Украйна и нейните западни съюзници се борят да неутрализират последната офанзива на Русия – кампания от нагли лъжи, в която Москва се представя като невинна страна във военноморската блокада на Черно море, разпалваща световна продоволствена криза.
За руснаците това е изключително важна битка за сърцата и умовете в Африка и Близкия изток, региони по света, където най-бедните вероятно ще бъдат най-силно засегнати от неспособността на Украйна да изнася зърно по Черно море .
В последния епизод от пропагандни театрални постановки руският външен министър Сергей Лавров посети Анкара в сряда за разговори за отваряне на транспортни коридори, но украинците подчертано отбелязаха, че те – действителните собственици на пристанищата – не са поканени, така че не може да има каквато и да е сделка в Турция без тях.
Лавров използва пътуването до Анкара, за да направи фалшивото твърдение: „Руската федерация не създава никаква пречка за преминаването на кораби или плавателни съдове… Ние не пречим на нищо“.
Това сега се превръща в отличителен белег на международните съобщения на Москва. В руската версия Украйна е отговорна за блокадата, защото е минирала пристанището в Одеса и — също толкова неправилно — западните санкции спират зърнените потоци. Фактът, че цялата криза се дължи на руската инвазия и морска блокада, удобно се игнорира.
В политически аспект, Кремъл определи настоящия момент като важен за опита ѝ да подкопае основите на санкциите, заявявайки, че е готова да подпомогне износа на зърно от украинското пристанище в Одеса отново, стига санкциите срещу Москва да бъдат премахнати.
„Те всъщност не преговарят; те задават своя антизападен наратив“, каза заместник-министърът на икономиката на Украйна Тарас Качка в интервю за POLITICO. „С всичките си изявления досега те се опитват да се преструват, че не Русия, а Украйна и западните санкции са причините за кризата в продоволствената сигурност. Но е другояче“.
На фона на психическото насилие върху Украйна от Лавров, той пропусна да спомене, че руската армия е унищожила пристанищния град Мариупол и блокира ключовите експортни маршрути на Украйна от Одеса и Николаев от февруари, оставяйки най-малко 23 милиона тона зърно и маслодайни семена в капан. Това представлява почти пет месеца редовен износ.
Това повиши световните цени на храните и постави много развиващи се страни, които разчитат на получаване на зърно от Украйна (като Чад , Египет, Сомалия и Ливан), в тревога за доставките и нарастващите цени.
Трудни разговори
Притеснително за Запада, руският аргумент набира известна сила. Европейските лидери миналата седмица изразиха опасения, че руската версия на събитията придобива особена скорост в Африка. Всъщност Маки Сол, сенегалски президент и председател на Африканския съюз, повтори мнението на Русия, особено по отношение на западните санкции, след срещата с президента Владимир Путин в Москва миналата седмица.
Сол обаче има свои собствени стратегически приоритети, които трябва да вземе предвид. Сенегал получава над половината от вносната си пшеница от Русия, докато други африкански държави като Руанда, Конго и Еритрея са също толкова зависими от Москва, ако не и повече, според данните на Организацията на ООН за прехрана и земеделие.
Застанал до Лавров на подиума, външният министър на Турция Мевлют Чавушоглу също изглежда подкрепи настояването на Русия за икономическо облекчение в замяна на зърнен коридор. Той каза, че би било „легитимно“ на Русия да се осигури намаляване на западните санкции в замяна на съгласието за такъв зърнен коридор.
Преговорите в Анкара идват на фона на опитите на генералния секретар на ООН Антониу Гутериш да посредничи в международна сделка за създаване на защитен корабен коридор в Черно море. Съгласно споразумение, търговските зърнени кораби ще могат безопасно да пътуват до и от украинските пристанища, придружени от военни кораби от неутрална страна, може би Турция.
След като минимизира ролята на Русия в продоволствената криза, Лавров хвърли отговорността за блокирането на храните единствено върху Киев, заявявайки, че отбранителните морски мини, които Украйна постави около Одеса, са основната пречка за свободната търговия. „Ако Украйна е готова да започне дейности по разминиране, тогава и ние сме готови за това“, каза Лавров и добави: „Топката сега е на тяхна страна“.
Украинският министър Качка обаче каза: „Основните проблеми са руските военни кораби и опасността, която те представляват за търговията и транспорта на стоки. Мините са абсолютно второстепенна тема“.
Украйна също така настоява, че мините са жизненоважни за спиране на руската атака срещу Одеса. „Путин казва, че няма да използва търговски пътища, за да атакува Одеса. Това е същият Путин, който каза на германския канцлер Шолц и френския президент Макрон, че няма да атакува Украйна – дни преди да започне пълномащабна инвазия в страната ни. Не можем да вярваме на Путин, думите му са празни“, каза украинският външен министър Дмитро Кулеба тази седмица.
