Бойко Борисов
на снимката: Бойко Борисов - премиер на България.

Създава се ново звено, насочено към контрол на работата на главния прокурор. Това ще се осъществява от независим прокурор, който няма да се отчита за работата си пред ръководителя на държавното обвинение, съобщи министър-председателят Бойко Борисов преди извънредно заседание на правителството за промени в Наказателно-процесуалния кодекс /НПК/, съобщиха БГНЕС и БНР.

Заседанието се прави специално, за да се уважат препоръките на Венецианската комисия от вчера. С промените в  и Закона за съдебната власт се предлага създаването на нова правна фигура със статут на прокурор, завеждащ отдел „Инспекторат“ във Върховната касационна прокуратура. Той ще се избира с мнозинство от 2/3 от прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет със 7-годишен мандат.

„Желанието ни е да се съобразим с препоръките на Венецианската комисия. Веднага след решението днес ще изпратим на заинтересованите комисари нашето решение. Имам ангажимент да бъде подкрепено, за да стане максимално бързо“ – каза министър-председателят Бойко Борисов на извънредно заседание на правителството за промените в НПК – Нашето предложение беше тримата големи да имат еднаква подсъдност. Те смятат, че това би накърнило правата. Съобразяваме се и оставяме само това да се търси наказателна отговорност само на главния прокурор.“

Досега, ако имаше сигнал срещу главния прокурор, негов подчинен го разследваше и му докладваше. Създава се ново звено – независим прокурор. Той разследва и не докладва на обвинението, нито за хода на разследването. Той не е зависим от главния прокурор, обяви премиерът.

„Въвежда се изслушване на главния прокурор в парламента – за годишните отчети и на всеки 3 месеца. Благодаря на комисията, че ни дава възможност да се съобразим с Конституцията. Вече и съдиите, и прокурорите трябва да се успокоят, да си вършат работата и да не се занимават с партийни дела, за това си има политически партии.“ – каза премиерът.

Още в началото на заседанието правосъдният министър Данаил Кирилов обяви, че съобразявайки се с препоръките на Венецианската комисия няма да се търси наказателна отговорност по същата процедура на председателите на ВКС и ВАС, /защото и досега прокуратурата може да го прави срещу тях/, но ще може да бъде реализирано разследване срещу главния прокурор, който досега практически беше недосегаем.

Министърът обяви и как ще се гарантира ненамесата в работата на новия вид прокурор. Предвижда се с цел осигуряване на неговата независимост, прокурорът, завеждащ инспектората на прокуратурата, да се избира и освобождава по предложение на не по-малко от трима от членовете на Прокурорската колегия и с мнозинство, не по-малко от осем гласа от членовете на Прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет. Срокът, за който ще се избира е 7 години, като мандатът може да бъде предсрочно прекратен на основанията по чл. 130, ал. 8, т. 2-4 от Конституцията на Република България.

„Освен това по отношение на него главният прокурор не може да упражнява правомощия по надзор за законност на неговите актове т. е. главният прокурор не може да отменя като незаконни актове, с които се разследва самият той или неговите заместници“, каза Данаил Кирилов.

Той подчерта, че промените са вслушване в препоръките на Венецианската комисия, заради които управляващите се отказват от идеята за еднаква процедура за отстраняване на „тримата големи“ в съдебната власт.

„Така ще докажем, че няма да се засегне независимостта на съдии“, мотивира предложението си Кирилов, като всъщност повтори аргумента от становщето на  комисията.

Вчера Венецианската комисия практически разби на пух и прах предложението на правосъдния министър за създаване на обща процедура за отстраняване от поста на „тримата големи“ в съдебната система, като заяви, че ако към ръководителите на ВКС и ВАС се приложи същата процедура, както към главния прокурор, възникват проблеми с независимостта на съдебната власт. Тя препоръча специален контрол само над работата на главния прокурор. Позицията на Венецианската комисия още не е официално публикувана, но останалите й препоръките й са ясни от вчерашното медийно съобщение от Съвета на Европа:

  • само членове на ВСС, които не са свързани с прокуратурата, да могат да внасят искане за отстраняване от длъжност на главния прокурор;
  • да се намали мнозинството от 17 гласа, с което се взема решение за това;
  • отказът срещу главния прокурор да започне наказателно преследване да подлежи на съдебен контрол;
  • самото разследване да се извършва от фигура, която да е „нещо като независим прокурор“.

Днешното предложение видимо кореспондира с поне две от препоръките, но остава неясно дали концепцията за независимия прокурор може да се осъвмести с Конституцията, която казва /чл. 126/, че „главният прокурор осъществява надзор за законност и методическо ръководство над всички прокурори“, което според новия замисъл не трябва да се разпростира и върху независимия прокурор. В тази насока се съсредоточават и първите критики към реформата, извършвана от управляващите.

Както правосъдният министър, така и премиерът подчертаха обаче, че измененията са съобразени с Конституцията. Борисов увери, че за новостите в съдебната реформа ще бъде уведомена Еврокомисията, като „до Урсула /фон дер Лайен – бел. ред./ лично ще изпратим нашето решение“.

За още интересни новини, интервюта, анализи и коментари харесайте нашата страница ДЕБАТИ във Фейсбук!