#Щедрият Вторник 2020 е на 1 декември. Многобройни са заслужаващите подкрепата ви инициативи. Изберете тази, която ви е на сърце на някоя от следните платформи, призовават от Америка за България:
https://timeheroes.org/bg/
https://platformata.bg/bg/
https://dmsbg.com/
https://www.bgfoodbank.org/bg/
https://www.darpazar.bg/bg
Ето и малко история за Деня на благодарността и следващия го Щедър Вторник, разказана от екипа на „Америка за България“.
Адаптирано от книгата на Мелани Къркпатрик „Денят на благодарността – празникът в сърцето на американската същност“, издателство Encounter Books, 2016
Нека даровете ни са щедри
За покосените сред нас
От нищета и бедност.
—вестник Washington Daily Intelligencer, 1864
Според влиятелната американска редакторка от XIX век Сара Джозефа Хейл, която води кампания за национално честване на Деня на благодарността, „щедрите благодеяния за бедните“ са една от трайните черти на празника. Това наблюдение е също толкова вярно днес, колкото и през 1870 година, когато го споделя редакторката на Godey’s Lady’s Book („Женският бележник на Годи“). По никое друго време на годината щедростта на Америка не е толкова видима, колкото около Деня на благодарността, когато голям брой американци даряват за благотворителни каузи и безвъзмездно работят в подкрепа на онеправданите.
Докато пътува из Съединените щати през 30-те години на ХIХ век, Алексис дьо Токвил забелязва, че американците непрестанно създават доброволни сдружения с цел взаимна помощ и подкрепа. Вдъхновението за много от тези организации е загриженост за бедните, като специално внимание се отделя на тежката им съдба в Деня на благодарността. Някои от тези благотворителни организации работят до днес. Bowery Mission храни и приютява бездомни нюйоркчани от 1879 година насам. Salvation Army помага на бедните в Америка от основаването на американската си мисия във Филаделфия през 1880-те години. Goodwill стартира в Бостън през 1902 година и след това се разпространява в цялата страна.
Тогавашната популярна преса затвърждава връзката между Деня на благодарността и дарителството с хиляди примери – с новинарски статии за това как бедните отбелязват празника и как съпричастни хора, религиозни институции и благотворителни организации се притичат на помощ; с редакционни коментари във възхвала на доброжелателите и с апели към читателите да дадат своя принос; и с публикуването на проповеди от местни духовници, призоваващи четящата публика да окаже помощ на своите съграждани.
В художествената литература на XIX и началото на XX век има много вдъхновяващи нравоучителни разкази за милосърдие към по-злощастните в Деня на благодарността. Следният кратък разказ, публикуван в „Женският бележник на Годи“ през 1863 година, е типичен за жанра. В тази история съсед подарява вечеря за Деня на благодарността на злочесто дете на име Рокси, което възкликва: „Не съм очаквала и хапка да вкуся днес, а ето има истинска вечеря за Деня на благодарността за мен! Пай с пиле! Студена шунка! Бисквити! Торта! И какво ли още не!“
Американците са най-щедрите хора на света, според „Алманах на американското дарителство“ (изд. 2016). Те са два пъти по-склонни да даряват за благотворителни каузи от канадците или британците и са десет до двадесет пъти по-щедри от хората в други развити страни като Франция, Германия и Япония. Годишните постъпления от благотворителност представляват 2,1% от американския брутен вътрешен продукт, в сравнение с 1,2% в Канада, 0,8% в Обединеното кралство и нищожния 0,1% в Германия. Дарителството в никоя друга държава не се доближава до размерите на американското.
През 2014 година американците са дарили 358,38 милиарда долара за благотворителни каузи. Удивителното е, че 73% от тази сума, или 258,51 милиарда долара, са дошли от индивидуални дарители. Всяка година стойността на даренията от отделни американци е четири пъти по-голяма от даренията от фондации и компании.
Индивидуалното дарителство в САЩ има дълга история. Следният пример от Американската гражданска война е показателен. За Деня на благодарността през 1864 година – второто национално честване на празника, провъзгласено от президента Линкълн, стотици малки дарения осигуряват празнична вечеря за 500 ранени и болни войници в болница „Армъри Скуеър“ във Вашингтон.
