Искате ли през лятото да отидете на българското Черноморие, да виждате морето от терасата си и да плащате по 9 лева на вечер? Вероятно всички искат, но не всички могат.
Подобни привилегии имат служителите на редица държавни ведомства. Познатите от миналото почивни станции продължават да предлагат евтина почивка за избрани. Тази схема обаче не излиза евтино за данъкоплатците, които трябва да покриват загубите на тези станции. Защото реалната цена на услугата е значително повече от онези 9 лева.
Неефективното управление на тези бази и загубите за сметка на данъкоплатците са доказани черно на бяло. Ведомствата обаче не се отказват, а дори напротив – този месец прокуратурата поиска да придобие поредната си почивна станция.
В следващите редове ще ви покажем къде почиват полицаи, военни, съдии и прокурори. Това не изчерпва списъка с държавните почивни станции в страната, но посочените институции са най-големите собственици.
Картата и навиците от миналото
Преди 1989 г. повечето българи ходеха „на курорт“ с карта за почивка от завода, профсъюза или службата. Хотелите бяха малко, а в някои не се допускаха българи.
Трепетното очакване на 14-те дни в почивна база или в бунгало продължаваше с месеци, а за картите се търсеха връзки. Почивката в съветски стил беше един от символите на социализма, където не всички бяха равни. По-близките до комунистическата партия ходеха в по-хубавите курорти, а децата на работническата класа пълнеха базите в Китен, Приморско, Мичурин (днешно Царево) и Ахтопол.
След това повечето предприятия и техните почивни бази бяха приватизирани, а съдбата им е различна – някои вече са превърнати в модерни хотели, други пък са изоставени. Но общото е, че вече не са сред социалните придобивки на работещите.
Не така обаче стои въпросът с почивните бази на държавните служители. Те все още са налични. Привилегията да се ползват – също. Останаха и ниските цени за тези, които ги ползват. За данъкоплатците остана задължението да покриват загубите, натрупани от тази евтина привилегия за избрани.
През 2018 г. Световната банка изготви доклад, според който 115 държавни почивни станции са генерирали оперативна загуба от 22 млн. лв. за година. Докладът е предоставен на Министерския съвет, а Свободна Европа разполага с копие от него.
„Управлението на обекти за настаняване на туристи не е типична функция на правителството“, пише в доклада и препоръчва оттегляне на държавата от тази дейност. Но властта не се отказва от почивните станции. Дори иска още.
Прокуратурата поиска и „Чайка“
В началото на февруари тази година главният прокурор Иван Гешев поиска от Висшия съдебен съвет (ВСС) да приеме позиция, с която прокуратурата да поиска от правителството и да получи почивна база край Златни пясъци.
Става дума за част от комплекс „Чайка“, който разполага с открит и закрит басейн, спа, сауна, фитнес, ресторант, барове и конферентна зала. В момента имотът е собственост на Държавната консолидационна компания. Това е фирмата, в която влизат приходите от приватизация и която управлява останалите държавни дялове във вече продадени предприятия.
Харесаният от Иван Гешев имот не се използва от 2017 г., а разходите за ремонт и привеждането му във вид за ползване ще струва на данъкоплатците над 4 млн. лв. Но пък за сметка на това ще се ползва на преференциални цени от служителите на прокуратурата. Почивката в него ще струва 15 лева на нощ според актуализираните тарифи за ползване на почивните бази в прокуратурата и висшите съдилища. За сравнение – цените на нощувките в Златни пясъци през лятото са в пъти по-високи.
Такива са цените за настаняване и в останалите почивни бази на държавното обвинение. Прокуратурата има почивни станции на брега на морето – в курорта „Св. Св. Константин и Елена“, в Бяла, както и къмпинг край Варна. Ако предпочитат планина, прокурорите могат да почиват в една от базите в Цигов чарк, Боровец или до Златните мостове на Витоша.
„Това не са почивни бази, по-скоро са учебни центрове“, казаха за Свободна Европа от пресцентъра на прокуратурата. От там обясниха, че статистика за заетостта на леглата за миналата година няма да покаже колко се ползват тези бази, заради ограниченията срещу COVID-19. А справка за предишни години „ще отнеме време“.
Независимо от пандемията, разходите на прокуратурата за поддръжка на почивни и учебни бази през 2020 г. са били над 6 млн. лв., показва протокол от заседание на ВСС в края на януари.
„Поддръжката на тези бази не е ефективна“, каза за Свободна Европа Атанаска Дишева, която е член на ВСС. Според нея трябва да има приоритети.
„Не е лошо магистратите да могат да почиват във ведомствени бази, но безвъзмездното им придобиване е само условно, защото след това има много разходи за поддръжка. В същото време средства за Съдебна палата във Варна не се отделят от десетилетия“, каза Дишева.
Служителите на двете висши съдилища – Върховен административен съд (ВАС) и Върховен касационен съд (ВКС), също разполагат със собствени бази. ВАС има две – едната е на морето, на първа линия в село Лозенец, а другата е на планина, в самоковското село Бели Искър. ВКС също има две бази – морска в Лозенец и планинска – „Паничище“, в местността Зелени преслап в община Сапарева баня.
