Основните армии, които се бият срещу ИД са две. Никак не ми се отговаряше на този въпрос… Но щеше да има спекулации. Има хора, които гледат, слушат телевизия и може да решат да накажат. За съжаление сега привличаме внимание. И се надявам дотук да спрем. Не е добре да правим манифест  на подобно посещение, заяви в Народното събрание премиерът Бойко Борисов по повод питане на депутата БСП за България Елена Йончева за срещата му с президента на Иракски Кюрдистан Масуд Барзани.

Йончева пита какво се е договаряло на проведената на 25-ти май среща между Борисов и Барзани, защо българската общественост не е била информирана своевременно и вярно ли е, че България е обещала военна помощ и подкрепа за бъдещата независимост на автономната иракска област, както твърдят местните медии.

За срещата, ние научихме седмица по-късно, в края на май, от официалния сайт на президентството на автономния иракски район, излъчен репортаж по кюрдски телевизионен канал, както и от многобройните публикации и снимки в тамошни сайтове.

Борисов обясни информационното затъмнение със съображения за сигурност, но все пак не стана ясно защо мерките са били за българските, а не за кюрдските медии. Той потвърди, че посещението на президента Барзани било, за да рекламира предстоящия на 25-ти септември референдум за независимост на кюрдите в Ирак, но отрече да се  е изказвал в негова подкрепа. Премиерът заяви категорично, че това, което подкрепя е мирното уреждане на конфликта в Близкия изток и целостта на Ирак.

На въпроса на Йончева дали е обещал военна помощ за кюрдите, Борисов каза, че „темата за военната помощ не е била разисквана“. Но после, кой знае защо започна да разсъждава за българския военнопромишлен комплекс:

За това са създадени военните заводи. Хората са доволни, че са размразени цехове, но това отива в места с военни конфликти“, констатира министър-председателят и запита реторично: Да затворим ли военните заводи?

Борисов каза още, че визитата на Барзани в България била част от международната му обиколка, която включвала още Йордания, страна, посетена от кюрдската делегация преди България.

Няма лошо. В средата на април външният министър на Германия, Зигмар Габриел посети Иракски Кюрдистан, като първо пристигна в Багдад, столицата на Ирак. След срещата му с президента, веднага и категорично стана ясно, че Германия няма да снабдява с оръжия кюрдките сили „Пешмегара“ и че не подкрепя референдума. Не се наложи някой да му иска обяснения.

Информацията, какви срещи провежда премиерът с лидер от страна, в която се води военен конфликт, българската общественост получи от нема и къде и със закъснение. Стана ясно още, че за посещението на Барзани не е било уведомено и посолството на Ирак, което е дипломатически гаф.

По време на парламентарния контрол, Борисов отбеляза, че ще посредничи за подобряването на отношенията между Германия и Турция. Те достигнаха мъртвата си точка, след като правителството в Берлин взе решение да изтегли войските си от турската НАТО-вска база в Инджирлик, в резултат на забраната на турските власти, германски депутати да я посетят.

Не знаем доколко тази амбициозна  декларация на премиера отговаря на визитата на Барзани в България, но едно е сигурно, че Турция е твърдо против автономията на кюрдите. Нещо повече – сирийските кюрди бяха обвинени за атентата в Анкара от февруари. А преди време, съпредседателят на прокюрдската Демократична партия на народите в Турция, Фиген  Юксекдаг беше обвинен в подкрепа на тероризма, и заплашен от доживотен затвор.

 

За още интересни новини, интервюта, анализи и коментари харесайте нашата страница ДЕБАТИ във Фейсбук!