Над 2000 жертви и 1200 ранени при опустошителния трус в Мароко. Обявиха 3-дневен траур

Няколко дни след земетресението в Мароко, което взе живота на повече от 2000 души, гледката в някои населени места е драматична. Едно от най-засегнатите селища е селото Мулай Брахим в Атласките планини на Мароко.

На една от улиците на селото може да се видят изравнени със земята постройки. Абдерахим Имни, жител на селото, разчиства останките от къщата си. Не е ясно как е оцелял – от някогашната постройка е останал само куп, показва репортаж на The Guardian.

43-годишният електротехник спал в тази част от къщата, която по някаква причина не е рухнала, докато останалите части от нея, където били другите членове на семейството му, били изравнени със земята. По неговия разказ, чист късмет е, че

всички са оцелели като се разминали само с леки наранявания.

„Усетих как къщата се клати. Само за миг бяхме покрити от отломки. Само минута по-късно успяхме да излезем навън. Но дори и тогава нещата не бяха по-добре – улиците бяха тъмни, нямаше електричество, а въздухът беше изпълнен с прах. Нищо не можеш да видиш. Сърцето ми биеше така, сякаш бях получил сърдечен пристъп, спомня си той.

В задушаващия мрак Абдерахим и членовете на семейството му се изкачили по развалините на дома си и избягали в близка градина, където прекарали нощта.

• Над 2000 жертви и 1200 ранени при опустошителния трус в Мароко. Обявиха 3-дневен траур

В сърцето на това бедно селце с близо 3000 души, което се простира надолу по стръмен планински склон, почти няма непокътната сграда. Някои къщи, като тази на Абдерахим, се изцяло разрушени. Други по чудо са се запазили, но са опасни за обитаване и

могат да рухнат всеки момент под собствената си тежест.

Несъмнено, сред най-драматичните последици от земетресението, е загубата на човешки животи – жителите на Мулай Брахим казват, че 25 жители на селото са загинали. Непосредствено след бедствието селяните все още изравят оцелели и трупове изпод руините с инструменти, каквито имат под ръка. За да стигнат линейки до мястото, първоначално е трябвало да бъдат разчистени пътищата и свлачищата, които са възпрепятствали достъпа до селото.

„Бях заспала, когато земетресението ни удари“, спомня си Фатна Бехар. „Не можах да избягам, защото покривът рухна върху мен. Бях в капан. Спасиха ме съседите, които разчистиха отломките с голи ръце. Сега живея с тях, в техния дом, защото моят е напълно разрушен“, разказва още пострадалата.

По главния път на селото се придвижват

ковчези с майка и дъщеря в тях.

Оцелелите от семейството им са откарани в близката болница.

56-годишният Умизан Лахусин си спомня преживяното. По думите му трусът продължил около 6 секунди. „Беше като при бомбардировка“, разказва той. Единственото, което засега е останало от покъщнината му са панталоните и якето, с които е облечен.

В селото са доставени храни и спасителен екип, който помага за издирването на оцелели. Военните, чиито хеликоптери се виждат да кръжат над планините, все още не са стигнали до селището, тъй като са натоварени с отстраняване на последиците при по-пострадали села и за разчистването на важни пътни артерии.

Така че селяните на Мулай Брахим до голяма степен си помагат сами – копаят под отломките, други носят постелки и дрехи за нуждаещите се, които спят под открито небе.

Докато сцените по пътя към Мулай Брахим изглеждат като от апокалиптична картина, някои населени места са останали почти невредими. Това пък донякъде обяснява опустошителните последици от земетресението –

унищожени са предимно старите кирпичени къщи, които се срещат в по-бедните и отдалечени райони.

Новопостроените жилища от по-здрави материали са почти недокоснати от бедствието.

За оцелелите сега най-същественият въпрос е кога ще пристигне чаканата помощ. Защото, докато лагери от палатки са започнали да се появяват в някои съседни места и покрай главния път, близо до крайбрежната равнина, заслоните все още не са стигнали до нуждаещите се в Мулай Брахим.

Сред тези, които спят на открито, е Мулай Али Азуад. Намираме го заедно със семейството му край един от главните пътища за селото заедно със семейството му. Те са успели да изнесат матраци и завивки от дома си непосредствено след труса. Днес разказват, че ги е страх да се върнат у дома, за да вземат по-топли дрехи.

„Земетресението стана около 4:50“, разказва Мулай Али. „Земята започна да се тресе. Първоначално беше малък трус, а след това последваха още 10 труса. Всички избягахме от къщата и оттогава сме навън.“

Той сочи към каменисто пасище от другата страна на пътя. „Жените спят там, а мъжете сме тук, на тротоара“, казва той. „Единствената помощ, която сме имали досега, е от роднини, които живеят в чужбина. Те ни пратиха пари за храна, но имаме нужда от дрехи, спално бельо и подслон, защото тук е студено през нощта“, допълва той.

Жителите на селото вече се интересуват от това какво предстои и кой ще им помогне, за да възстановят домовете си.

„Чакаме правителството да ни предостави помощта, от която се нуждаем и да ни каже какво ще се случи“, казва Абдерахим Имни, докато наблюдава разчистването на една от рухналите постройки.

Дотогава жителите на селото Мулай Брахим ще продължат да чакат.

Още международни новини – четете тук