувременно в банката са минали и няколко одита и вътрешни проверки, които също не се установили източването. Това е меко казано странно. Всеки, който твърди, че банков служител, пък дори и директор на клон, може да задигне пари от сметка на клиент, да речем – с фалшиво пълномощно, и банката (одитори, вътрешен контрол, информационна сигурност) да не го усети – не казва цялата истина. Системата е такава, че при спазване на правилата, това практически е невъзможно! Или ако се случи, до няколко дни най-късно ще се улови.

Според адвоката на обвиняемата Младен Донев, клиентката му не е имала „никаква
представителна власт“. Това ще рече, че тя не е притежавала правомощия да подписва документи, да нарежда преводи и т.н. Адвокатът поясни още, че офисът на банката в Нова Загора се управлява от клона в Стара Загора и централата на кредитната институция, от където се подписват документите. По думите на обвинената банкерка Биляна Манчева, единият от клиентите, който претендира, че сметката му е източена, всъщност е изтеглил сумата сам, за да покрие дълг на хазарт. Според адвокат Донев, Манчева ще получи присъда, но ролята й в схемата е „второстепенна“ и е имало „друг, който й е дърпал конците“.

Банката връща пари без дело, след поредица от грешки

Друга разлика между аферата в новозагорския банков клон и останалите подобни случаи, е че като правило, банките в България отказват да възстановят парите и трябва да се водят продължителни и скъпи съдебни дела. В случая, парите на един от клиентите са възстановени (почти в пълен размер, според репортаж на бТВ), но за сметка на друг  клиент, който на свой ред бил ужилен. Така се забърква още по-голяма каша, защото  онзи, на когото върнали парите се обадил на наредителя, за да пита защо все пак му е  превел въпросната сума. Наредителят пък се оказал в неведение. В репортажите от Нова Загора имаше още един ощетен бизнесмен, който застана пред камерите и  сподели, че от сметката на фирмата му били изтеглени  близо 180 хил лв. Той обаче не  се бил усетил, докато не му се обадили от банката. Нямало първични документи, т.е.  кредитно нареждане и от банката му казали, че ще му върнат парите. При това  положение, институцията можеше да върне сумата по сметката и да си спести  репутационния риск. Бизнесменът с източената сметка изглеждаше някак емоционално равнодушен, сякаш разказваше нещо, което не го засяга лично.

По правило, в редица от случаите за източване на големи пари (поне над милион) са замесени и други финансови институции. По аферата с милионите на Мартин Петров, в началото на 2018, „Уникредит“ е завела обратни искове срещу 7 юридически и  физически лица. Това ще рече, че тези пари след транзакциите от личните сметки на футболиста са преминавали и през сметки в редица авторитетни финансови институции и фондове.

Не знаем как ще приключат тези финансови афери, но всичко това поставя въпроса –  има ли фантом в българската банкова система и какво прави БНБ, в качеството на регулатор? През юли предстои да стане ясно дали България ще влезе в „чакалнята“ на
еврозоната. Със сигурност зачестилите банкови скандали работят в обратна посока.

За още интересни новини, интервюта, анализи и коментари харесайте нашата страница ДЕБАТИ във Фейсбук!