До какви реални резултати ще доведат добрите, по принцип, усилия на властта гражданите да бъдат разтоварени от административните тежести от рода вадене на свидетелства за съдимост и прочие сегашни усложнения ? Нека анализираме и се опитаме да отговорим.
– Бихте ли ми казали, моля, накъде трябва да продължа оттук?
– Това до голяма степен зависи от това къде искаш да отидеш.
– Не ме е особено грижа къде.
– Тогава няма значение накъде ще тръгнеш.
– Стига да стигна някъде…
– О, със сигурност ще стигнеш, стига да вървиш достатъчно дълго.“
Луис Карол, Алиса в страната на чудесата
Когато преди година станаха факт промените в Закона за нормативните актове, които въвеждат задължителна оценка на въздействието на всяко законодателно предложение (ДВ, бр. 34/03.06.2016 г.), много анализатори изразиха надежда, че с този институт българският законодателен (и нормотворчески) процес ще стане много по-ясен и предвидим, а законите ще водят до исканите резултати.
Стана обаче така, че не всички законопроекти минават оценка на въздействието, а властта не дава индикации, че е променила начина на приемане на правила. А той е – бързо реагиране на конкретно събитие със силен обществен отзвук, но…без достатъчно внимателно обмисляне и планиране.
Този начин на действие е слабост не само на някоя партия или администрация. Той е норма на поведение в целия български нормотворчески процес последните 20 години.
Преди месец бяхме изненадани и радвани със серия планирани промени. Целта – пълна трансформация на правилата и разтоварване от администрация и бюрокрация.
Първо – извънредно заседание на Министерския съвет предложи радикална и скоростна електронизация на администрацията – процес, започнал през 2006 г. и неприключил 11 години по-късно. Който трудно ще бъде ускорен до степен, че за два месеца да извърши коренна промяна.
После – в НС бе внесен проект за изменение на АПК, който също си поставя за цел да забърза всички административни дела (тези, при които се обжалват актове на изпълнителната власт или се търсят обезщетения от нея), като въведе редица институти като , примерно, електронизацията на съдебния процес. Успоредно с това обаче се планира въвеждане на по-високи такси за достъп до правосъдие. Защо? Отговорът: за да не се „задръстват“ съдилищата с дела, които имат предизвестен резултат.
Ще се опитам да обясня защо въпросните много хубави, принципно, идеи са в риск реализация. В риск да не постигнат декларираните цели, ако не бъдат подложени на внимателен анализ и поставят за разглеждане принципни въпроси.
Бързи и стойностни резултати се постигат не чрез пришпорена законодателна реакция, а чрез изграждане на стройна и предвидима система от правни принципи, която в почти всички случаи води до един и същ, очакван от гражданите резултат. И като отделните правила се синхронизират помежду си и работят като добре смазана система, а не са сбор от хаотични кръпки в законодателството. При това неуместно пришити на старата дреха, защото са свръх разноцветни.
ВРЪЗКИ МЕЖДУ ИНСТИТУЦИИТЕ – УДОБСТВО ЗА ГРАЖДАНИТЕ ИЛИ ОЩЕ ПО-ГОЛЯМ ХАОС?
Лансирана бе, например, идеята за директна връзка между нотариусите и пътната полиция. Защото така продажбата на автомобил щяла да стане без ходене в КАТ.
На първо четене добре – по-малко бюрокрация, лесни сделки с автомобили и т.н. Но тук се влиза със сблъсък с някои наглед остарели норми, залегнали в законодателствата в почти цяла Европа. Например :
Чл. 183, ал. 1, т. 1 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) предвижда, че водач на автомобил, който не носи със себе си свидетелство за регистрация на управляваното моторно превозно средство, се наказва с глоба от 10 лева. Съответното задължение на водача е предвидено в чл. 100, ал. 1, т. 2 ЗДвП, а свидетелството, съгласно чл. 140, ал. 2 ЗДвП, се издава по ред, определен с наредба на министъра на вътрешните работи, като засега е предвидено тази дейност да се извършва от органите на пътната полиция.
