Тя била първата жена кралица на Англия, но името на Мери I е записано в историята с кървави букви.
Прякорът й „Кървавата Мери ” или Bloody Mary (на нея е кръстен коктейлът) е в резултат на нейното преследване на протестантските еретици, които тя изгаряла на клада. Но дали това й прозвище е справедливо? Наистина ли е била кръвожаден религиозен фанатик?
По време на нейното 5-годишно царуване, Мери изгорила на 300 религиозни дисиденти. Може би това ви се струва варварско, но бащата на кралицата – крал Хенри VIII екзекутирал 81 човека заради ерес. Доведената й сестра Елизабет I също избила много хора заради тяхната вяра. Така че, защо точно името на Мери се свързва с религиозните преследвания?
ИЗГАРЯНЕТО НА КЛАДА БИЛО ТИПИЧНОТО НАКАЗАНИЕ ЗА ЕРЕС
За ерес се считали всички онези модерни идеи и политики, които „трябвало да бъдат изкоренени в зародиш, преди да отровят цялото общество”. В цяла Европа наказанието за ерес било не само смърт, но и пълно унищожаване на трупа на еретика – целта била да се предотврати използването на части от тялото за мощи.
Следователно повечето еретици били изгаряни, а пепелта им се хвърляла в реката.
Така че, решението на Мери да изгаря еретиците било напълно нормално за онова време.
Ето няколко факта за Кървавата Мери, които може би не знаете:
№1 Имала няколко майки
Родена на 18 февруари 1516г., седем години след сватбата на родителите й крал Хенри VIII и Катерина Арагонска, Мари била тяхното единствено дете. През 20-те години на XVI век Хенри бил нещастен, че съпругата му не го дарила с момче, решил да сложи край на брака си и се оженил за Ан Болейн – сестра на един от неговите министри. През 1527г., Хенри поискал папата да анулира брака му с Катерина на основани, че съюзът е форма на кръвосмешение, тъй като преди това тя била омъжена за по-големия му брат. Когато папата отказал да анулира брака, кралят скъсал връзките си с Рим, бракосъчетал се с Ан през 1533г. и станал глава н Английската църква. Царят се уморил от втората си съпруга и три години по-късно я обезглавил, по обвинения, че му е изневерила. Хенри имал още четири брака: третата му съпруга умряла скоро след раждането на сина им, четвъртият брак бил анулиран, а петата му жена била обезглавена. Съпруга №6 живяла с краля до смъртта му.
№2 Възкачването на трона на Мери не било лесно
След женитбата на баща й с Ан Болейн, Мери била обявена за нелегитимен наследник и била отстранена чакащите за трона. След като Хенри екзекутирал Болейн, дъщеря му от този брак – Елизабет, също била премахната от наследниците. През 1544г. Хенри върнал двете си дъщери по реда на наследяването, но след сина му Едуард. Когато кралят умрял, Едуард станал крал. По времето на неговото управление протестантството се родило в Англия.
През 1553г. тийнейджърът Едуард се разболял сериозно. Момчето виждало, че идва заветният му час и отстранил двете си сестри от линията за наследяване. Смята се, че един от съветниците на Едуард – херцогът на Нортумбърланд го посъветвал да предаде властта в ръцете на протестантската братовчедка на краля – лейди Джейн Грей. Когато Едуард умрял по-късно същата година, Джейн била обявена за кралица. Херцогът Нортумбърланд, свекър на Джейн, се заел да отстрани завинаги Мери. Самата Мери обаче събрала собствена армия и организирала преврат, в който принудила Джейн да признае, че Мери е законната кралица. Джейн, която царувала само 9 дни, била затворена в кула, а Нортумбърланд бил екзекутиран.
№3 Мери била сгодена на 2
За кралски особи като Мери, бракът бил по-скоро начин за изграждане на династия и дипломатически отношения, а не свързан с любовта. Когато била само на 2, Мери била сгодена за сина на краля на Франция, въпреки че, уговорката била отменена няколко години по-късно. Младата принцеса била сгодена за своя братовчед – Карл V, който бил с 16 години по-голям. Тази уговорка, в крайна сметка, също била отменена. Въпреки това, когато Мери станала кралица, тя била сгодена за сина на Чарлз V – испанският принц Филип, който бил с повече от 10 години по-малък от нея. Филип също бил католик. Мери и Филип се видели за първи път през 1554г. и два дни по-късно се венчали. След като Чарлз се оттеглил като крал на Испания през 1556г., Филип го наследил и по-късно станал крал и на Португалия.
№4 Брачните й планове предизвикали въстание
През 1554 г. група англичани се опитали да свалят Мери, страхувайки се от чуждото господство, в случай, че тя се омъжи за Филип. Въстанието обаче бързо се провалило. След това били екзекутирани над 100 души, които участвали в него. Въпреки че, лейди Джейн Грей не участвала в заговора, тя също била обезглавена. Сестрата на Мери – Елизабет пък била затворена в кула за няколко месеца.
№5 Фалшива бременност
Малко след като 37-годишната Мери се омъжила, нейните лекари вярвали, че тя е бременна. Имала сутрешно гадене, коремът й се увеличил и някои твърдели, че усещат как бебето се движи. Било направено официално съобщение, че кралицата очаква дете. Мери се оттеглила от общественото пространство, за да си почива. Скоро се появил слух, че Мери родила син и поданиците започнали да празнуват. Това обаче било лъжа. Минало много време, но кралското бебе така и не се появило. Скоро станало ясно, че никога няма и да се появи. Въпреки че, не е ясно какво точно се е случило, някои медицински експерти предполагат, че Мери страдала от псевдоциеза – рядко състояние, при което жената има симптомите на бременността, но в действителност не носи дете.
Няколко години по-късно Мери отново си помислила, че очаква дете, но и това се оказало фалшива тревога.
В крайна сметка, тя умряла бездетна.
№6 Изгорила стотици хора на клада, откъдето идва и прякорът й Кървавата Мери.
Мери се борила за връщането на католицизма, възстановявайки папската власт. Тя отменила различни реформи в английската църква, които били въведени от брат й Едуард. Освен това възкресила законите срещу ересите. В резултат – 300 протестанти били изгорени на клада. В крайна сметка, целта на Мери за католическа Англия се провалила, защото нейната наследница кралица Елизабет I върнала нацията към протестантството.
№7 Сестра й я засенчила
5-годишното управление на Мери свършило с епидемия на инфлуенца. Нейното място било наследено от по-малката й сестра Елизабет, която управлявала до смъртта си през 1603г. Наследникът на Елизабет – Джеймс I заповядал ковчегът й да бъде върху този на Мери и да бъде издигнат по-голям паметник.
Жестът бил символичен – Мери била първата английска кралица, но била засенчена от сестра си Елизабет, чието дълго царуване се счита за едно от най-великите в историята на нацията.
Епохата, в която тя управлявала включвала изследователски пътешествия, поражението на испанската Армада и разцвет на изкуството, по същото време творил и Шекспир.
