В социалните мрежи ври и кипи: милиони застават на страната на Месут Йозил, който обвини германското общество в расизъм. Зад тази кампания стои главно партията на турския президент Ердоган, твърди статия във вестник „Билд“ (предадено тук със съкращения).
След дълго мълчание председателят на Германския футболен съюз (ГФС) Райнхард Гриндел излезе пред обществеността и категорично опроверга обвиненията в расизъм, отправени от футболиста Месут Йозил. За ценностите, които защитава ГФС, Гриндел каза:
„Многообразие, солидарност, антидискриминация и интеграция – това са убеждения и ценности, които са много важни и за мен самия. От личен опит знам колко много може да направи футболът за интеграцията“.
Независимо от това милиони потребители в интернет смятат, че обвиненията в расизъм, отправени от Йозил към ГФС и към германското общество, са основателни. В дъното стои турската „Партия на справедливостта и развитието“ (ПСР) на президента Ердоган, твърди германският вестник „Билд“ и цитира един от коментарите в социалните мрежи:
„От Адолф Хитлер насам в Германия нещата не са се променили особено. Просто расизмът беше модернизиран и осъвременен“.
Само за ден и само в „Туитър“ близо 1,3 милиона потребители са прочели, споделили и подкрепили отчасти антигермански послания, следвайки хаштага #WeAreWithÖzil („Ние сме с Йозил“), пише „Билд“.
„От вторник насам тече една кампания, зад която стои главно турската управляваща партия ПСР. Тази кампания не само използва, но и умишлено нажежава обвиненията в дискриминация и расизъм, отправени от Йозил“ – гласи статията по-нататък.
Според „Билд“, кампанията е част от битката на Ердоган за сърцата на около 3-те милиона граждани от турски произход, живеещи в Германия. Ердоган ги смята за „свои“ турци и не е съгласен Германия да е тяхна родина, пише вестникът. Материалът обръща внимание на факта, че Федералната служба за защита на контитуцията (германското контраразузнаване – бел. ред.) също предупреждава за опасността от турската пропаганда на омразата. Според последния доклад на службата, „редом с класическите образи на врага, напоследък Германия също все по-често попада във фокуса на словесното подстрекателство“.
По-нататък „Билд“ цитира Вурал Юнлю, председател на Турската общност в Бавария:
„За Ердоган този дебат е манна небесна. Той и неговата партия си подават двойни пасове с Йозил и най-хладнокръвно злоупотребяват с обвиненията в расизъм. Така турският президент продължава да вбива клин в и без това доста крехките германо-турски отношения, а пътьом насърчава и популистките течения – както сред турците, така и сред германците“.
Вестникът цитира и известния германски политик Александър Граф Ламбсдорф, депутат от партията на либералите:
„Историята около Йозил е същинска лятна приказка за Ердоган. С нейна помощ той може да отклони вниманието от катастрофалното икономическо положение и от новите обвинения в корупция. С кръвожадните си речи той увлича част от германо-турското население и продължава да руши отношенията между Германия и Турция“.
Коментаторът на „Дойче веле“ Йоша Вебер вижда една съвсем конкретна причина за сегашната нападателност на управляващите в Турция. Тази причина също е и футболна. През септември УЕФА ще избира домакин на Европейското първенство по футбол през 2024 година. Кандидатките са две: Германия и… Турция. В тази връзка Вебер пише:
„С оттеглянето на Йозил от германския национален отбор Ердоган вече прегърна една голяма политическа победа. „Неговото поведение е национално и отечествено“, радва се Ердоган. И сигурно си мисли: „Тежките обвинения в расизъм, отправени срещу Гриндел, ГФС и германското общество, може да помогнат на турската кандидатура за домакинство на Европейското първенство“.
Изданието припомня онази част от декларацията на Йозил за оттегляне от германския национален отбор, в която футболистът се възмущава от един общински политик на име Бернд Холцхауер, който преди време му приписа секс с козички. Вестникът уточнява:
„Социалдемократът Холцхауер, градски съветник в Бебра, наистина отправи във „Фейсбук“ груби ругатни срещу Йозил и колегата му от националния отбор Гюндоган, след като двамата се снимаха с Ердоган“.
„Билд“ цитира написаното от Холцхауер, което, преразказано на що-годе приличен език, се свежда до репликата, че германският национален отбор за Световното първенство в Русия се състоял от 25-има германци и двамина, които практикували секс с козички. В крайна сметка Холцхауер си подаде оставката и поднесе извинения, но с това престрелките около Йозил не стихнаха.
По повод пресилените обобщения, че случаят „Йозил“ опровергавал легендите за добрата интеграция на хората с чужди корени (а футболистите са любимият пример за тази добра интеграция), германският външен министър Хайко Маас каза:
„Не ми се вярва, че един мултимилионер, който живее и работи в Англия, може да бъде какъвто и да било пример за интеграционната способност на Германия“.
В отговор на това съпартиецът на Маас и бивш канцлер Герхард Шрьодер гневно заяви, че „глупавите коментари“ на Маас по адрес на Йозил били „просто нетърпими“. За Шрьодер се смята, пише „Билд“, че с Ердоган го свързва здраво мъжко приятелство.
