Депутатите почетоха с минута мълчание жертвите на комунистическия режим и възродителния процес.
Депутатът от БСП Валери Жаблянов, който е и зам.-председател на парламента, се опита да провали минутата мълчание.
Парламентарният ден започна с декларация от името на ГЕРБ, прочетена от бившия кмет на Пловдив Спас Гърневски.
„В своята многострадална история България е запаметила много трагични дати. Но безспорно една от най-безродните, най-престъпните, превърнала се в символ за ненавист и садизъм, е датата 1 февруари 1945 г.“, започна Гърневски.
И добави:
„На тази дата през 1945 година е проведен „Народният съд“. Осъдени на смърт чрез разстрел и убити още същата нощ с изстрели в тила са 147 жертви – регентите княз Кирил, Богдан Филов – министър-председател, и ген. Никола Михов, министър-председателите Иван Багрянов и Добри Божилов, 22 министри, 67 народни представители и 8 царски съветници. С решение на ЦК на БКП от декември същата година на ДС се позволява да арестува по свое усмотрение всички лица, за които има сведения, че са профашистки и реакционно настроени, независимо в коя партия членуват. Арестувани са 28 000 души. От тях 12 122 са предадени на „Народния съд“. „Господа другари, не е грях, че някой се е заблуждавал и вярвал в абстракцията на комунизма или са го принуждавали да бъде партиен член. Грях е, когато си разбрал истината за престъпленията на комунизма и въпреки всичко си му останал верен заради парите и властта”, каза още Гърневски по адрес на БСП.
Думата след взе Йордан Цонев от ДПС, който добави към престъпленията на комунизма и опита за етническо и религиозно прочистване на българските мюсюлмани.
„Когато говорим за жертвите на този режим, не можем да не поменем и тези, които, борейки се за своята свобода и религия, са загубили живота си”, каза Цонев.
Валери Жаблянов също поиска да се изкаже, въпреки че минутата вече беше обявена.
„Ще изразя съжаление за начина, по който се развива българският парламентаризъм вече близо 30 години. Смятам, че БСП няма как да бъде изправена на подсъдимата скамейка, защото беше партията, която водеше въоръжената борба срещу фашизма и монархофашизма“, каза Жаблянов.
Депутатът от БСП се опита да оправдае терора и действията на Народния съд.
„На 1.11.1943 г. е подписан секретният протокол на Московската конференция от външните министри на СССР, САЩ и Великобритания, в чиято 18 точка е записана декларация за отговорността на хитлеристите, за извършените техни зверства и за политическата отговорност на фашизма. В тази декларация изрично е уточнено, че не засяга въпросите за главните военни престъпници, престъпленията, които не са свързани с определена географска територия и които ще бъдат наказани със съвместно решение на правителствата на съюзниците“, каза Жаблянов.
И добави:
„По време на Кримската конференция ръководителите на трите съюзнически държави – СССР, САЩ и Великобритания, провела се от 4 до 11 февруари 1945 г., препотвърждава решението на Московската конференция, а след нея министър-председателят на Великобритания Уинстън Чърчил заявява: „Най-добре би било всички военнопрестъпници и фашисти да бъдат разстреляни заедно с главните престъпници в момента, в който бъдат хванати.“ По време на същата конференция изявлението на Йосиф Сталин е: „Моля, преди разстрела, настоявам все пак да бъдат съдени”.
Той обаче пропусна да спомене, че Кримската конференция се е провела по-късно от провеждането на Народния съд.
Жеблянов предложи с едноминутно мълчание да бъдат почетени и жертвите на борбата с фашизма.
Председателят на Народното събрание Цвета Караянчева обаче му напомни, че денят е за почит на жертвите на комунизма, и обяви минутата мълчание.
Докато залата ставаше, Жаблянов крещеше, че трябва да бъдат почетени жертвите на борбата с фашизма и десетките партизани и борци, и Гео Милев, докато не му бе спрян микрофонът.
Депутатите от БСП все пак станаха за минутата мълчание, включително и Жаблянов, който се върна на мястото си.
