Джо Байдън, Доналд Тръмп
на снимката: Джо Байдън, Доналд Тръмп

Дебатът между претендентите за Белия дом Джо Байдън и Доналд Тръмп предизвика сериозен международен отзвук. Първият телевизионен сблъсък беше белязан от хаос и взаимни обиди и доведе до сериозно възмущение, както сред анализаторите, така и сред зрителите.  Би Би Си прави паралел на дебатите между кандидат-президентите на САЩ от старта им през 1960 година до днес.

ДЕБАТИ.БГ публикува част от анализа на Би Би Си.

Когато първите телевизионни дебати се проведоха за първи път през 1960 г., светът наблюдава двама млади кандидати, Джон Ф. Кенеди и Ричард Никсън, с уважение да участват в интелигентна и възвишена дискусия.

В разгара на Студената война, докато бушуваше идеологическата битка  между Вашингтон и Москва, дебатите бяха възприемани като реклама за американската демокрация.

Говорейки в духа на патриотичното двупартийство, което беше отличителен белег на политиката на САЩ през 50-те и началото на 60-те години, Кенеди откри първия дебат с оглед на това как ще бъде разглеждан от международните зрители:

„На изборите през 1860 г. Ейбрахам Линкълн каза, че въпросът е дали тази нация може да съществува полу-робска или полусвободна. На изборите през 1960 г. и със света около нас въпросът е дали светът ще съществува полу-робски или полусвободен, дали ще се движи в посока на свободата, в посока на пътя, по който вървим, или ще се движи в посока на робството.“

Но срещата във вторник показа една различна епоха и различна държава: Америка разделена на две, нация с невъзможни противоречия и държава, обградена от демократичен разпад.

Двама възрастни мъже разменяха обиди, а позиращият президент за пореден път разтърси нормите на конвенционално поведение.

Ако има такова нещо като небесен пантеон от бивши президенти, Овален кабинет в небето, Линкълн и Кенеди трябва да са надничали като объркани призраци.

За зрителите от цял свят, както и за голяма част от американците, дебатът показа реално представяне на упадъка на САЩ, пише Би Би Си.

Германският „Шпигел” го нарече „Телевизионен двубой като автомобилна катастрофа“.

„Никога американската политика не е потъвала толкова ниско“, заяви американският кореспондент на „La Repubblica”.

Le Monde, френският вестник, който обяви „nous sommes tous Américains“ – „всички ние сме американци сега“ – след нападенията от 11 септември, го нарече „ужасна буря“.

Но бурите минават. А дебатът показа постоянната политическа метеорологична система на Америка.

Много зрители разбират и аналитичната призма, през която трябва да се гледа на дебата – че Доналд Тръмп е изпратен във Вашингтон именно поради неговата неконвенционалност и че привържениците ще разглеждат критиката към агресивния му стил като снизхождение към богатите и известните.

След встъпителните телевизионни дебати през 1960 г. настъпи 16-годишна пауза, преди да ги видим да се върнат отново, припомня Би Би Си.

Тогава първият дебат между Джералд Форд и Джими Картър беше помрачен от техническа повреда, която спря звука за 27 минути – нещо, което щеше да е добре дошло за поемане на въздух по време на дебата Байдън- Тръмп.

През годините президентските дебати се превърнаха в развлечения. Като журналисти ги коментираме като световни боксови срещи във Вегас. Акцентите са моментите на битка и комедия – дори приехме речника на коментаторите край ринга.

Откакто Роналд Рейгън овладя жанра, дебатите са склонни да възнаграждават звездната сила над експертизата.

Това, което би трябвало да бъде интервю за работа, стана по-скоро като прослушване за роля.

В този капризен капан попаднаха дълги редици квалифицирани, но губещи кандидати – Уолтър Мондейл, Боб Дол, Мит Ромни, Хилари Клинтън, Майк Дукакис, Ал Гор, припомня Би Би Си.

Всички те бяха по-опитни администратори, отколкото актьори.

Не е случайно, че Джордж Хърбърт Уокър Буш е единствен от президентите в последвите 40 години, които останаха само един мандат в Белия дом. Той беше ужасен в телевизионните си изяви.

В прословутия дебат с Бил Клинтън през 1992 година той нетърпеливо погледна ръчния си часовник в разгара на разговора. Този дебат показа как  Клинтън, телегеничен млад губернатор, успя да спечели общественото мнение.

Без усилие поемаше въпроси от публиката,  показа и  сценичните умения на Елвис. В епохата на Опра тези изключително важни поведенчески тактики му помогнаха да спечели. Подобно на Рейгън, той се превръща в следващия президент, който разбра колко са важни театралните умения за множеството.

Така че, освен че драматизират избирателния процес, споровете по телевизията може би в крайна сметка го заглушават.

Вторник вечер удари дъното. А клишето се превърна в труизъм: Америка беше губещата.

За още интересни новини, интервюта, анализи и коментари харесайте нашата страница ДЕБАТИ във Фейсбук!