Д-р Стойчо Кацаров за ДЕБАТИ.БГ: Националното ни „неможене“ е причината за липсата на Национална детска болница

Д-р Стойчо Кацаров е роден през 1964г. Завършва медицина през 1990г. в София със специалност „Вътрешни болести“. През 2004г. завършва второто си висше образование – право. Има придобита квалификация по здравен мениджмънт. През 1997 г. е избран за народен представител в 38-то Народно събрание от листата на Обединените демократични сили (ОДС). От 1997 до 1999 г. е Областен управител на Софийска област, а от април 1999г. до 2001 г. е заместник-министър на здравеопазването. Два пъти служебен министър на здравеопазването.

Една от основните теми в дневния ред на парламента вчера беше Законът за здравето и по-конкретно – предоставянето на безплатна здравна помощ за украинските бежанци. Правилно ли е това решение?

Да, така трябва да се случват нещата. В цяла Европа е така. Това е знак на солидарност към тези хора. Това е въпрос на елементарно съчувствие и човещина към хора, които се намират в беда и това е най-малкото, което можем да направим за тях. Тези въпроси са уредени в нашето законодателство, те не се уреждат сега заради украинците. По въпроса със здравните права на бежанците – бежанците имат право на здравно осигуряване, включително лицата които получават международна закрила или хуманитарен статут. По нашето действащо в момента законодателство, писано много преди войната в Украйна, са уредили, че тези хора имат право на здравно осигурени лица в момента, в който придобият статут на закрила. А те имат право да го придобият, защото бягат от война. Няма нищо извънредно в това, което се случва в момента. Ние не сме бедни, защото в Украйна има война. Ние сме бедни по други причини. И ако разсъждаваме по начина зададен във въпроса, винаги ще си останем бедни. 

Когато вие бяхте министър започнахте проверки в Александровска болница, Правителствена болница, Пирогов. Имате ли информация какво се случва с тези ваши сигнали. Има ли резултати? 

Това, което научих от медиите е, че девет от сигналите, които са подадени в МВР, са предадени на прокуратурата с мнение да се образува досъдебно производство. Това е добре, показва, че МВР си върши работата. 

Защо все още нямаме Национална детска болница, въпреки че има средства и проект. Само корупцията ли е причината за липсата на реални действия или се дължи на националното ни неможене?

Може би второто. Хареса ми този термин „национално неможене“. То обяснява много неща, не само за детската болница. Моето решение, на което продължавам да държа и смятам, че е правилно, е Правителствена болница да приюти децата и да положи основите на бъдещата Национална детска болница. Това е най-хубавото място в София за такова нещо. Това е най-луксозната болница, в която още сега децата могат да започнат да се лекуват. Има всички условия да се изгради допълнителен корпус, да се постави протонен ускорител, който е заложен в Плана за възстановяване. Аз не виждам по-добра възможност. Знам, че това деяние беше спряно, но се надявам скоро да бъде възобновен този процес. На нас не ни трябва правителствена болница, докато на децата им трябва хубава болница и то веднага. Не просто да намерим терен, на който да строим 5-6 години, а трябва веднага. В момента те се лекуват в лоши условия, а това е най-добрата възможност. 

Формална пречка няма. Винаги има заинтересовани лица, които имат други представи, какво да правят с терена и със сградата. Но каквито и да са техните интереси от другата страна стоят интересите на болни дечица и техните родители. Сложете каквото искате на везната от другата страна. Надявам се да има развитие по този казус, заради децата. Това, което зависеше от мен го направих, като взех решение за сливане.

В момента има предложение за увеличаване на цените на клиничните пътеки. Какво е вашето мнение? Има ли смисъл от тази мярка или е поредното наливане на пари в нереформираната здравна система?

Аз смятам, че това което се предлага в момента като проект е добре. Увеличението на цените не е пропорционално на всички цени, а само на тези, на които до този момент е плащано по-малко. Както говорихме за детската болница – проблемът там не опира за лечението на деца, не опира само до сградата, а до това, че няма достатъчно педиатри. А няма достатъчно педиатри, защото за дейностите, свързани с лечение на деца се плаща по-малко. В този проект са заложени преимуществено увеличение на цените на педиатричните пътеки, и не само, давам го просто като пример. Намирам това за позитивно. Смятам за позитивно и това, че се увеличават значително средствата в извънболничната помощ. Ще се увеличи много броят не медико-диагностичните дейности – лабораторни, рентгенови изследвания, скенери, ЯМР.  Това, което не ми харесва е, че продължават да дъвчат прословутите лимити. Пак са ги записали по договора, но като цяло промените са в правилна посока. 

Очаквате ли нова, нормативна уредба, която да защити по-високите заплати на младите лекари и специалисти? 

За да може медиците да получават повече, трябва да се засили конкуренцията между самите лекари, между медицинските сестри и между лечебните заведения. Това не трябва да се определя с нормативни актове, защото заплатата е пазарна величина, която се формира от търсенето и предлагането. Тогава ще имаме справедливо заплащане – тези, които работят най-добре и са най-търсени от пациентите, да получат най-добрите възнаграждения. Това е правилният подход. Иначе със заповеди, с минимални възнаграждения – това е подход, обречен на неуспех. Трябва да се премахнат лимитите и ненужните изисквания за ненужно голям брой специалисти по медицинските стандарти. Именно това ще постави пациента в центъра на системата. Трябва да се спре субсидирането на лечебните заведения, трябва да се следва стриктно принципът „парите следват пациента”. Когато имаш повече пациенти, имаш повече средства. Трябва да се премахне забраната за изграждането на нови болници и нови лечебни заведения за извънболнична помощ. Да се премахнат ограниченията пред навлизането на млади лекари в първичната и извънболничната помощ. Когато става дума за икономически изостанали региони – там трябва да се приложи принципът – същата работа трябва да се заплащат по-високи цени – например по отношение на клиничните пътеки. Така въпросът е решен в други страни. Алтернативата, която предлагаха – взимаш специалност и работиш 5 години, където ние ти кажем – това е по-скоро принудителен труд, който ни връща в средните векове.

 Още актуални интервюта – четете тук