Мария Габриел
на снимката: Мария Габриел

Бъдещият европейски комисар в областта на научните изследвания и иновациите Мария Габриел обеща действия за справяне с нарастващата пропаст между постиженията на богатите и бедните държави в ЕС.

По време на изслушването си пред Европейския парламент, Габриел каза, че ще преразгледа мерките на ЕС за спиране на „порочния цикъл за изтичане на мозъци, ниските заплати и ниските инвестиции в някои области” в страните от Централна и Източна Европа.

Членовете на Европейския парламент изслушаха 40-годишната българка в понеделник. Те я попитаха как ще се справи с многобройните предизвикателства, които ще наследи, когато поеме поста си на 1 ноември. Нейното представяне, първото от предстоящите 26 изслушвания през следващите две седмици, изглеждаше премислено, така че, да не разстрои нито една нация.

В отговор на няколко въпроса, свързани с мерките за преодоляване на пропастта в научните постижения в целия блок, Габриел отговори лаконично, че „ще подкрепи новите инструменти”.

Тя добави, че ще поддържа съществуващите планове на Комисията да започне редовно да докладва за пропуските в заплатите на изследователите от изток и запад, аргументирайки се, че „прозрачност” от този вид би насърчила държавите членки на направят повече за проблема в собствената си академична среда.

13-те държави, предимно от Източна Европа, които се присъединиха към ЕС след 2004г., получават едва 4,8% от общото финансиране по водещата програма на ЕС за научноизследователска дейност „Хоризонт 2020“ – но те представляват 17 на сто от населението на ЕС.

Те също така получават по-ниски заплати от западните си колеги, дори когато участват в програмата „Хоризонт“. ЕК твърди, че това се дължи на нормалните, национални различия във възнаграждението, а не на пропуски в „Хоризонт”.

„Не можем да говорим за обща конкурентоспособност, ако имаме такива огромни различия. Ще остана вярна на моя подход: без да правим разлика между големи и малки, никой не трябва да бъде изоставен “, каза Габриел.

Българката се въздържа от всякакви нови политически изказвания, но се закле да преразгледа съществуващите политики,  същевременно призна безсилието на Брюксел да затвори напълно „пропастта”.

„Държавите членки са тези, които трябва да решат тези проблеми – ние можем само да помогнем“, каза тя.

В продължение на три часа, Габриел умело се движеше между говореното на френски и български език, подчертавайки желанието си да бъде приета в научната среда на Брюксел.

Изпълнението вероятно ще бъде достатъчно, за да убеди евродепутатите да одобрят кандидатурата й.

След изслушването германският евродепутат Кристиан Елер, един от основните съставители на следващата програма за научноизследователска дейност, заяви, че „не се преструваше да обещае нещо, което не би могла да предостави сама. Тя даде категорична декларация, че е готова да се бори [за бюджета].“

Елер също така похвали нейния  „практичен” подход за търсене на нови възможности за съфинансиране в рамките на други съществуващи бюджети на ЕС.

Габриел беше евродепутат и в предишната комисия, така че, в понеделник тя знаеше какво да очаква.  Българката премина през подобно парламентарно изслушване през 2017г., когато получи мандат да завърши цифровия единен пазар, една от най-широко разпространените политически арени в Брюксел.

Тя бе комисар по дигиталните въпроси малко повече от две години.

Облечена с розово сако, българката изглеждаше спокойна и подготвена. Преди изслушването, тя разговаря с много от своите „инквизитори”, заедно с генералния директор на научните изследвания Жан-Ерик Пакет, който, изглежда, й стискаше палци.

Габриел като цяло се държа на върха на вълната, свирейки на правилните ноти: Европейският съвет за научни изследвания ще остане основният двигател на науката в ЕС; Евродепутатите ще получават ежемесечни актуализации относно резултатите от новия Европейски съвет за иновации; и що се отнася до половите дисбаланси в изследванията, „талантът не бива да се губи”.

Описвайки визията си за следващите пет години, българката заяви, че ще подкрепи нова научно-информационна кампания на ЕС в страните членки.

„Имаме нужда от наука на ЕС в регионите и училищата“, каза Габриел.

Парите, които ще попаднат в нейния ресор, бяха доминираща линия на  „разпита” на евродепутатите. В допълнение към „Хоризонт”, следващата изследователска програма на ЕС, започваща през 2021 г., Габриел ще трябва да изпълнява задълженията си и в областта на образованието.

Основна задача на Габриел ще бъде увеличаването на разходите за научни изследвания, от 77-милиарда евро днес до 94,1 милиарда евро през 2021 г.
На въпрос на румънския евродепутат Дан Ника, вторият основен докладчик по „Хоризонт”, дали тя ще бъде на страната на парламента или правителствата при преговорите за бюджета за 2021-2027 г., тя отговори:

„Естествено, че ще съм на страната на парламента за бюджета.”

Служителите на Комисията насърчават националните правителства да пренасочват пари от регионални фондове на ЕС за научноизследователски и иновационни проекти.

Габриел каза, че основният проблем с тези „синергии“ е, че те са объркващи. Освен това ЕС не може лесно да проследи техните резултати.

„Трябва да кажем как синергиите могат да бъдат използвани в конкретни ситуации“, каза тя.

„Трябва да дадем на държавите членки примери как те могат да използват това финансиране по-добре.“

Подминавайки доминиращата тема на изслушването, българският евродепутат Иво Христов се оплака от „трудни процедури за кандидатстване“ в настоящата програма за научноизследователска и развойна дейност, което „води до липса на равнопоставеност“ за страните членки.

Той призова ЕС да предприеме действия за намаляване на разликите в заплатите между страните основателки и държавите от ЕС-13.

„Има повече български студенти, които учат в чужбина, отколкото в България“, отбеляза той.

Габриел обеща да продължи работата си в опростяването процедурите, но призна, че Брюксел няма „възможност за пряка намеса“ относно заплатите на учените.

Програма „Хоризонт” предвижда Комисията да създаде система за мониторинг на нивата на заплатите на изследователите в държавите членки.

„След проучването ще установим къде са големите разлики в заплатите“, добави Габриел.

По време на продължителното изслушване българката беше попитана и за отмяната на цялата подкрепа на ЕС за изкопаеми горива и финансовата помощ за регионите, които вече отбягват въглищата.

Без директно да отговори на въпроса, Габриел предположи, че ЕС има задължение да осигурява подкрепа за преходните периоди.

„Политическата амбиция не трябва да се реализира с цената на социалната справедливост“, каза тя.

Други кандидати в Комисията ще бъдат изправени пред подобни препитвания през следващите две седмици, като се очаква някои от тях  да засегнат политически чувствителни теми.

Парламентът ще гласува в края на октомври дали да приеме новия екип, воден от председателя на Комисията Урсула фон дер Лайен.

В края на тричасовото изслушване, впечатлението за Габриел беше по-скоро положително. В заключителното си слово Габриел цитира 127-годишен български текст, който гласи:

„Наука е слънце, а знанието е сила.“

Тя напусна залата под съпровод от аплодисменти.

За още интересни новини, интервюта, анализи и коментари харесайте нашата страница ДЕБАТИ във Фейсбук!