Бен Ходжис

Фредерик Бенджамин „Бен“ Ходжис III  е роден на 16 април 1958 г. Той е пенсиониран офицер от армията на Съединените щати, служил като командващ генерал на Армията на САЩ в Европа. В момента той е председател на Pershing по стратегически изследвания в Центъра за анализ на европейската политика.

Катастрофалните загуби на Кремъл в Украйна могат да доведат до разпадането на Руската федерация. Става все по-ясно, че Украйна ще спечели тази война и че Кремъл е изправен пред историческа криза на доверието. Наистина, сега вярвам, че е реална възможност разкритите слабости на Владимир Путин да са толкова сериозни, че да сме свидетели на началото на края – не само на неговия режим, но и на самата Руска федерация.

Тази огромна империя, обхващаща повече от 120 етнически групи, е на неустойчива основа и подобно на известния цитат на Хемингуей, колапсът й може да е постепенен в началото, но може бързо да се превърне във внезапно, насилствено и неконтролируемо събитие. Ако не успеем да се подготвим за тази възможност по начина, по който не успяхме да се подготвим за разпадането на Съветския съюз, това може да внесе огромна нестабилност в нашата геополитика.

Виждам поне три фактора, които могат да доведат до разпадането на федерацията. Първият е сривът на вътрешното доверие в руската армия, която традиционно е в основата на легитимността на Кремъл. Неговото унижение в Украйна вече е почти пълно. Гордият Черноморски флот все още се крие зад Крим, твърде уплашен, за да предприеме действия срещу страна, която дори няма флот.

А руските мъже, веднъж привлечени от офертите за заплащане на военните, масово избягват назначаването, знаейки каква съдба ги очаква на бойното поле. Това изостри непропорционалното набиране на етнически малцинства от Чечня и други нации в покрайнините на Федерацията, които са най-лесните групи за използване като пушечно месо. Това породи редица оплаквания, които няма да бъдат лесно забравени.

Ако някои войнствени чеченци решат да предизвикат нова война за независимост, откъде Путин ще намери военни ресурси, за да я води сега, след като е посветил толкова много на Украйна? Той без съмнение ще е наясно, че ако такава война бъде спечелена бързо и решително от чеченците, това може да предизвика вълна от подобни бунтове в цялата Федерация.

Второ, щетите, понесени от руската икономика, са твърде опустошителни, за да поддържат население от 144 милиона души. Загубата на енергийни пазари, която компенсира липсата на модерни индустрии в страната, не може да бъде обърната. Европейските правителства няма да разчитат отново на „Северен поток 1“, след като станаха свидетели, колко лесно може да бъде спрян, и вече правят дългосрочни инвестиции във вътрешните енергийни доставки.

Русия също разчиташе на износа на оръжия, но коя страна ще се интересува да купува нейно оборудване или оръжия сега? Такава икономическа криза може да се поддържа с месеци в погрешната надежда, че бизнесът ще се върне един ден, но дори в Русия кладенецът на стоицизма има своите граници.

Това ни води до третия фактор, който е рядкото население на Русия. Защото въпреки че притежава 70 пъти по-голяма територия от Обединеното кралство, Федерацията има само два пъти по-голямо население. Тези числа правят гражданската солидарност трудна за постигане дори в най-добрите времена. Но сега, когато е в слаба позиция, всяко чувство за национална идентичност може бързо да се влоши.

Западните санкции ще принудят елитите на Москва да направят трудни икономически компромиси. Те неизбежно ще спасят средната класа в столицата, която представлява по-непосредствена заплаха за длъжностните лица, в ущърб на малцинственото население в съставните нации.

Погледнато по този начин, шокиращо е колко малко дискусии има за потенциалния край на Руската федерация. Сега трябва да задаваме трудни въпроси, за да не ни изскочат от нищото.

Например, как би се развило това в страна, която има значителни запаси от ядрени оръжия и малко центрове на власт? Кой би извадил ядрените оръжия? Как да избегнем изтичане на оръжия и бойци в балтийските държави? Неизбежен ли е голям вътрешен конфликт или колапсът може да бъде задържан в рамките на политическия контекст?

Комбинирани, тези дилеми представляват много сериозно предизвикателство за Запада. Ако сбърка може да се изправим пред катастрофа. Неуспехът да се подготвим за колапса на Русия преди около 30 години и вътрешните вълнения, които последваха от него, вероятно доведоха до президентството на Путин. Не можем да рискуваме втори път да не сме подготвени.

Текстът е публикуван в „Дейли Телеграф“, преводът е на ДЕБАТИ.БГ.

Още актуални коментари – четете тук

За още интересни новини, интервюта, анализи и коментари харесайте нашата страница ДЕБАТИ във Фейсбук!

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Моля въведете коментар!
Моля въведете името си тук