Даниел Смилов за ДЕБАТИ: ГЕРБ нямат намерение да управляват, настроени са за нови избори

Даниел Смилов е политолог и специалист по сравнително конституционно право. Програмен директор на Центъра за либерални стратегии, ежегоден гост-преподавател в Централно европейския университет в Будапеща и доцент по теория на политиката в катедра „Политология” на СУ „Св. Климент Охридски”. Има докторати от Централно европейския университет в Будапеща (SJD, Summa cum laude, 1999) и Оксфордския университет (DPhil, 2003). Специализирал е в University of California, Berkeley, Boalt Hall School of Law и European University Institute, Florence. Автор е на редица академични публикации на английски език в областта на конституционното право, финансирането на политическите партии и антикорупционната политика. Публикувал е и множество статии в българския печат и периодични издания.

Според Вас ГЕРБ имат ли сериозни намерения да опитат да съставят правителство с първия мандат?

Мисля, че ГЕРБ нямат сериозни намерения да управляват с първия мандат. Ако имаха, досега щяха да направят определени стъпки, да говорят с партии, да предложат някаква формула. Нищо от това не е налице. Същевременно пък тече подготовката за предсрочни избори с промяната на изборите правила. Стана ясно още, че между ГЕРБ и президента има договорка за насрочване на избори през март.

По-скоро в момента ГЕРБ опитва да печелят време, да използва времевата пауза до януари месец, за да опитват да дискредитират основните си опоненти. Непрекъснато се случват атаки предимно към „Продължаваме промяната“, но и към „Демократична България“.

Има малък шанс ГЕРБ да опитват да запазят шансове за третия мандат, но по-скоро ми се струва, че намерението им е да отидат на избори, като смятат, че на тях ще се представят по-добре, а опонентите им – по-зле. На практика има сериозна възможност за съставяне на правителство с третия мандат. БСП казаха, че биха го обмислили сериозно. ДПС биха подкрепили такава колаборация с ГЕРБ. Стана ясно, че и Стефан Янев и „Български възход“ нямат нищо против формално да изпълнят задачата на мандатоносител.

Казахте, че има договорка между президента и ГЕРБ за избори през март – по какво съдите?

Президентът директно каза, че ще бави мандатите до януари, освен ако не му дадат знак, че има готовност за съставяне на правителство. Този знак трябва да дойде от първата партия мандатоносител и партията, която реално може да състави правителство в този парламент. Това на практика е ГЕРБ. Явно такъв сигнал не е дошъл от страна на ГЕРБ. Този белег е доста показателен.

Виждате ли възможност за правителство с втория мандат, включително да бъде подкрепен от ГЕРБ, без да те да излъчват министри?

Има теоретична възможност за правителство на малцинството между „Продължаваме промяната“ и „Демократична България“. Големият проблем с този вариант е, че в този парламент има хартиено мнозинство, хартиена коалиция. Дори да има правителство на малцинството на ПП, във всеки един момент това правителство ще трябва да се договаря и да разчита на подкрепа от партиите, които държат мнозинството в парламента. От тази гледна точка, този вариант ми се струва по-малко вероятен.

Доста по-логичен и политически възможен изглежда вариантът тези, които държат мнозинството – тоест хартиената коалиция плюс „Български възход“, да съставят правителство, защото то няма да може да бъде атакувано от опозицията и ще зависи от партиите, които го подкрепят.

Не изключвам с втория мандат да се направи опит за реализиране на правителство на малцинството на ПП, но то ще бъде много рисков ход. За да функционира, трябва да има ясно съгласие за основните му цели в сравнително кратък план. Дори и да има разписана програма, тя пак не може да бъде стопроцентна гаранция – пак поради факта, че мнозинството в парламента ще се държи от други партии.

Относно хартиения вот – за Вас има ли логично, аргументирано обяснение да се иска връщането му?

От моя гледна точка, искането за връщане на хартиения вот не може да бъде обяснено с друго, освен с желание да се използват манипулативни техники, известни ни добре от миналото. Те са няколко вида – първият вариант е купуване на гласове, като хартиената бюлетина прави това възможно, има и утвърдени тактики за реализация на купените гласове. Второ, добавяне на гласове в протоколи след изборния процес там, където в комисиите има доминация на представители на отделни партии в по-отдалечени места на страна. Не на последно място, има го и изхвърлянето на бюлетини на политически опоненти – това също се е случвало, може да се случи, в определени секции е абсолютно видимо от огромните проценти недействителни бюлетини. Има секции, в които недействителният вот варира от година на година, като от 0 става 50 процента. Ясно е, че нещо се случва в тези секции и това е, което се цели.

