Най-древният предшественик на Ботевград е тракийско селище от V в. пр. Хр., което се намира в района на днешните хмелови конструкции в местността Манастирището, западно от града. До града са открити и фрагменти от римска пътна колона с надпис в чест на императорите Валентиниан I, Валент и Грациан. Колоната вероятно произхожда от 375 г., защото само през тази година тримата са управлявали заедно. При заселването на славяните по нашите земи селището придобива чисто славянски облик. През Втората българска държава село Зелин влиза в пределите на феодално владение, чийто управител севаст Огнян, оказва последна съпротива на османските поробители в защита на българската държава.
Имената на Ботевград през вековете
През средновековието поселищния живот се измества в по-защитено място на 3 км. южно. Селището се наричало Зелин. През XVI век тимарските регистри потвърждават за още едно селище с името Самунджи, чието население е със специален – чакърджийски статут. До началото на XIX в. Самунджиево започва да се разраства, докато Зелин се обезлюдява. W края на 1865 г. село Самунджиево е обявено за град и околийски център под името Орхание. мето Орхание е сменено с Иоанинград със Заповед 2820, с която са преименувани общо 1043 населени места в България през 1930 г. В крайна сметка, поради връзката на този край със съдбата на част от Ботевите четници, от 1 декември 1934 г. градът е именуван на поета и революционер Христо Ботев.
Забележителности в Ботевград
Часовниковата кула
Тя е символ на града и присъства в герба му. Кулата е построена през 1862 – 1864 г. Името на архитекта не е запазено, но майсторът е известен – Вуно Марков. Оригиналният часовников механизъм се пази в Историческия музей, а сегашният е направен от майстори в Етъра, като частите са внесени от чужбина.
Пещера Водната пещ
Водната пещ е пещера в землището на село Липница, община Ботевград. Името ѝ е дадено от местното население.
Пещерата представлява криволичеща възходяща галерия с обща дължина 1016 m, в която има река с постоянен дебит. Входът ѝ е в подножието на скален венец. Развито е мразовото изветряне, което се простира до 10 m. Наслагите по пода са от чакъл, скални късове и глина. От пещерните образувания се наблюдават сталагмити, сталактити, сталактони, дендрити, синтри драперии, бисери, пещерко мляко в бял и кафяв цвят. Леснопроходима е по главната ос.
Крепост Боженишки Урвич (село Боженица)
Средновековната крепост е била построена през V век и разрушена през XIV. Цитаделата е била достъпна само от север. Археологически проучвания са установили, че мястото е било заселено още в праисторически времена, а първото укрепления тук датира от V-VI век. Разцветът на крепостта е бил през XIII-XIV в., когато е била построена външната стена. В днешно време стените са частично реставрирани. Впечатляващи са средновековен скален надпис, дълбоката 10 м щерна за вода, както и параклиса, издълбан в скала във вътрешността на крепостта.
Паметник-костница на Ботевите четници
През 1982 г. е открит единствения в страната паметник костница на Ботеви четници. В него се съхраняват главите на 10 четници загинали при с. Люти брод. Донесените в селото през 1876 г. отрязани глави на бунтовници са спасени и погребани в двора на църквата от местното население. По-късно са преместени в паметника костница. Костницата е обявена за културна забележителност и една от 100-те туристически забележителности на България.
Икономика
Най-големите работодатели в града са заводите за електронни елементи. Открит е и завод за светодиоди. Двете предприятия ползват части от базата на бившия завод за полупроводници.
За още новини последвайте канала на Дебати в Google Новини
