Десетина дни преди изборите състоянието на политическата надпревара изглежда така:
- Вероятен победител ще е обединението ПП-ДБ – повечето изследвания му дават минимална преднина спрямо ГЕРБ. Преди избори „Продължаваме промяната“ и „Демократична България“ са били обикновено подценявани, което се дължи на много фактори, но най-вече на много късно вземане на решение за гласуване при част от електората на тези формации: това означава, че те разполагат с резерв. Дали този фактор ще се задейства и как ще се отразят евентуални манипулации с хартиената бюлетина от страна на опонентите им – предстои да видим;
- ГЕРБ ще е с достатъчно голяма квота в парламента, за да има блокиращо малцинство при съставяне на правителство. На това се дължи и увереността на Борисов, че без ГЕРБ няма да е възможно редовно управление;
- Последната седмица внесе яснота по един от основните спорове в кампанията: финансовото състояние на държавата. В началото на периода министърката на финансите заяви, че държавата е пред фалит и в бюджета се отваря голяма „дупка“ в резултат на по-малко данъчни постъпления от ДДС. В края на периода, пак по думи на финансовата министърка, премиера Гълъб Донев и президента Румен Радев, стана ясно, че държавата е в отлично финансово здраве, събираемостта е рекордна и има над милиард повече от очакваното събрани данъци;
- Общата предизборна стратегия на ГЕРБ бе изградена върху твърдението, че за финансовите катаклизми в държавата са виновни ПП и ДБ. Тъй като тези катаклизми се оказаха илюзорни, отпадна и „вината“ на опонентите им;
- ГЕРБ отхвърлиха идеите на служебната министърка за фискална консолидация чрез вдигане на данъците (извънреден данък „свръхпечалба“), увеличаване на винетните такси и т.н. Същевременно те не са предложили свой план за намаляване на разходната част на бюджета чрез съкращаване на плащания в социалната сфера, замразяване на минималната заплата или нещо такова;
- В този смисъл общата бюджетна философия на Асен Василев за повишаване на социалните разходи в условия на растеж и увеличен бюджет всъщност получи широко потвърждение – и ще се запази, каквото и правителство да има след изборите. Това е добре, защото вдигането на минималните доходи и пенсиите е необходимо за намаляване на рекордното неравенство в страната;
- Въпреки новото издание на списъка „Магнитски“, ПП-ДБ не успяха да задържат темата за корупцията на управлението „Борисов“ като централна в кампанията. Това се дължи най-вече на зависимост в част от основните медии, а не на липса на интерес у гражданите. В демократична държава със свободни медии всеки представител на ГЕРБ би бил питан за обяснение на казуса „Горанов“ – какво се е случило, можело ли е да се случи без знанието на Борисов и т.н. Журналистическата свенливост по тази тема е ненормална и е признак за структурни проблеми в публичната среда;
- „Възраждане“ и ГЕРБ не се нападат взаимно, дори когато спорят по теми като еврозоната. Основният витриол и на двете формации е срещу ПП-ДБ. Без да става дума за някакъв заговор или дълбоко идейно сходство, тези две партии са си изгодни една на друга.
