Президентът Илияна Йотова обяви, че ще обнародва Закона за държавния бюджет за 2026 г., приет от Народното събрание, като по този начин окончателно отказа да се възползва от конституционното си право да върне закона за ново обсъждане.
Законът за държавния бюджет за 2026 г. беше приет окончателно от депутатите на 24 юли, но предизвика сериозни политически спорове и обвинения за непрозрачност и спорни разпоредби.
Във вторник от „Продължаваме промяната“ внесоха при президента подписка, подкрепена от над 32 000 български граждани, с призив да бъде наложено вето върху Закона за държавния бюджет за 2026 г. От партията заявиха, че ще сезират Конституционния съд, след като законът бъде обнародван.
Също вчера депутатът Владислав Горанов от ГЕРБ-СДС каза пред журналисти в парламента, че и тяхната парламентарна група ще атакува бюджета пред Конституционния съд след публикуването му в „Държавен вестник“.
Голяма част от политическите опоненти на Йотова и гражданите очакваха държавният глава да използва правомощията си поне за повторен парламентарен дебат по спорните текстове. По този начин президентската институция пропусна възможността да бъде коректив на управляващото мнозинство и да даде знак, че общественото недоволство е било чуто.
От „Продължаваме промяната“ настояват, че над 32 000 подписа са достатъчен сигнал за сериозно обществено безпокойство, а отказът от вето показва нежелание тези опасения да бъдат взети предвид. От своя страна управляващите защитават бюджета като необходим за финансовата стабилност на страната, въпреки, че той бе остро критикуван и от финансисти, и от синдикати и от работодатели.
Решението идва в момент, когато политическите партии вече започват да се позиционират за предстоящата кандидатпрезидентска кампания. В този контекст всяко действие на президента ще бъде разглеждано и през призмата на бъдещата надпревара за „Дондуков“ 2. Вместо да демонстрира, че президентската институция е готова да бъде арбитър между властта и обществото, Йотова рискува да остане с впечатлението, че е избрала институционалното спокойствие пред обществения натиск. А в навечерието на президентски избори подобни решения рядко остават без политическа цена – особено когато десетки хиляди граждани очакват гласът им да бъде чут, но получават усещането, че никой не се вслушва в него.
