Министър-председателят Бойко Борисов и президентът на Сърбия Александър Вучич проведоха двустранна среща на летище София, преди да отпътуват за съвместната им инспекция на напредъка по изграждането на АМ „Европа“ и „Балкански поток“. Двамата изразиха увереност, че независимо от трудностите, породени от епидемията от COVID-19, ще продължи ускорената реализация на проектите, които са от огромно значение, не само за двете страни, но и за целия регион. Министър-председателят Борисов изтъкна, че въпреки коронавируса, в България не е спирала работата по изграждането на АМ „Европа“ и на „Балкански поток“.
„Въпреки коронавируса, колкото и трудно да беше, работата не е спирала на АМ „Европа“ и „Балкански поток“, отбеляза министър-председателят.
АМ „Европа“
АМ „Европа“ ще свързва ГКПП „Калотина“ и Софийския околовръстен път. Тя е с дължина 48 км и е разделена на три части. Строителството на първите два участъка, по които се работи в момента, включва модернизация на съществуващия първокласен път I-8 между Калотина и Сливница. Третият участък от Сливница до връзката със Северната скоростна тангента е с дължина 16 км и ще преминава по ново трасе.
„Със завършването на магистралата пътуването между България и Сърбия ще бъде изключително бързо и лесно. Изграждането на АМ „Европа“ е важно не само за нашите две държави, но е и от ключово значение за обмена на стоки между Европа и Азия“, изтъкна премиерът Борисов.
Министър-председателят акцентира върху напредъка по изграждането на отсечката между Драгоман и Сливница.
„Работим усилено и очаквам близо 17 км от магистралата между София и границата със Сърбия да бъдат готови до края на годината“, посочи премиерът.
„Балкански поток“
Министър-председателят Бойко Борсов и президентът на Сърбия Александър Вучич инспектираха с хеликоптер строителството на „Балкански поток“. Проектът е приоритетен за българското правителство, въпреки че има експерти, които се съмняват в неговата необходимост за България и виждат по-скоро услуга към Русия и Сърбия, които ще извлекат главните ползи. Част от аргументите за такива твърдения се коренят и в падащите цени на втечнения газ, които през летния сезон са конкурентни или дори по-ниски от тези на газа от тръбите.
С реализацията на „Балкански потк“ се цели повишаване сигурността на доставки на природен газ от различни източници, засилване на конкуренцията и прозрачността на пазара с природен газ, което от своя страна ще окаже позитивен ефект върху потребителите на природен газ. Като ключов проект за пазарната интеграция, „Балкански поток“ ще допринесе за гарантиране на доставките на природен газ за страната и за региона, като същевременно ще допринесе за създаването реални условия за диверсификация на източниците и маршрутите и възможност за пренос на допълнителни количества природен газ за и през България.
„Булгартрансгаз“ ЕАД изгражда газопровод с обща дължина 474 км. Общо са доставени във временните строителни бази 26 489 броя тръби или 324,26 км. На пристанище „Бургас“ има доставени още 10 935 броя тръби или 133,52 км, които ежедневно се транспортират към временните бази. Общият почистен хумус от сервитута на газопровода е 403,19 км. Разнесените тръби по трасето са 281,22 км, от които са заварени 153,06 км. Изкопаната траншея за полагане на газопровода е 100,44 км. Положеният газопровод в траншеята е 91,43 км. Териториите с археологически обекти по трасето се проучват и освобождават за строителството, с оглед опазване на културното наследство на страната ни при изграждането на „Балканки поток“.
„Всичко е по правилата на Европейския съюз“, подчерта премиерът Борисов по време на инспекцията.
За цялостната реализация на проекта за разширение на газопреносната инфраструктура от българо-турската до българо-сръбската граница ще бъдат изградени и две компресорни станции – КС „Расово“и КС „Нова Провадия“. Предвидените компресорни агрегати на двете станции ще бъдат най-ново поколение, производство на американска компания, която е лидер в сектора. Към настоящия момент се изпълняват строително – монтажни работи на бъдещата площадка на Компресорна станция Расово. На площадката освен три газотурбокопресорни агрегати ще бъдат разположени и административна сграда, производствени и обслужващи сгради.
Разгледано бе и подземното газово хранилище „Чирен“, което се използва за компенсиране на сезонната неравномерност на потреблението на природен газ у нас и е един от инструментите за гарантиране на сигурността на газовите доставки, като активният му капацитет е 550 млн. м3. С развитието на газовата мрежа на територията на страната и в региона ще се насърчи търговията с природен газ, ще се повиши пазарната конкуренция и ще допринесе за функционирането на ликвиден газов пазар. С цел развитието на „Чирен“ като търговско хранилище се работи по неговото разширение. Планираното разширение се състои от поетапно увеличаване на обема на хранилището – по-големи обеми складиран газ, увеличено налягане на горивото в резервоара, по-голям дебит на всекидневно нагнетяване и добив. Проектът предвижда увеличаване на обема работен газ до 1 млрд.м3 и увеличаване на дебита на добив и нагнетяване до 8 – 10 млн. м3/ден. За целта ще се сондират 10 нови експлоатационни сондажа, както и 3 наблюдателни. През 2019 г. стартира изпълнението на 3D сеизмични проучвания върху площта на Чиренската структура. Проучванията се съфинансират от Механизма за свързване на Европа – безвъзмездните средства са до 3 900 000 евро (50% от стойността на проучването).