Американски служител определи като „дипломация за изнудване“ предложението на Москва за размяна на зърнен коридор за облекчаване на санкциите. Нито служители на ЕС, нито на САЩ са сигнализирали за желание за премахване на икономическия натиск върху Кремъл.
„Как санкциите срещу Русия пречат на Украйна да транспортира товари?“, попита Владимир Дубовик, доцент по международни отношения в Одеския национален университет „Иля Мечников“. „Няма връзка. Присъствието на руския флот там е единственото нещо, което пречи на украинската храна да стигне до различни пазари“, каза той.
Играта кой е виновен
Руските дипломати по целия свят засилват опитите си да обвинят Украйна за продоволствената криза.
Посланикът на Москва в ООН напусна заседанието на Съвета за сигурност в понеделник, след като председателят на Европейския съвет Шарл Мишел го обвини, че фалшиво обвинява западните санкции за задълбочаването на световната продоволствена криза.
„Това може да е просто голяма пиар игра от Москва“, каза Тимъти Аш, икономист в BlueBay Asset Management. „Като се преструва, че преговаря с Турция и се счита за разумна, тя може да обвини Украйна за липсата на сделка и след това за световната криза с цените на храните“, пише той.
Тарас Качка каза, че Москва се занимава с „комуникационни манипулации“.
Италианският външен министър Луиджи ди Майо влезе в хора на западните политици, които казват, че Путин все повече използва зърното като дипломатически лост. „Блокирането на износа на зърно означава, че осъждате милиони деца, жени и мъже, далеч от конфликта, на смърт“, каза той на конференция в Рим в сряда.
„Кървав сезон“
Намирането на маршрут от Украйна, който може да се справи с необходимите обеми, е още по-спешен поради предстоящата реколта от още десетки милиони тонове култури, засадени миналата зима.
Министър-председателят на Украйна Денис Шмигал каза в сряда, че събирането и съхранението на новата реколта са сред основните предизвикателства, пред които са изправени фермерите, след като са засадили 75% от миналогодишната пролетна земеделска земя.
През ноември, когато дойде следващата реколта от царевица, Украйна може да бъде изправена пред недостиг на складове от до 15 милиона тона, а качеството на зърното се влошава, ако не може да бъде изпратено навреме.
„Десетки фермери бяха убити от мини в нивите, така че това наистина е кървав сезон в нашето земеделие“, каза Качка.
Междувременно ЕС продължава напред с усилията за увеличаване на износа на зърно и слънчогледово олио по железниците в Полша и Румъния.
Висшият служител на Европейската комисия Михаел Нияр каза на среща на дипломати от ЕС при закрити врати във вторник, че ЕС съсредоточава усилията си върху доставянето на повече украинско зърно през Балтийско море, полското пристанище в Гданск и румънското пристанище в Кюстенджа, разположено на Черно море, казват двама дипломати и един присъстващ официален.
Качка описа това като „изключително полезно“, защото дори ако един ден бъде договорен морски коридор, „ще има нужда от износ през сухопътната граница“.
Андрей Сизов, ръководител на консултантската компания SovEcon за търговия със зърно в Черно море, каза: „Нищо не може да се направи, за да се подобри положението бързо“.
Русия изглежда ще стане най-големият износител на пшеница в света през следващия сезон с рекордна реколта, каза той, но гладът по света може да се увеличи, ако Москва ограничи собствения си износ на зърно по политически причини.
„Най-лошият сценарий е блокиране на украински [зърнени] терминали и допълнителни ограничения върху руския износ, наложени от самата Русия“, каза той, добавяйки, че това може да удвои световните цени на пшеницата.
Турският външен министър Чавушоглу предложи да бъде домакин на среща между ООН, Русия и Украйна, за да се договорят условията на морския коридор, управляван от ООН, описвайки го като „разумно“ и „осъществимо“ предложение.
Но Качка каза, че сериозни дискусии за продоволствен коридор тепърва предстоят и в момента има само „забързани опити за намиране на решение“, докато светът гледа задълбочаващата се криза с продоволствената несигурност. „Когато този етап приключи, мисля, че дискусиите за изпращането на военни кораби в Украйна ще бъдат по-видими и по-конкретни “, каза той.
„Ние сме много близо до тези дискусии, защото няма друг вариант“.
Текстът е публикуван в „Politico“, преводът и заглавието са на ДЕБАТИ.БГ.
