Божидар Божанов е ИТ експерт и предприемач, oсновател на компания за информационна сигурност. Има значителен опит в изграждането на електронното управление, като в ролята си на експерт е участвал в подготовката на редица законови изменения и стратегически документи. Член е на изпълнителния съвет на “Да, България!” и на тематичната работна група за електронно управление и административна реформа. Завършил Голдсмитс колидж, част от лондонския университет. Бил е част от групата на ИТ експерти „Общество.бг“, работеща за изграждане на по-добри дигитални инструменти за комуникация между държавата и гражданите. Активно участва в промотирането на електронното управление.
На какво се дължи проблемът с възможността за електронно преброяване, което тече в момента?
Мисля, че проблемите вече са отстранени. Oсновният проблем, който беше очертан, е така наречената атака „Отказ от услуга”. Това означава, че сървърите на НСИ са били засипани с фалшив трафик от други държави. Беше споменат Китай. Той „запушва” възможността на други потребители да използват системата. Системата може да си функционира, но никой не може да стигне до нея. Този тип атаки са сравнително стандартни и очаквани, но именно в това е проблемът. Не е имало достатъчно добра подготовка срещу такъв тип атаки, а тази система е доста критична. Това е упрек не само към НСИ, но и към държавата като цяло.
Заради този казус възниква въпросът чия отговорност е защитата на тази мрежа. Има ли сключен договор с някой за защита срещу такива атаки и на какво ниво. Това ескалира в политически въпрос – защо държавата няма подобен механизъм, който да е централизиран.
Може ли да кажете повече за фирмата, на която е възложена поръчката за електронното преброяване на НСИ?
Тя е избрана по стандартна процедура по ЗОП. Фирмата е СкейлФокус – една от големите в IT сектора. Важно е да се отбележи, че тя не разработва софтуера. Това специално е записано в техническата спецификация на НСИ. Те са предложили софтуер на шведска компания, който е предназначен специално за преброяване и е нужно да се конфигурира и да се свърже с определени регистри.
Защо не се дава възможност на българите, който са извън България, да се преброят електронно?
Една от причините е чисто техническа – когато имаш много подобен трафик извън България, най-логичното първо нещо е да отрежеш международния трафик. Като решение бих предложил да бъде удължен срокът за електронно преброяване, така че да има реална възможност за хората в България и извън нея да се преброят. Много хора са в чужбина за малко. Има и хора, които искат да преброят възрастните си роднини. Имаме много хипотези, в които хората, които са извън България, трябва да имат достъп до тази система.
Какво са основните приоритети в областта на дигитализацията, за които ще работите в следващото Народно събрание и по-конкретно тези, свързани с електронното правителство?
Те свеждат до три основни. Първият е електронната идентификация. Всеки гражданин да има лесно, удобно и безплатно средство, с което да използва електронни услуги. Изпратихме писмо до служебния премиер, с което предлагаме да се поиска от Съда в Люксембург да забърза процедурата по вземане на решение по процедурата за обжалване от страна на България за личните документи. Процесът е „забил” на този етап, но това е стратегически интерес на България. Това е стандартно обжалване по ЗОП, но не може електронното ни управление да зависи от една обществена поръчка.
Другият приоритет е самата структура на развитие на електронно управление. Koй отговаря за него, кой изпълнява системната интеграция. В момента има държавна агенция „Електронно управление”, тя е натоварена с правомощия да определя тази политика, но по ред причини не го прави оптимално. Oсвен това в министерствата няма достатъчно квалифицирани хора, които да подпомагат процеса отвътре. Държавата разполага с „Информационно обслужване” като системен интегратор, който да върши вътрешно нейните задължения, но отношенията с „Информационно обслужване” не са уредени прецизно. Това винаги води до търкания с бизнеса и проблеми. Държавата трябва да е сигурна, че когато възлага една поръчка, тя има в своята структура някой, който да може да я контролира.
Ако се върнем на казуса с НСИ, ролята на „Информационно обслужване” би била да съблюдава този процес от край докрай и да установи, например, че няма тази определена защита.
Колко средства са дадени до момента за електронното управление и какви са резултатите?
Това е много специфичен въпрос. Като за начало не се нае какво мерим – техника, обучения, лицензии или много. Парите са много. Ефективността е сравнително ниска. Смятаме, че не трябва да се дават много повече пари, а трябва да се дават умно. Със сигурност е имало некомпетентност на различни нива, също и потъване в нечий „джоб”.
Когато има добра идея за една система, но се сблъскаш с липса на политическа воля, добро законодателство, накрая се оказва, че си електронизирал хартиени процеси и те дори са по-неудобни от това да си разпишеш нещата.
На фона на това, смятате ли, че може да се повтори срив като този на Търговския регистър?
И сривът в Търговския регистър и този в НАП показаха, че държавата не е готова, което го видяхме и в НСИ. В НСИ поне няма изтичане на данни, но мисля, че не сме си взели достатъчна поука. Именно това е нашата цел в този и следващите парламенти – да коригираме тези пропуски.
Различни парламентарни групи „плашат”, че ще има проблеми с машинното гласуване. Може ли гражданите да са спокойни?
Тези партии плашеха и на предишните избори. Видяхме, че няма нищо драматично. На следващите избори нямаме сериозни причини за притеснение. Тук искам да направя важно уточнение – от Демократична България не казваме, че ще има проблеми, но взимаме мерки, за да гарантираме, че одитирането на машините и обезпечаването на тяхната сигурност се случва правилно.
За още новини последвайте канала на Дебати в Google Новини
