Министерският съвет одобри на днешното си заседание информацията за касовото изпълнение на държавния бюджет и на основните показатели на консолидираната фискална програма за деветмесечието на 2018.
Според изготвените от Министерство на финансите (МФ) данни превишението на приходите над разходите в края на третото тримесечие гони 3 млрд. лв. По-конкретно сумата е 2,86 млрд. лв. или 2,6% от БВП. На касова основа към месец септември 2018 салдото е положително в размер на 2,66 млрд. лв. (2,5% от прогнозния БВП) и се формира от излишък по националния бюджет в размер на 2,96 млрд. лв. и дефицит по европейските средства в размер на 300 млн. лева.
В други държави подобна новина може би щеше да бъде посрещната положително, но тук подобни числа звучат притеснително на фона на очаквания дефицит от 1,1 млрд. лв. Действително до края на годината, колкото и близо да е той, предстои да бъдат отчетени сериозни плащания. Вече беше увеличен капиталът на Държавната консолидационна компания (ДКК) с 500 млн. лв. Парите са планирани за ремонта на язовирите в най-критично състояние в страната.
Около 100 млн. лв. ще отидат за увеличение на заплатите на полицаите. Днес стана ясно, че над 51 млн. лв. ще отидат за коледни добавки за пенсионерите. Очаква се до края на годината да бъде сключен договор за възстановяване на летателната годност на бойните самолети на българската армия, като това вероятно ще струва на хазната поне 172 млн. лв.
Във всички тези допълнителни разходи не би имало нищо нередно, ако основна слабост на българския фискален сектор от десетилетия е именно липсата на прозрачност точно за този тип „разходи под черта“, за които не са разписани никакви конкретни цели и политики. Често от всичко обявено остава само усещането, че средствата просто са потънали някъде и никой не контролира целевото им харчене.
Редовна практика е някои общини с кметове от управляващите да получат допълнително финансиране за инфраструктурни проекти. Само преди месец премиерът Бойко Борисов подхвърли идеята за нов национален стадион, а малко след това обяви, че страната ни ще кандидатства за домакинство на Световно първенство по футбол през 2030 заедно с Гърция, Румъния и Сърбия.
Друго, на което трябва да се обърне внимание, е, че на фона на реализирани излишъци за три поредни години и очакване за възходящо развитие на икономиката, надвишаващо потенциала, за 2019 е планиран дефицит по КФП в размер на 0,5% от БВП. Следващите 2 години се прогнозира достигане на нулево салдо. За сектор „Държавно управление“ очакванията са също за бюджетен дефицит през 2019 г. (-0,2% от БВП) и след това излишък в рамките на 0,5-0,6% от БВП в края на периода (2020-2021). По отношение на структурния баланс се планира също дефицит през 2019 в размер на 0,3% от БВП и излишъци от 0,4% от БВП за 2020-2021 г. Средносрочната бюджетна цел остава както е дефинирана съгласно СБП на -1% от БВП, като се има предвид и по-ниското ниво на консолидиран дълг, който в края на периода се очаква да достигне 17,7% от БВП.
Според доклад на Фискалния съвет за Бюджет 2019 причините за реализирания излишък през 2016 г. може би донякъде се дължат на консервативната прогноза за растежа на БВП, който се оказа по-висок от първоначално очаквания, но от друга страна се вижда, че през 2016 и 2017 е налице значително неизпълнение на планираните разходи (от порядъка на над 2 млрд. лв.). Към 30 септември 2018 г. по КФП е налице положително бюджетно салдо в размер на 2,5% от БВП, а към края на годината се планира излишък от 0,5% от БВП.
Съветът отчита, че реализирането на излишъци не е лоша тенденция в период на икономически подем, но е добре да съвпадат с преследваните средносрочни бюджетни цели. Очевидно икономиката в момента няма нужда от фискални инжекции и съвсем в реда на нещата е да се води неутрална или дори рестриктивна фискална политика.
