Знаете ли кое е селото с най-много книги на глава от населението в България? Богданлия, Елинпелинско. 2117 на калпак. Защо? Ами защото в това селце се съхраняват 180 000 тома от архива на Националната библиотека „Св. Св. Кирил и Методий”, а жителите му са 85. Какво е състоянието на тези книги, а и на документите, служебните издания, вестниците и списанията там, можем само да си представим, с извинение. Подобни изнесени хранилища има още в самоковското село Гуцал и в столичния квартал „Изгрев”.
В основната сграда на библиотеката вече няма място, през зимата е прекалено студено, през лятото – пак така – топло. Част от тавана падна преди месеци. Получава се парадокс – книги има в изобилие (45 000 годишно), но няма къде да се подслонят. А ако все пак ги понаместят някъде из складовете по селата, условията са лоши. Можеш да видиш книги по пода, защото стелажите вече не ги поемат. Прашни, помухлясали; тесно им е в раменете.
В края на септември и началото на октомври се пошумя около одитния доклад на Сметната палата и след това темата за Националната ни библиотека пак започна да стъпва по терлици. А не бива.
Тръгнем ли пък да правим сравнения с подобни библиотеки по света, трябва да се хванем за главата. Например: за да се дигитализира книжния фонд, при нас работят пет букскенера и пет човека, а в други държави бройката започва от 150 и стига до 500 човека. Само за цифровизацията. А в нашата национална библиотека всичките служители са 206. Те пък получават средно по 490 лева на месец, при 420 лева минимална работна заплата за 2016. Това са хора с висше образование, със зъдължителен чужд език и с познания за работата си. За бюджетите да говорим ли? Няма смисъл. Те са няколко пъти по-големи. И то в Чехия, Полша, Словения… (Не си и мечтаем за Библиотеката на Конгреса, или за Александрийската…)
Могат да се напишат още мрачни подробности около дереджето на Националната ни библиотека. Но няма смисъл. Те се знаят – и от хората, които работят там, а и от тези, които трябва да думнат по масата и да вземат някакво решение. Час по-скоро. И когато се пооправят някак си нещата с основното ни книгохранилище, тези – същите, да си кажат: „С Националната позакърпихме положението, ами другите?”
(Това, разбира се, е литературно мечтание, но без да броим библиотеките в селските читалища, те са над 400 – регионални, научни, университетски, градски, училищни…)
Всъщност – защо да не броим библиотеките в селските читалища?
Представяте ли си възрастни хора, които се качват на автобуса към големия град (пет лева за отиване и връщане и то, ако има автобус), за да си вземат две книги от тамошната библиотека. Или да се обадят по skype на децата и внуците в Испания. Аз не си представям. Те по-скоро ще отидат в града, за да си напазаруват за седмицата, а за книги – в селската библиотека. И там – какво да видят? Няколко рафта със стари книги, защото парите не стигат. Два-три кашона от банани и от чешка бира с дарение от местен патриот и толкоз. В тези все още останали хранилища на духа няма камери за аноксия и затова оръфаните книжлета там приличат на бакалски тефтери за вересия. Питам се: защо ли малките библиотеки нямат книги и пада страшно препрочитане, а големите се чудят къде да ги денат и да ги спасят от прахоляка, влагата и мухъла?
Ако тръгнем да задаваме подобни въпроси, неизбежно ще бръкнем в дълбокото. Например: защо трябваше да се пръскат милиони за нова пленарна зала на Народното събрание в бившия партиен дом, след като и тази си върши чудесно работата стига да има кой, а и освен това се намира в една от най-красивите софийски сгради. (Бил съм в пленарната зала на английския парламент и мога да ви уверя, че тя е чувствително по-малка от нашата...) И защо се пръскат тези милиони за нов стъклен покрив над новата зала, след като само с част от тях можеше да се ремонтира стария стъклен покрив на Националната библиотека и да не пада той върху читатели? И да се направят истински хранилища за книгите. И да се довърши дигитализацията, която сега мъждука на едни скромни 11%.
А за милионите, които ще се похарчат за НДК покрай европредседателството да питаме ли? И какво друго можеше да се направи с тях.
Хайде да започнем с нещо дребно – да се смени големия надпис върху фасадата на Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий”, който все още си е: Народна библиотека Кирил и Методий. Не е променен, навярно защото струва пари… И после да помислим за гореупоменатите над 400 библиотеки, но този път без да забравяме селските, много моля…
А за милионите, които… и т. н.
А за това как от библиотеката на столичната улица „Гурко” 1 се пръкна скъпарски хотел?
А за кината, които вече са… (но това е друга тема).
А и какво да му кажем на Еразъм Ротердамски, който романтично твърди: „Моята родина е там, където е моята библиотека”? Че каквато ни е родината, такива са ни и библиотеките ли?
Добре е все пак да се знае, че най-прочутото му произведение е „Възхвала на глупостта”…
