„Болкан инсайд”: Защо българите не се женят

Редом с борбата с корупцията, защитата на националната сигурност, както цената и качеството на хранителните продукти, броят на младите българи, сключили брак и демографската криза, се превърнаха във водеща тема в страната.

Всъщност, скорошни проучвания на Евростат показват, че България е на дъното в Европейския съюз по брой двойки, сключили брак. След българите се нареждат словенците и португалците.

Само 3 на 1000 души в България са сключили брак. Освен това, почти 60% от бебета в страната са родени в извънбрачни семейства, информация, която разгневи привържениците на традиционния патриархален ред.

Увеличаващият се риск от изчезването на българската нация провокира креативни решения, като например кампания, наречена „ДНК – Направи го за България”. Тя насърчава българите, които има деца, да ги запишат за масово кръщене, което ще бъде извършено от българския патриарх Неофит.

По време на предизборната кампания около предсрочните парламентарни избори на 26 март, политиците се опитваха да окуражат младите български семейства, обещавайки им по-големи социални помощи, по-ниски лихвени проценти и евтини жилища, ако решат да сключат граждански брак и ако започнат да правят повече бебета.

Ето разказ на една двойка, решила да сключи брак, само за да провери дали политиците ще си спазят обещанията:

Чудихме се дали ще получим евтин апартамент, данъчни стимули или безплатно кръщене от самия патриарх.

Първата стъпка – да сключим граждански брак – се оказа пълен провал. Както повечето институционални процеси в България, и сватбата се оказа нещо сложно, досадно и скъпо, да не говорим за цялата бумащина.

Най-интересното сред всичко това беше необходимостта от медицинско свидетелство, за да сключим брак.

Освен това, трябваше да посетя психиатър и гинеколог.

„Искате да докажа, че съм здрава психически и сексуално, за да омъжа?”, попитах аз и отговорът беше положителен.

Според Семейния кодекс – последно променен през 2009г. – хора с уреждания или такива, които страдат от психични заболявания, нямат право на граждански брак.

Сватбата се забранява, ако единият от двамата партньори има полово заболяване, което би нанесло „сериозни вреди” на партньора.

Трудностите ми не свършиха до това морално остаряло административно правило, което, както научих по-късно, е премахнато от законодателствата на някои европейски държави като Франция, но е в сила за Мароко, Турция и Бахрейн.

Освен, че трябваше да отида на лекар, но и ми поискаха 30 лв. или около 15 евро за прегледа.

„Защо трябва да плащам, аз имам осигуровки”, попитах аз, мислейки си за приходите, които получава държавата от моите здравни осигурителни вноски.

Освен това, при минимална заплата от 460 лв. (235 евро) да караш някого да плаща 30 лв. за документ е звучи правилно, нали. Нито пък би накарало младите хора да тръгнат по този труден административен път.

Разкарваха ме по кабинетите и накрая ми взеха още 15 лв. (7,5 евро) за печат на документа.

За щастие нямах финансови проблеми, но напълно влизам в положение на младите двойки, които се отказват от граждански брак.