Тереза Мей
на снимката: премиерът на Великобритания Тереза Мей

От месеци британският парламент казва на премиера Тереза Мей „не, не и не, пробвай пак”. И всеки път тя показва отхвърлената сделка. В понеделник, депутатите й отнеха властта.

В извънреден среднощен вот, депутатите гласуваха да поемат властта върху решенията около Брекзит. Трима министри подадоха остава, за да подкрепят плана; те бяха сред 30-те консерватори, които гласуваха против правителството.

Поражението срещу кабинета преобърна британската парламентарна демокрация с главата надолу. В системата, в която правителството има тотален контрол над графика, парламентът взе нещата в свои ръце.

Дали това променено равновесие на силите ще сложи край на спъването на Брекзит, зависи от британските законодатели, които в сряда трябва да постигнат консенсус, както и да убедят отслабеното правителство да се съгласи да го спазва.

Това зависи и от съгласието на Европейския съюз, дали иска още време или още преговори. Нищо от това не може да се приема за даденост.

Мей не се е отказала от своя план А: тя продължава да настоява, че двукратно отхвърлената сделка е единственият сигурен начин за случването на Брекзит.

Алтернативите, твърди тя, са хаотично оттегляне без сделка или риск от продължително удължаване на срока за напускане, което ще накара Великобритания да участва в изборите за Европейски парламент на 23 май и евентуално ще отложи „развода” много напред във времето.

Мей иска да подложи сделката си за трето гласуване, но признава, че все още няма подкрепа за това. За да има пробив, тя се нуждае от подкрепата на Демократична юнионистка партия в Северна Ирландия, която подкрепя нейното правителство – досега тук няма промяна.

Решението в понеделник беше по-лош от вот на недоверие. Това беше гласуване за „липса на доверие”. Мей обеща да даде на депутатите възможност за индикативно гласуване (да гласуват всяка точка от споразумението поотделно), но отказа да каже кога и как. Законодателите не вярват, че Мей ще изпълни обещанието си и са решили да намерят план Б сами.

Това не е лесна задача. Поправката от понеделник определя датата на гласуването, но не и процеса. Един от начините за провеждане на подобно разделно гласуване е това се случи последователно.

Това може да доведе до тактическо гласуване и без ясен резултат. През 2003г. опитът за реформиране на сложната Камара на лордовете беше прекъсната, след като Камарата на общините получи възможност за индикативно гласуване и отхвърлиха всичките седем варианта.

Консервативният депутат Кенет Кларк предложи система за преференциално гласуване, при която депутатите да подреждат опциите си. Това е системата, използвана за избор на ръководители на комисии и означава, че всички гласувания ще се случат наведнъж.

Резултатите биха могли да стигнат близо до някакъв ясен извод, но би било по-добре да се види дали има вариант, при койот повечето депутати могат да се съгласят.

Възможно е също така, мнозинството да поиска нещо, което Мей не може да им осигури. Спомняте си, че парламентът позволи на Мей да се върне в Брюксел и да предоговаря „алтернативно споразумение” за ирландската граница. Това именно е и ябълката на раздора в споразумението, тъй като може да се окаже, че Великобритания все още е свързана с митническия съюз на ЕС.

Евросъюзът винаги е казвал, че няма да отвори границата между Ирландия и Северна Ирландия; подкрепеното от правителството изменение не можеше да се предоговаря и успя само да провали датата на напускане.

Въпреки това гласуването в сряда трябва да напомни, че няма изход за Великобритания, ако кризата с Брекзит не се разреши. Страната се нуждае от лидерство и консенсус.

Обикновено би било достатъчно да се приеме закон. Но във време, когато лоялността на партиите се е разпаднала и страната е силно разделена, наличието на едното без другото е немислимо.

И няма лесно да се случи. Мей многократно се опита да прокара споразумението си, но не успя да постигне консенсус дори в собствената си партия. Единственото нещо, което я държи на власт е страхът сред центристките консерватори, че нейният заместник ще изкара Великобритания от ЕС без сделка.

Да се накара парламентът да постигне съгласие по пътя напред ще е трудно. Макар че е възможно в сряда да се постигне някакъв консенсус – например, в полза на постоянен митнически съюз.

Все още е необходимо ръководството на правителството, за да се превърне това в закон.

Това не означава, че депутатите не могат да направят нищо. Парламентът не е в състояние да изпълни работата на правителството, но е важно, че страната се намира в позиция, при която парламентът ще поеме контрол върху времето в залата против волята на кабинета.

Ако това успее, може дори да окуражи депутатите да се опитат да използват допълните изменения, за да отделят повече време за законодателство.

Британската демокрация обаче е създадена така, че изпълнителната власт има водещата роля.

За още интересни новини, интервюта, анализи и коментари харесайте нашата страница ДЕБАТИ във Фейсбук!