Почивни станции, на атрактивни места, имат и почти всички министерства и държавни институции. Тук ще обърнем внимание само на най-големите собственици на такива имоти – МВР и Министерството на отбраната.
Къде почиват служителите на МВР?
Според доклада на Световната банка годишният оперативен дефицит от почивните бази на МВР е 17 млн. лв. Това също се покрива от данъкоплатците. Средната заетост през годината на тези бази е 50 на сто. Според последно публикувания ценоразпис цената на легло за служители на МВР и членове на техните семейства е около 9 лв. Сауната и парната баня са по 3 лв., физиотерапевтичните услуги са по 1,5 лв.
Най-атрактивните почивни станции на МВР са на морето.
През 2016 г. в почивната база „Изгрев“ в Созопол са инвестирани около 150 000 лв. за обновяване на 45 от стаите. Те се предлагат на по-висока цена.
„Въпреки лошото си състояние, обектът е много популярен сред служителите на МВР“, отбелязва Световната банка.
Почивната база на МВР в Несебър има 345 стаи. Приходите от нея са повече от три пъти по-малко от направените разходи.
„Приходите на почивната станция за 2016 г. са 254 хил. лв., от които 246 хил. лв. са генерирани от настаняването, а ръководството отчита оперативни разходи в размер на 823 хил. лв., най-вече за покриване на разходите за заплати и за поддръжка на обекта“, се казва в доклада на Световната банка.
Но това не са всички бази на МВР на брега на Черно море. Отиваме още по на юг. В Китен се намира „Зеленика“. Почивната база има 306 легла и е в характерния за вътрешното ведомство стил от 12 етажа.
И служителите на МВР имат избор между морски и планински туризъм. Ведомствената база в Боровец има общо 86 легла. Разполага и с „добре оборудван ски-гардероб и сауна“.
Според ценоразписа на Дирекция „Управление на собствеността и социални дейности“ към МВР наемът на комплект ски, обувки и щеки за ден е 10 лв., а сауната е 3 лв. на посещение. За сравнение – гардеробите за ски, които използват останалите туристи, са поне двойно по-скъпи.
Базите за военни са още повече
Министерството на отбраната има 52 почивни бази с общ капацитет от близо 2800 легла. Годишната заетост е под 50 на сто, а годишният оперативен дефицит – 1 млн. лв., според Световната банка. Над 70 на сто от посетителите са от системата.
Голяма част от почивните бази на военното ведомство са на много атрактивни места. Министерството на отбраната има четири хотела в курорта „Св. Св. Константин и Елена“ – „Флагман“, “Адмирал”, “Фрегата” и “Маяк”.
До „Флагман“ се намира хотел „Адмирал“, „където целогодишно на разположение на гостите са два открити басейна с топла минерална вода“.
В Созопол хотелът на Министерството на отбраната се намира непосредствено до плажа.
Хотел „Олимп“ пък е разположен непосредствено до една от ски пистите в Боровец.
В края на януари тази година министърът на отбраната Красимир Каракачанов е подписал заповед, която определя цените за летен сезон през 2021 г. за служителите на военното министерство. Цената варира според избора – ВИП-апартамент или стая, активен или слаб сезон и се образува като сбор от „цена по социална програма“, която е 23,42 лв. и сума според избора на стая. Така например цената за стандартна стая, включваща нощувка, закуска, обяд (с включени безалкохолни напитки) и вечеря е около 30 лв. на човек.
Преференциални цени има и за пенсионираните военослужещи. Двойна стая със закуска за тях струва 64 лв.
Свободна Европа изпрати писма до прокуратурата, ВКС, ВАС, МО и МВР за актуални данни, свързани с поддръжката и посещаемостта на почивните бази, но до този момент няма отговори.
В цитирания по-горе доклад на Световната банка са анализирани 115 почивни станции. Те обаче са значително повече – някои са преминали към регионални поделения на ведомствата, други са прехвърляни през годините и няма обобщени данни колко точно са почивните станции в България.
Строителството на този тип бази започва в началото на 50-те години на миналия век. През следващите три десетилетия развитието на мрежата от почивни станции (предназначени за българи) и хотели (предназначени за чужденци) води до появата на ваканционните дестинации в България – морските курорти „Св. Св. Константин и Елена“, Златни пясъци и Слънчев бряг, както и планинските курорти Боровец и Пампорово.
“Към 80-те години на миналия век, към края на социалистическия период, държавата е субсидирала ваканциите на около 3 млн. българи всяка година”, се казва в доклада на Световната банка.
“Въпреки наличието на различни възможности за настаняване в момента, сред държавните служители остава силно чувство на привързаност към ведомствените почивни станции и субсидираните от държавата почивки”, пише в доклада.
Анализът е препубликуван от „Свободна Европа“. Заглавието е на ДЕБАТИ.БГ.