Както показва тази история за дарителство по време на Гражданската война, благотворителността в Америка не се ограничава само до богатите. През цялата американска история хора от всички слоеве на обществото и с различни икономически възможности са дарявали щедро за благотворителни каузи. Значителна част от годишните дарения на американците – до половината, според едно проучване на организации с нестопанска цел – се правят по време на празничния сезон от Деня на благодарността до Коледа.
Доброволческата работа е друго измерение на благотворителната традиция, свързана с Деня на благодарността. Жените, приготвили празничната вечеря за ранени войници в болница „Армъри Скуеър“ във Вашингтон през 1864 година, не са платени служители. Работата им като готвачи, сервитьори и помощници е доброволна. Те украсяват трапезарията, подреждат масите, сготвят ястията, сервират храната и помагат на войниците с ампутирани крайници да стигнат до трапезарията или да нарежат храната си.
За много американци днес възможността да осигурят празнична вечеря за свои съграждани е важна лична мисия. Доброволци сортират храна в местни хранителни банки, готвят и сервират ястия в приюти и доставят готови вечери за хора в карантина. Сред най-тъжните образи в американската култура е този на съгражданин, който няма къде да отиде за Деня на благодарността. Затова доброволци често се стремят да създадат семейна атмосфера за хората, които са сами на празника.
Денят на благодарността е най-натовареното време от годината за борещите се с глада професионално – категория, включваща и армията от доброволци в Хранителната банка на Кънектикът. Четири хиляди жители на американския щат даряват своя труд в банката всяка година. Хиляди други се присъединяват към снабдяваните от нея над 700 хранителни програми за местни общности в щата. От хранителната банка изчисляват, че осигуряват продукти за над половин милион ястия годишно. Подобни инициативи има във всеки един от петдесетте щата около Деня на благодарността.
В седмицата преди празника складът на хранителната банка в Уолингфърд кипи от дейност. Пикапи и микробуси се редят на паркинга отрано в очакване да се доберат до товарителен пункт и да приберат кашоните храна, които са поръчали предварително за благотворителни кухни и други социални учреждения. Повечето превозни средства са на граждани, които помагат като доброволци в общностни или религиозни организации. Багажниците и задните им седалки са празни, за да освободят място за замразени пуйки, чували с пресни сладки картофи и кашони с консерви от сладко от червена боровинка, сос за месо, царевица и други традиционни ястия от празничната вечеря.
В дългия коридор в хранителната банка, по-известен сред посветените като „Зеленчуковия коридор“, се намира друго проявление на празничната щедрост – стотици кашони със сладки картофи. Ако се загледате внимателно в тази традиционна гарнитура, ще забележите, че грудките са – няма начин да го кажем по-учтиво – по-грозни от купените в местния супермаркет. Тези са твърде големи, твърде малки или твърде деформирани за пазара, поради което са се озовали в хранителната банка. Производителите на сладки картофи от Американския юг даряват негодната за продан стока на национална програма за хранене, която от своя страна ги разпраща до хранителни банки в страната. По същия начин овощари от Кънектикът са дарили кашони ябълки.
Но именно историята на птиците най-добре илюстрира степента и разнообразните измерения на щедростта около Деня на благодарността. Птиците разбира се са пуйки. Хранителната банка в Кънектикът раздава по 20 000 замразени пуйки за празника всяка година, а служителите започват да набират дарения още през лятото. Някои от пуйките идват от благотворителни програми на местни фирми и организации с нестопанска цел. Служителите в болница „Уотърбъри“ например даряват триста птици. Subway има програма, чрез която служителите ѝ в над 300 клона в Кънектикът могат да се откажат от подарената им от компанията пуйка за Деня на благодарността и вместо това да я дарят на Хранителната банка. Местна верига супермаркети предоставя още хиляда пуйки.
„Денят на благодарността е свързан с изобилие на масата“, казва Пол Шипман, мениджър в Хранителната банка на Кънектикът. Основната цел на банката е да осигури вечеря за хора, които иначе не биха могли да бъдат част от празника, „но също така искаме да предоставим възможност на хората да помагат“. Помощта също е част от смисъла на този ден – както и начин да благодарим за това, което имаме.