Машините може би са имали минимален ефект върху избирателната активност, но той не обяснява драматичния спад в нея. Колеги, като проф. Антоний Тодоров, правиха изчисления, че може би 0,2% от спада на избирателната активност – около 12 хиляди гласа, е ефектът от машините. Това е нищо – лесно би могло да бъде компенсирано с образователни кампании. Вместо да се обезсмисля инвестиция от 50 млн. лева, много по-разумно беше да има образователни кампании и по-добро обучение и инструктиране на членовете на избирателни секции как да помагат на хората, които имат притеснения или трудности с машините. Целият ефект можеше да бъде отстранен по този начин.

Има ли според Вас роля президентът Радев във всички тези събития, имайки предвид, че и в момента управлява поредно негово служебно правителство?

Президентът има очевидна роля, която в крайна сметка е конституционна – той не е узурпирал някаква власт. Конституцията действа по този начин и му дава възможност да управлява със служебни правителства.

Друг е въпросът, че той използва тези служебни правителства, за да реализира политики, които са в разрез –  в напрежение – с настроенията в българското Народно събрание и в големия процент от партиите. Виждаме, че има очевидно забавяне в изпращането на военна помощ на Украйна. Служебният министър на отбраната още не е решил какво да се изпраща. Този жест, освен че има полза за нападнатата държава, е много важен като символика и време, в което се реализира. България вече се е забавила, сега продължаваме да сме в положение, в което уж е взето решение за изпращане на военна помощ, но не се прави нищо по него.

Не е само това обаче – това е символен жест с много голяма видимост. Ако се замислите и по енергийната политика, правителството на Радев прави всичко възможно България да бъде максимално обвързана с руската страна – било то с концесии за „Лукойл“, било то с опитите да се връщат доставките на руски газ през „Газпром“. Всичко това показва, че президентът успява през служебните правителства да води политика, която на пръв поглед влиза в сериозно противоречие с евроатлантическите настроения на голямото мнозинство от партиите в българския парламент.

Тук възниква интересният въпрос защо ГЕРБ отказва да състави правителство, когато може и защо позволява тази договорка с президента за нови – пети, парламентарни избори в рамките на две години.

Имате ли обяснение за това?

Няма логично политическо обяснение. Не би трябвало ГЕРБ, като евроатлантическа – по претенции – партия, да позволява такова нещо. Целта на ГЕРБ би трябвало да бъде максимално бързо да заменят служебното правителство с друго, което би провеждало различна политика. Виждаме обаче, че те смятат, че изборите са добри за тях. Единствената логика е, че са направили тяснопартийна сметка, че нови избори са по-изгодни за тях и затова действат по този начин.

Виждате ли разрешаване на политическата криза, някаква формула?

За съжаление сякаш се върви към нови избори. Те ще дадат някакво решение, но уви, могат да поставят страната и в същата ситуация след няколко месеца. Това е единият вариант – през пролетта на следващата година да минем през нови предсрочни избори. За мен те до голямата степен ще са безсмислени – дотолкова, доколкото бяха безсмислени и предходните. Получи се вариация в представителството на политическите партии, но тя не беше чак толкова голяма, че да оправдава едни нови избори. Много вероятно е да има нови предсрочни избори.

Какво друго обаче би могло да стане – струва ми се, че от ГЕРБ следят обществените настроения. В този парламент ГЕРБ са първа сила и те са най-отговорни за съставянето на правителство – най-малкото, защото имат и потенциална възможност да го направят, имат различни мнозинства, които могат да използват. Ако ГЕРБ преценят, че мнозинството от българите смятат нови избори за безсмислени, ако видят, че ще бъдат наказани на нови избори, може да започнат да обмислят евентуално съставяне на кабинет – било то с първия, но най-вече с третия мандат. В момента те изчакват и по-скоро са настроени за нови избори.

Абонирайте се за нашия седмичен бюлетин

E-mail Адрес*

Още актуални интервюта – четете тук.