Диверсификация по правилата
Премиерът отбеляза и напредъка на работата по връзката Александруполис – Димитровград.
„Така че този пръстен Александруполис – Турция – Балкански поток дава възможност за пълна диверсификация на целия регион – ще може се вкарва и руски, и американски, и катарски, саудитски, азерски газ, така че веднага можем да напълним тръбите“, каза още премиерът.
Борисов посочи, че с реализирането на „Балкански поток“ ще можем да прекараме на Сърбия какъвто газ си пожелаят – прозрачно, пред очите на Европейския съюз. По думите му изграждането на „Балкански поток“ се извършва честно, почтено и с помощта на Европейската комисия, като се спазват всички изисквания на третия либерализационен пакет.
„Инвестицията е изцяло българска. Работим честно“, отбеляза премиерът.
Оценките
„Изключително приятно ми беше да видя с каква скорост и колко качествено работят нашите български приятели. Сърбия обича България и благодаря за всичко което премиерът Бойко Борисов организира днес“ – заяви президентът на Сърбия Александър Вучич.
Той определи и двата проекта като изключително важни и общи за България и Сърбия. По думите му „Балкански поток“ означава икономически растеж, ръст на промишлеността, осигуряване на важен енергиен източник за двете икономики. По отношение на магистралата изрази очакване, че скоро тя ще бъде завършена и само за три часа ще може да се пътува между София и Белград.
Вучич добави, че се надява в кратки срокове да бъде реализиран и интерконекторът в района на Ниш. Президентът специално благодари на премиера Борисов за изключителната му подкрепа за Сърбия по европейския й път и напомни, че неслучайно българският министър-председател е носител на най-високото държавно отличие на Сърбия „Орденът на Република Сърбия“.
От своя страна премиерът Бойко Борисов изтъкна, че в България се работи на пълни обороти за реализацията на двата проекта и поколения наред ще се ползват от това, което се строи в момента.
Разхлабване на мерките срещу коронавируса
След инспекцията на АМ „Европа“ и „Балкански поток“, премиерът Борисов и президентът Вучич продължиха обсъждането на теми от взаимен интерес за двете страни във Велико Търново, където двамата проведоха работен обяд. Предмет на разговорите бе и отхлабването на мерките срещу коронавируса.
„Символично сваляме карантината, даваме пример за българите и сърбите – да започнат да работят, да почиват и да се веселят заедно. Надявам се тази символика да помогне да забравим COVID-19”, заяви министър-председателят Бойко Борисов.
Премиерът напомни, че пандемията е нанесла огромни щети за икономиката и финансите на целия свят и че са загинали много хора, но изрази надежда, че максимално бързо ще можем да се върнем към нормалния живот.
„България е наш голям приятел, а българският народ – братски. Г-н Борисов успя да издигне нашите отношения на такова голямо равнище“, каза Вучич.
Според президента в Сърбия никой нямало да каже лоша дума за България.
Борисов отбеляза мобилизацията на страната ни в борбата срещу коронавируса, както и значението на солидарността и взаимопомощта между държавите в условията на пандемия. Министър-председателят акцентира върху бързата реорганизация в българското производство, така че то да започне изработката на защитни средства за борещите се на първа линия срещу заразата. Обезпечавайки българските нужди за кратко време, страната ни имаше възможност да окаже подкрепа и на други държави, включително Сърбия.
В потвърждение на приятелските отношения и в дух на взаимопомощ в началото на месец май България направи дарение от 132 защитни комплекта за медицинския персонал на първа линия в здравните домове на Босилеград и Цариброд, в болниците в Пирот и Сурдулица, в медицинския център в Звонци. Подготвя се и ново дарение.
Министър-председателят Борисов изтъкна значението на туристическия сезон и обмена на туристи със Сърбия. Премиерът отбеляза, че страната ни ще стартира летния сезон при спазване на здравните изисквания и посочи, че от днес се премахва задължителната 14-дневна карантина за пътници от повечето страни от Европейския съюз, както и за други държави, включително Сърбия.
В рамките на работния обяд премиерът заяви, че България винаги е изразявала принципна подкрепа за европейския път на Сърбия. Като потвърждение на тази политика, в последните четири години страната ни е предоставила безвъзмездна финансова подкрепа по програмата „Официална помощ за развитие“ от 2,5 милиона лева, като ще продължи да го прави и в бъдеще
