Той е един от най-добрите щангисти на България. По пътя към успеха среща много трудности, а липсата на финансова помощ го оставя без дом. През 2014 г. получава предложение да се състезава за Азербайджан за голяма сума пари. Но той отказва.
Той израства в бедност в ромската махала на сливенското село Тополчане. Налага му се за известно време да живее в залата, а после и при треньора си, защото му отказват общинско жилище, пише Свободна Европа. Въпреки това става шампион по вдигане на тежести и печели златни медали за България.
Божидар Андреев стана европейски шампион по вдигане на тежести в категория 73 кг на първенството, което се провежде в София. Той постигна европейски рекорд в изтласкването със 193 килограма, с което си осигури и златен медал.
„Вярвах, че ще победя, защото дадох обещание на няколко човека, които не са сред нас. И го направих заради тях“, казва той след победата си пред бТВ.
Андреев е на 27 години. Още като малък той започва да спортува, мотивиран от брат си. Когато е в шести клас, го открива настоящият му треньор – Пламен Братойчев.
„Още с първите тестове, които направих, си личеше, че това момче има много добри данни. Тогава се ангажирах пред родителите му да поема подготовката му и училището. Родителите му застанаха твърдо зад това нещо“, казва Братойчев пред бТВ.
Така Божидар започва да учи в Спортното училище в Сливен и е настанен в общежитията там. Проблемите обаче идват, след като завършва. Треньорът му казва, че няколко пъти пуска молби към общината да му бъде отпуснато общинско жилище, но оттам отказват. Това кара Андреев за известно време да живее в малка стая в залата, в която тренира. Впоследствие той е приютен и от треньора си.
„Условията бяха нормални. На мен ми харесва да съм там. Не ми правеше впечатление дали ще спя в залата или при личния ми треньор. Това не ме спираше“, казва той в друго интервю за бТВ.
През 2014 г. Андреев става олимпийски шампион на младежките олимпийски игри в Нандзин, Китай. Тогава привлича световното внимание и Азербайджан предлага 250 хиляди долара за него и за българската щангистка Мая Иванова. Андреев обаче отказва да се състезава под чужд флаг.
„Не взех решението трудно. Искам да се състезавам за България, да прославям България. България е моята родина. Не мисля да вдигам под чужд флаг. Има по-важни неща от парите“, казва Андреев.
През 2018 г. той печели злато и от Европейското първенство по вдигане на тежести за младежи до 23 години в Полша.
Година по-късно, когато е на 22 г., Божидар става европейски шампион за мъже в категория до 73 кг. Така той прекъсва дългогодишната пауза от успехи на България във вдигането на тежести.
Същата година общината му отпуска жилище от 27 квадрата за 2 години напред, където той може да живее, докато се готви за Олимпиадата в Токио.
В началото, докато тренира, на Андреев му се налага да работи като касиер, за да се издържа. През цялото това време обаче той мечтае да стане шампион.
„Имам още мечти – за световен шампион и за олимпийски и се надявам с моя треньор да постигна и другите си мечти“, казва Андреев през 2019 г.
В Токио през 2021 г. обаче той остава пети, като е повлиян от контузия и скорошната смърт на дъщерята на треньора си, с която са израснали заедно.
„Спечелването на медал ми беше обещанието към нея и към треньора ми. Не можах да го изпълня и се извинявам за това, което направих. Но занапред се надявам да го постигна“, казва тогава Андреев, цитиран от БНТ.
В началото на 2024 г. обаче идва друг голям успех – втората европейска титла за Андреев, която слага началото на голям успех за българския отбор по вдигане на тежести при мъжете. Той завърши Евро 2024 в София с общо 11 златни, 4 сребърни и 3 бронзови медала.
Сега следващото предизвикателство, което предстои за Андреев, са Олимпийските игри в Париж тази година.
С успехите си Андреев е пример за децата в своето село и все повече от тях искат да се занимават с вдигане на тежести.
„Когато се прибрах, всички деца ме поздравиха и казаха, че искат да станат като мен. Аз им обещах, че един ден може да поговорим с техните родители и евентуално да започнат тренировки“, казва той пред БНТ.
А в неговия път към успеха освен треньора му ключови са именно роднините му, които се радват на всяка негова победа.
„Доста близки сме с моето семейство – с татко, с мама, с братята. Говорим си за всичко, споделяме си всичко. Връщам се с желание при нашите. Знам какво е да имаш и да нямаш. Знам къде се намирам и какво правя“, казва той.
Затова и златния си медал от Европейското първенство в София той слага на гърдите на майка си – „жената, която обичам най-много“, казва Андреев.
Публикацията на Павела Костова е поместена в „Свободна Европа“. Заглавието е на ДЕБАТИ. БГ.
