На 22 септември честваме Деня на Независимостта на България, обявена във Велико Търново през 1908 година. Честит празник, българи!
Тържествено честване на 114-ата годишнина от обявяването на Независимостта на България ще се състои пред паметника на Независимостта на пл. „Княз Александър I“ в София.
В програмата ще участват Гвардейският представителен духов оркестър, Софийският духов оркестър и смесеният хор „Св. София“ с ръководител Валентин Бобевски. Водеща ще бъде актрисата Силвия Лулчева.
По традиция Велико Търново е център на тържествата. От 09:00 часа в двора на църквата „Свети 40 мъченици“ ще бъде отслужен водосвет на бойното знаме на Националния военен университет „Васил Левски” и на знамената на държавни институции. От 10:30 часа в Архитектурно-музеен резерват „Царевец” ще започне военният ритуал по издигане на националното знаме на Република България. Вицепрезидентът Илияна Йотова ще участва в честванията във Велико Търново. На крепостта „Царевец“ от 10:40 часа тя ще отправи приветствие по случай празника. Вицепрезидентът ще се включи в празничното шествие до паметника „Майка България“.
Служебният премиер Гълъб Донев също ще посети Велико Търново днес. В 19:30 часа премиерът ще участва в тържествената заря-проверка, където ще поздрави представителните роти и ще поизнесе приветствено слово по случай официалния празник.
За Независимостта – истинският национален празник на България
Повечето страни в света отбелязват своя Ден на независимостта като национален празник. За първи път след падането на комунизма с указ на президента Петър Стоянов 22 септември бе обявен за официален празник на България.
Независимостта на България след Съединението през 1885 година е един от най-българските актове – решението е взето в тежка политическа ситуация. Тогавашното правителство и тогавашният български държавен глава обявяват независимостта на страната, а това е един от най-хубавите, най-светлите празници и една от най-важните дати в българската история. Тази дата заслужава по-голямо уважение, по-солидно тълкуване, заслужава по-голям авторитет.
На 22 септември 1908 г. във Велико Търново, с манифест, българският княз Фердинанд обявява независимостта на България. С този акт на практика се отхвърлят последните васални връзки с Османската империя. Княжество България става независима държава, начело с коронования цар Фердинанд. Високата порта (Турция), а след това и Великите сили признават официално българската независимост.
Припомняме и следното архивно интервю в историка доц. д-р Михаил Груев:
Платили сме около 14 млн. златни франка – толкова е абсолютната цена на българската независимост, казва той.
„Финансовата цена се урежда с едно двустранно споразумение между България и Османската империя, с посредничеството на Русия. От своя страна Русия решава да капитализира момента и много успешно го прави, защото за нея е ясно, че със или без нея, независимостта ще случи. По-добре е да се случи с нейното активно акушерство. По това време нейните намерения са да включи България в този голям съюз, започнал да се формира – бъдещата Антанта. Всъщност Русия предлага една сделка, тройна операция – тя да опрости на Османската империя репарационния дълг от Руско-турската война от 1877-78 г. и да го трансформира. Претенцията на Цариград е България да изплати Източнорумелийския дълг, който не е изплащан от Съединението до 1908 г. Всъщност така става една тройна операция, при която България се задължава да плати на Русия 82 млн. златни франка, тогава това е конвертируемата валута, платими обаче за срок от 75 години. България прави първа вноска в тази операция, но след това започват войните. През Първата световна война България се озовава с Русия в два враждуващи и воюващи групировки, след това пък идва Октомврийската революция в Русия, а Ленин заявява, че е за мир и без репарации и контрибуции“.
