Някои хора се надяват, че разпространението на новия коронавирус ще намалее с повишаването на температурата, но пандемиите често не следват модела на разпространение на сезонните вируси. BBC Future анализира.
Много инфекциозни заболявания спират да се разпространяват със смяната на сезоните. Грипът обикновено идва през по-студените зимни месеци. Други заболявания обаче, като тиф, отбелязват своя пик през лятото. Случаите на морбили спадат през лятото при умерен климат, докато в тропическите райони достигат пик през сухия сезон.
Може би не е изненадващо, че много хора сега се питат дали можем да очакваме подобна сезонност с Covid-19. Откакто за пръв път се появи в Китай около средата на месец декември, вирусът се разпространява бързо, като броят на случаите сега нараства най-интензивно в Европа и САЩ.
Много от най-големите огнища са били в региони, където времето е по-прохладно, което води до спекулации, че разпространението на болестта може да се забави с идването на лятото. Много експерти обаче вече предупреждават да не се разчита прекалено много на това.
Вирусът, който причинява Covid-19 обаче е твърде нов, за да има сигурни данни за това как броят на случаите ще се изменя със смяната на сезоните.
Но има някои доказателства от други щамове на коронавируса, които подсказват, че Ковид-19 може в крайна сметка да отшуми с идването на лятото.
Изследване, проведено преди 10 години от Кейт Темпълтън от Центъра за инфекциозни болести към Университета в Единбург, Обединеното кралство, установява, че три щама на коронавируса – всички открити у пациенти с инфекции на дихателните пътища, имат „подчертана зимна сезонност „. Изглежда, че тези вируси причиняват инфекции главно между декември и април – подобен модел на този при грипа. Четвъртият коронавирус, който се среща главно при пациенти със слаба имунна система, е далеч по-спорадичен.
Има някои ранни предположения, че разпространението на Covid-19 също може да варира в зависимост от сезоните. Разпространението на новата болест по целия свят изглежда предполага, че тя се разпространява най-добре при хладни температури и ниска влажност.
Непубликуван анализ, сравняващ времето в 500 места по света, където е имало случаи на Covid-19, предполага връзка между разпространението на вируса, температурата, скоростта на вятъра и влажността. Друго непубликувано проучване също показва, че по-високите температури се свързват с по-ниската честота на заболели от Covid-19, но там се отбелязва още, че температурата сама по себе си не може да отчете кой знае какво различие в честотата.
По-нататъшните все още непубликувани изследвания прогнозират, че умерено топлият и студеният климат предразполагат към най-бързо разпространение на Covid-19, а също така и регионите с ниска влажност. Тропическите части на света вероятно ще бъдат най-малко засегнати, казват учените.
Скорошен анализ предполага, че този коронавирус ще бъде по-малко чувствителен към времето, отколкото мнозина се надяват
Мигел Арауджо, който изучава влиянието на промените в околната среда върху биоразнообразието в Националния музей за природни науки в Мадрид, Испания вярва, че ако Covid-19 споделя подобна чувствителност към температура и влажност, това може да означава, че случаите на коронавирус ще избухнат по различно време по целия свят.
„Нормално е да се очаква, че двата вируса ще споделят подобно поведение“, казва той. „Но вирусът се разпространява от човек на човек. Колкото повече хора са на дадено място и колкото повече контактуват помежду си, толкова повече инфекции ще има. Тяхното поведение е ключово за разбирането на разпространението на вируса. “
Изследване от Университета в Мериленд показа, че вирусът се е разпространил най-много в градовете и регионите на света, където средните температури са били около 5-11С (41-52F) и относителната влажност е била ниска.
Но има значителен брой случаи и в тропическите региони. Скорошен анализ на разпространението на вируса в Азия от изследователи от Харвардското медицинско училище предполага, че този пандемичен коронавирус ще бъде по-малко чувствителен към времето, отколкото мнозина се надяват.
Те заключават, че бързият растеж на случаите в студени и сравнително сухи провинции на Китай, като Дзилин и Хейлундзян, докато в тропически места като Гуангси и Сингапур скоростта на разпространение също е висока. От това те предполагат, че повишаването на температурата и влажността през пролетта и лятото няма да доведе до спад в случаите. Казват още, че това подчертава необходимостта от широки обществени здравни интервенции за контрол на коронавируса.
Това е така, защото разпространението на един вирус зависи от много повече от просто способността му да оцелява в околната среда. И тук разбирането на сезонността на болестите се усложнява. При заболяване като Covid-19 хората разпространяват вируса и затова сезонните промени в човешкото поведение също могат да доведат до промени в процента на заразяване.
Случаите на морбили в Европа например са склонни да съвпадат с моментите, в които децата с на училище и да намаляват по време на празниците, когато децата не разпространяват вируса помежду си. Предполага се, че огромната миграция на хора около китайската лунна Нова година на 25 януари е изиграла ключова роля за разпространението на Covid-19 от Ухан в други градове в Китай и по света.
Промяната във времето може да доведе до промени със собствената ни имунна система и да ни направи и по-уязвими към инфекции. Има някои доказателства, които предполагат, че нивата на витамин D в нашите тела могат да окажат влияние върху това колко сме уязвими към инфекциозните заболявания. През зимата телата ни произвеждат по-малко витамин D, тъй като по-рядко се излагаме на слънчева светлина и защото прекарваме повече време на закрито.
Противоречиво е обаче дали студеното време отслабва имунната ни система – някои проучвания предполагат, че това е така, но други откриват, че студът всъщност може да увеличи броя на клетките, които защитават телата ни от инфекция.
Има по-сериозни доказателства обаче, че влажността може да има по-голямо влияние върху нашата уязвимост към болести. Когато въздухът е особено сух, се смята, че се намалява количеството слуз, покриващо белите ни дробове и дихателни пътища. Този лепкав секрет образува естествена защита срещу инфекции и с по-малко количество от него ние сме по-уязвими към вируси.
Но ако случаите на Covid-19 наистина намалеят през следващите месеци, това може да е по редица причини – мерките за превенция като изолация и блокиране засега се увенчават с успех; по-голяма част от населението придобива имунитет; и последната възможност е реакцията на вируса спрямо сезона.
Дори и Covid-19 да покаже известна сезонна променливост, едва ли ще изчезне изцяло през летните месеци, както някои от учените предполагат. Но намаляването на броя на случаите може да има някои ползи.
„Стъпките, които предприемаме, за да забавим разпространението, струват скъпо на икономиката, но те биха могли да ни помогнат да „отложим” пика на пандемията.“, посочват учените в тази сфера. „Ако има някаква сезонност, тя би могла да осигури на здравните системи времето, което им е нужно за подготовка.“
А в свят, който всячески се опитва да се справи с бързо нарастващия брой случаи на заразените, може би времето е точно това, от което се нуждаем.