ГЕРБ използват „Възраждане“ като плашило,
на фона на което могат да се представят като „спасител“ на евроатлантизма. Колкото по-голямо е плашилото, толкова повече хората ще забравят за корупционните проблеми на ГЕРБ и ще залагат на геополитическата им ориентация. „Възраждане“ пък знае, че няма никакъв шанс за взаимодействие с ПП-ДБ, докато ГЕРБ са готови да се „разберат“ с всички. Също така ГЕРБ имат история на икономически (и не само) взаимодействия или дружески бездействия спрямо Путинова Русия по „Турски поток“, реакторите за „Белене“, аферата „Скрипал-Гебрев“, взривовете във военните ни заводи и т.н. „Възраждане“ със сигурност одобряват разминаването между евроатлантическата риторика и част от действията на Борисов и ГЕРБ;
9. ДПС, както обикновено, не води кампания в националните медии, а по места. Движението ще оказва натиск за съставяне на правителство, в което то участва официално. За него е приемлива и „хартиена коалиция“ с ГЕРБ и БСП, както и, разбира се, широк формат с ПП-ДБ. Преговорните козове на Движението включват и раздяла с Гешев, стига собствените му членове от клуб „Магнитски“ да останат незасегнати;
10. БСП продължи и ескалира курса „Нинова“ към цялостна джендър трансформация на столетницата (не в буквалния смисъл на думата). В резултат тя се сдоби с вторичните и част от първичните полови белези на „Възраждане“ (пак не в буквалния смисъл), а подкрепата ѝ спадна съвсем буквално до 6-7%;
11. Възможностите за редовно управление след изборите, ако разположението на силите се запази, са три:
Управление на малцинството на ПП-ДБ
Борисов беше заявил в един момент, че ще подкрепи „първия“. След това имаше и изказвания в обратна посока. Не е изключено все пак малцинствено управление на ПП-ДБ с ясно разписана програма да получи парламентарно одобрение. Преговорите за такъв вариант ще са дълги и трудни, но то може да е печеливша формула от гледна точка на всички. За ПП-ДБ това ще е очевиден успех. За ГЕРБ изгодите са също ясни – те ще запазят контрол върху мнозинството и същевременно няма да са преки участници в управлението. Натискът за оттегляне на Борисов ще е по-малък;
Коалиция между ПП-ДБ и ГЕРБ
Този вариант би могъл да се реализира при оттегляне на Борисов от активната политика след изборите. Макар че той не дава вид да е готов на подобен ход, оттеглянето му е на дневен ред така или иначе. В крайна сметка и в хода на тази кампания Борисов не успя да произведе разказ, който да го оневини в очите на широката българска и международна публика. Или поне човешки да обясни поредицата от скандали – „Божков“, чекмеджета и т.н. Например: аргументите срещу Горанов са всъщност – от политическа, а не наказателно-правна гледна точка – аргументи най-вече срещу Борисов. Затова оттеглянето му би довело до
вдигане и на коалиционното ембарго върху ГЕРБ.
То би сложило край на проточилата се политическа криза от 2020 г. насам. Да не говорим, че би било посрещнато и с акламации от Европа и САЩ, които едва се сдържат открито да заемат страна (трима европейски премиери всъщност не се сдържаха и подкрепиха ПП-ДБ).
Хартиена коалиция с патерица от „Възраждане“
Ако ГЕРБ излязат все пак първи на изборите, най-вероятен остава този вариант, който може да бъде продаден като коалиция „анти ПП-ДБ“. В името на „отговорното управление и националните интереси“, един такъв вариант може да се експериментира, ако натискът върху ГЕРБ да състави правителство е твърде голям.
Теоретично има и някакъв шанс за вариант правителство на малцинството на ГЕРБ. Но това правителство няма да може да разчита на ПП-ДБ, а ДПС и „Български възход“ (ако изобщо влязат в НС) биха искали официална коалиция и ясно участие във властта. За БСП нещата са с много голяма степен на неизясненост, но и те едва ли просто биха подкрепили малцинствено управление на ГЕРБ без конкретни договорки.
Като цяло нещата изглеждат подобно на дилемите от 38-то НС. Но все пак и политици, и избиратели са натрупали опит и не искат още от същото. Затова и натискът за редовно правителство ще бъде много сериозен. Особено с оглед на позицията на президента Радев по отношение на Украйна, която се разминава, меко казано, с позициите на мнозинството от партиите.
В кампанията имаше и една добра новина – балоните на раздухваните страхове, като този за „финансовия колапс“ на държавата, се спукаха. Това създава прозорец за разумно решение. Да видим дали той ще остане отворен и през оставащите десетина предизборни дни.
Коментарът на директора на Центъра за либерални стратегии Даниел Смилов е публикуван в Дойче Веле. Заглавието е на ДЕБАТИ.БГ.
Още актуални коментари – четете тук
