След изборите в неделя, Русия, която съставлява 17% от земята, за втори път ще бъде управлявана толкова дълго от един и същ човек и изглежда, че това ще е все така.
За хората в Китай (където Си Дзинпин спечели също толкова дълъг мандат миналата седмица) и в Русия това означава връщане към една епоха от преди 40 години, когато абсолютната власт се държеше от Мао, Брежнев и Сталин.
Победите на всички тях са възможни, защото малко от хората, които управляват някога ще видят истинската свобода, докато другите копнеят за дните, когато не им се е налагало да си търсят работа или храна, колкото и оскъдна да е била тя.
Това, което Путин спечели с този вот, избран от още седем кандидати, са още шест години на власт, благодарение на която ще може по-късно да избере членове на Думата, която и сега е под негов контрол.
„Ако отидете в ресторант и кажете: „Нямаме меню, имаме само пица”, тогава си взимате пица”, обяснява Михаил Зигар – московски журналист и автор на книгата „Мъжете на Кремъл: В двореца на Владимир Путин”.
И наистина, Путин вече полага основите на вечното си управление.
„Дори сега той маха старите си охранители и ги замества с нови, по-млади технократи, деца на негови стари приятели и на практика е заобиколен от свои „племенници”, казва Зигар.
„Той се страхува, че може да бъде убит като Кадафи, затова предпочита да направи всичко, за да запази властта си, така че да няма бариери.”
За никого не е изненада, че Путин успя да събере огромно мнозинство от гласовете на руснаците. Изправени пред екзистенциалната нужда на Путин да запази властта си, САЩ и останалите държави по света ще трябва да се научат да се справят с такъв авторитарен лидер.
Разбирането на мотивацията му и реалността, която произтича от нея, трябва да помогне на световните лидери да разработят стратегия за „справяне” с Путин и неговия антураж.
Много би помогнало да разгледаме историята на Джордж Кенън. Той беше водещ дипломат и историк, който служи в американското посолство в Москва през 40-те и 50-те години на миналия век; беше посланик в Съветския съюз по времето на президента Труман.
По време на мандата си той разработи концепция за ограничаване, която изпрати чрез телеграма.
„Основната политическа линия, която САЩ трябва да следва спрямо СССР, е дългосрочно търпение, но твърдо противопоставяне на руските експанзивни тенденции”, пише Кенън до Държавния департамента, като обяснява тези препоръки с „традиционната руска несигурност”.
В това отношение, както и в много други, Путин е перфектното отражение на психиката на огромното мнозинство, което управлява.
Това означава, че ситуацията днес съвсем малко се различава от описаната от Кенът преди повече от половин век.
Президентът Тръмп трябва да научи точно върху кои „точки” да оказва натиск, за да има смисъл. Действията му трябва да са много последователни и той трябва да е готов да играе тази дълга игра.
Автократите от този вид не разбират друг език и признават, че санкциите, които им налагат, само ги забавят при постигането на желаните от тях резултати.
При всички положения, Путин трябва да се изправи – от икономическа, военна и дипломатическа гледна точка.
Досега той се е чувствал абсолютно недосегаем, но неговата параноя си остава, както и неговите цели, които само подхранват тази параноя.
Путин изпитва силна нужда НАТО да се раздели. Той работеше активно по източния фланг на Алианса и по-специално с Турция, опита се да предизвика и северната периферия и балтийските държави, разполагайки оръжия по границите и дори обяви нови супермодерни ядрени оръжия.
Опитът за убийството на Сергей Скрипал и неговата дъщеря във Великобритания добре се вписаха в този сценарий. Руската държавна телевизия отигра много добре тази ситуация – наричайки това атака срещу държавен предател.
Експулсирането на 23-ма руски дипломати от Лондон само позволи на Русия да възстанови Федералната служба за сигурност (ФСБ) и да сложи нови оперативни лица, които са малко известни на британските тайни служби. Освен това позволи на Кремъл също да изгони редица британски дипломати.
Досега нито една държава не е била подготвена да наложи на Русия по-строги санкции, които явно работят ефективно в случая със Северна Корея.
Всъщност само едно действие би имало кардинално въздействие върху Москва – ограничаване износът на нефт и газ. За една нация, която сенатор Джон Маккейн съвсем правилно нарече „бензиностанция, която се преструва на държава”, то би било крайно неприятно.
Единственият въпрос е дали подобен ход ще бъде наистина ефективен, особено срещу лидер, чийто единствен страх е да не бъде убит в отводнителен канал от опонентите си (така беше убит бившият либийски диктатор Моамар Кадафи).
