Човешките зоопаркове, наричани още етнологични експозиции, са били публични изложения на хора от 19-ти и 20-ти век. Експозициите саподчертавали културните различия между европейците от западната цивилизация и неевропейските народи. Обикновено чужденци от главно от Азия и Африка  са били поставяни в така нареченото им природно или примитивно състояние.

Подобни зоологически градини са с ярко изразени расистки подтекст. Често африканците са поставяни редом до маймуни, за да се покаже общия им уж произход.

В Белгия и Франция например, това  се превърнало в невероятна атракция – интересни хора, заключени в клетки, изложени пред аудитория.

Публиката се наслаждавал на гледката на тези странни за тях същества, поставени в същите условия като животните.

Интересът постоянно се увеличавал, като Световното изложение в Париж през 1889 година е посетено от 18 милиона души. Четиристотин африканци и аборигени биват експонирани пред огромна тълпа от хора, полуголи и заключени в клетки.

На Световният панаир в Париж през 1931 биват привлечени 34 милиона посетители. Човешките зоологически градини стават доста популярни и много от тях са открити из цяла Европа, като това продължава от края на 19 век до средата на 20-ти.

Но Европа не е единственият континент, в който човешки същества се излагат по този начин.

 Северна Америка, по-специално САЩ, също има своя справедлив дял в изграждането на подобна човешка атракция. Африканци и азиатци често са били отглеждани в клетки, като се е демонстрирало как живеят в импровизирана „естествена среда“.

В началото на 20 век, в зоопарка в Бронкс се провежда изключителна изложба с участник конгоанска жена на име Ота Бенга. Бенга била хвърлена в клетка с други животни, принудена да се грижи за маймуните и дори да се бори с орангутан. Когато не се занимава с маймуните, тъче канап и демонстрира стрелба с лък и стрели.

Афро-американски духовници протестират относно начина, по който се третира въпросната личност, както и останалите африканци в зоологическата градина. Единственият резултат е, че вестник „Ню Йорк Таймс” излиза със съобщение, че „има хора, които са изразили обществено недоволство човешки същества да бъдат заключени в клетки заедно с маймуни.“ Въпреки че хората не се противопоставят категорично на човешките зоопаркове в началото на 20 век, днес обществеността е поразена от факта, че хора с нормална психика могат да вземат участие в такава ужасяваща проява на расизъм.

За щастие, човешките зоологически градини започват да губят популярност в Европа след Втората световна война. По ирония на съдбата, Адолф Хитлер, е този, който спомага за затварянето им.

Последното изложение се провежда в Белгия през 1958 година. Човешките зоологически градини са поредният отвратителен пример за расизма от миналото. Тези моменти от човешката история са толкова срамни, че никога не бива да бъдат забравени, за да не се повтарят. И със сигурност ще шокират още много поколения напред.

За още интересни новини, интервюта, анализи и коментари харесайте нашата страница ДЕБАТИ във Фейсбук!