СПЕЦИАЛНО ЗА ДЕБАТИ.бг, Да бъдеш Петър Волгин

Не че не ги правя.

Но имам праг.

Като ми запечатаха редакцията, се преместих в София. Почнах в „Демокрация“ като криминален репортер. Тогавашната главна редакторка Невен Копанданова – благодаря, Невен – ми даде шансове и за три-четири години станах първи заместник.

Като отидох в О`Бозе почившата наша „ДЕМОКРАЦИЯ“, заварих прочутото „Хоризонт“-ско трио Лиляна Попова, Светла Петрова и Гита Минкова.

Светла ми беше пряк началник, не за дълго, Лили – също, като шеф на „Анализи“-те. С Гита се равнопоставих по едно време.

Тя шеф на редакция и аз – шеф на редакция.

Формално.

Иначе имах – и имам – дълъг път.

И веднъж Гита ми вика – аз съм виновна за Петър Волгин. Това през 97-98-а.

Що, бе, Гите?

Той, рече Гита, е съученик на дъщеря ми в НГДЕК, тя ми го доведе, изглеждаше добре. Препоръчах го, назначиха го. Аз съм виновна.

И е така. (Извинявай, Гите).

Сега Пешо Волгин – нарочно го правя – вика на българите, дето се радват на победите на Григор, че са малоумни. Това е като т. нар. проф. Христов, дето рече, че 80 % сме дебили.

Христов, може би заради материалната си осигуреност и собственото си дебилие, не разбира. Съм си говорил с него, знам какво е.

Волгин – и с него съм си говорил – е наясно. Той знае, че в никой момент от битието си няма да направи и 1/100 от това, което е направил Григор. Но което е рекъл за Григор ще се завърти из целия български нет.

Друго не му трябва на Пешо.

И понеже съм тук и сега, да кажа и за другия Пешо.

Мартин Карбовски.

Редактирал съм му текстове. На други Пешовци също.

Удивително неграмотни.

С ужасяващи правописни, стилистични и граматически грешки.

Това е лицето на професията.

Волгин, за разлика от Карбовски, е поне грамотен.

Кел файда.