Мечтата на Сара Джозефа Хейл била Денят на благодарността да се чества по всички краища на света. Това така и не се случва. Вместо това други две традиции, свързани с празника, придобиват световна известност: Черният петък и Щедрият вторник.
Магазини в цял свят участват в Черния петък, който е почти толкова добре познат в Бразилия и България, колкото е САЩ. И все пак, ако попитате бразилец или българин за предшестващия празник, ще ви отговорят с недоумяващи погледи. Извън Съединените щати, Черният петък се случва извън контекста на Деня на благодарността.
В много страни, както и в САЩ, Черният петък е неофициалното начало на коледния сезон за пазаруване и ден, в който търговците предлагат страхотни оферти в своите магазини и онлайн. В Съединените щати магазините отварят рано на този ден, а някои са отворени още от предната вечер – за ужас на традиционалистите, които искат да запазят празника некомерсиален.
Черният петък има лоша репутация. Доста разпространено мнение е, че той е антиподът на Деня на благодарността – че всичко в него е свързано с получаване, а не с даване. След деня, посветен на добродетелта на благодарността, американците се поддават на консуматорската истерия и порока на алчността. Или поне така казват критиците на Черния петък. Но това не е пълната картина. В пазарната икономика получаването и даването са свързани. Силната икономика – изражение на която са силните продажби на Черния петък, позволява на повече американци да имат работа, по-високи доходи и повече възможности да се грижат за себе си и да са щедри към по-злощастните.
Което ни довежда до Щедрия вторник, често познат и със своето название в Туитър, #GivingTuesday. За разлика от Черния петък, Щедрият вторник е духовен наследник на Деня на благодарността.
Щедрият вторник е плод на усилията на 92nd Street Y, уважаван еврейски културен и общностен център в Upper East Side в Манхатън. Щедрият вторник стартира през 2012 година с цел да впрегне силата на социалните мрежи, за да насърчи хората да даряват за благотворителни каузи по техен избор. Основателите избират да проведат кампанията във вторника след Деня на благодарността заради връзката между благодарността и дарителството.
Идеята за Щедрия вторник идва от Деня на благодарността, според Хенри Тимс, изпълнителния директор на 92nd Street Y и двигателя зад създаването на Щедрия вторник. „Обсъждахме празника и осъзнахме, че ние като американци сме забравили за най-добрите и значими неща [в него]“, каза той. На Тимс и колегите му им хрумва идеята да добавят нов ден в празничния календар. „По това време всички ядат прекалено и купуват твърде много неща. Искахме да ги насърчим да са толкова разточителни и с даряването“, каза той.
Щедрият вторник бързо набира популярност. Целта им за първата година е да привлекат сто участници, но откликват над 2 500 организации, от всички щати. Три години по-късно, през 2015 година, Щедрият вторник набира 116,7 милиона долара от над 700 000 дарители и привлича 10 000 организации. През същата година на движението #GivingTuesday партнират организации в 71 страни, където идеята е значима сама по себе си, без връзка с американския празник. „Първоначално смятахме, че Щедрият вторник има смисъл само в контекста на Деня на благодарността“, каза Тимс. „Не бяхме прави.“
Американският ден на благодарността може да не се чества в чужбина, но духът на благодарността завладява цял свят.
За Мелани Къркпатрик
Мелани Къркпатрик е журналист, бивш заместник главен редактор на редакционната страница на Уолстрийт джърнъл и писател с редица награди. Госпожа Къркпатрик получава наградата Mary Morgan Hewett за 2001 година, която се присъжда на жени журналисти, демонстрирали ангажираност, усърдие и високи постижения през цялата си кариера. Тя е и търсен коментатор по темите за Северна Корея и Деня на благодарността, на които е посветила двете си книги „Бягство от Северна Корея – неразказаната история на подземната железница на Азия“, обявена от списание World за книга на 2013 година, и „Денят на благодарността – празникът в сърцето на американската същност“.
Госпожа Къркпатрик е старши сътрудник в института „Хъдзън“, член на Съвета за международни отношения на САЩ и на Консултативния съвет за човешки свободи към института „Джордж Буш“ и почетен член на настоятелството на университета „Принстън“ в Азия. Присъединява се към Борда на директорите на Фондация „Америка за България“ през 2009 година.
