Ниска врата, датираща от 13 в., ни води в Боянската църква „Св. Никола и Св. Пантелеймон”. По вратата са застинали следите от куршумите на армия черкези, влезли да откраднат, но не посмели да разрушат красивата живопис в нея. Влизайки през трите врати, отделящи трите отделни пристройки на сградата, чувството за връщане назад във времето е неизбежно. Ясно се разпознава възрожденската нотка, след нея идва могъщото Второ българско, а най-старата част от сградата, представляваща кръстокуполна малка църква, е упомената за първи път в писмен документ през 1015г.
Първата и най-старата част от църквата е построена в началото на 11в. като фамилен параклис с дебели стени. За нея са характерни декорациите тип вълчи зъб.
След нея идва пристройката на Калоян от 1259г., като тогава се обновява целият храм и стенописите в него. В нея са изобразени портретите на севастократор Калоян и неговата съпруга Десислава. Тук църквата е направена на два етажа, но вторият етаж не е отворен за посещения.
В двете части на църквата има три пласта стенописи. Виждат се много фрагменти от втория пласт и по-малко от първия. Образите от 13в. са изключително живи, сякаш проследявайки с очи хората, дошли да ги зърнат. Те са обагрени с изключително ярки цветове, които са оцелели под напора на времето повече от 700г. Един от емблематичните за църквата стенописи е „Тайната вечеря”. Върху масата са изобразени ряпа, чесън и лук, а Юда лежи върху масата – не е сред Христовите ученици. Вероятно стенописите са дело на майстор с помощници – неговите калфи и ученици. А любопитен графит на предната фасада подсказва, че член от екипа е носил името Василий.
Третата част от сградата е построена малко преди Освобожението, през 1845г.. Тъй като боянчани намирали старата църква за прекалено малка, искали да я разрушат и да си построят нова, по-голяма. Тук обаче идва ролята на царица Елеонора, която се намесва, за да спаси вековната църква, като поръчва постройката да бъде оценена. След оценката става ясно, че храмът е с историческа значимост. След смъртта си, по нейно желание, тя е погребана в двора на живописната църква.
През 2019г. Боянската църква навършва 760г. от обновяването си и 40г. от включването си в списъка на световното културно наследство на ЮНЕСКО.