Това значи – че купувачите на моторно превозно средство винаги ще са длъжни да се явят в пътната полиция, за да заявят издаването на съответното свидетелство за регистрация (т.нар. талон), защото иначе ще се изправят пред нуждата да управляват автомобила, носейки в себе си куп документи с формат лист А4, с които да удостоверяват, че са купили автомобила от лицето, посочено в свидетелството за регистрация и т.н. Ако не направят това, при всяка проверка на пътя те ще има наказание – 10 лева глоба.
Премахването на нуждата да се отиде до съответното полицейско управление може да бъде осъществено по три начина – или ако се създадат електронни свидетелства за регистрация, или, ако същите въобще отпаднат. Също, ако се уреди изпращането на тези свидетелства физически по пощата.
Първите два случая очевидно не са добри за реализиране на електронни мерки за управление, защото ще пречат на бързи проверки на пътя, които биха могли да установят например кражба – отнемането на автомобил чрез престъпление. Впрочем, премахването на физическото удостоверение за регистрация ще направи пътуването с автомобил в чужбина практически невъзможно, защото другите държави все още изискват физически документ за регистрация.
Осигуряването, уреждането на сигурен начин за доставка на документите пък със сигурност вещае за гражданите много повече разходи, тъй като независимо кой фактически ще плати куриерската услуга (дали МВР или купувачът на автомобила), сметката накрая поемаме ние, гражданите. Или пряко като такса, или чрез данъците. Не бива да се забравят и особеностите на характера български, който трудно се мотивира и плаща, дори да е да нещо добро и модерно. Пък било то и в негов личен интерес. Т.е.наложително е законодатели и администрация много добре да помислят и анализират всичко, преди да пишат и гласуват.
Ако държавата обаче беше приела по-глобален подход в електронното управление, който да обхване всички сделки, извършвани пред нотариус, то, много вероятно трудностите щяха да бъдат далеч по-малко. Тогава нямаше да се наложи и една друга, пак спешна кампания – за мерките срещу „кражбата на фирми“. Въведените в края на 2016 г. пожарни мерки, се оказаха лесно заобиколими. Защото бе допуснато изключение, при което някои сделки не се заверяват нотариално.
Връщайки се на темата с автомобилите : цялостното решение може да бъде действено осигурено, обаче не чрез промени в Закона за движението по пътищата, а в Закона за нотариусите и нотариалната дейност.
Съгласно чл. 28б от този закон нотариусите са длъжни да имат електронна система, в която централно да се запазва целият им архив в дигитална форма. Но няма правила, които да предвиждат възможност нотариусите да използват идентификационните си данни в тази система, за да комуникират с държавните органи. А това не би било особено трудно.
Тъй като нотариусите вече са задължени да сканират документи и да ги пращат в електронната система, с малки разходи за оборудване със съответните четци, законът би могъл да ги задължи да използват особен вид електронен подпис – с по-висока защита, с който да изпращат сканираните документи не само до вътрешната си система, а и до съответните държавни регистри – имотен, търговски, на автомобилите. Така нотариусът ще може служебно да регистрира в КАТ покупката на автомобил, но и служебно да заяви вписване на нотариален акт за покупката на имот или пък документите, необходими за прехвърлянето на фирма.
Ще са улеснени нотариусите, ще са улеснени и в КАТ. Щом КАТ разбере, че е извършена сделка с автомобил и получи електронния образ на сключения договор, подписан по сигурен начин с електронния подпис на нотариуса и отразен с точно време на сключване в системата на Нотариалната камара, то за служителите там не би било трудно да разберат дали договорът е сключен законосъобразно и веднага да се заемат да издадат ново удостоверение за регистрация на новия собственик.
Гражданинът все пак ще трябва да се яви пред полицейските органи, но няма да има нужда да чака на опашка, защото неговите документи ще са готови. Той ще трябва само да представи личната си карта (и евентуално да заплати такса, което може да стане с банкова карта за по-малко от минута), за да получи вече готовите документи.
Видно е, истинското, действено и добро решение на проблема е възможно. Но няма да стане с бързане,без анализ и познаване на материята и спешни мерки “на парче”.
Темата за мерките срещу бюрокрацията продължаваме утре. Заглавието на тази втора серия е : СВИДЕТЕЛСТВОТО ЗА СЪДИМОСТ – БЪРЗИНА СРЕЩУ ПРАВО НА ЛИЧЕН ЖИВОТ. (следва продължение)
Втора част ТУК.
