На снимката: Даниела Горчева
На снимката: Даниела Горчева

Даниела Горчева е магистър по българска филология и история на СУ „Климент Охридски“. От 1990 г. живее в Холандия. От 2003 г. е издател и главен редактор на „Диалог“ – списание за политика, култура и история, което излиза на български в Холандия и има читатели в цял свят. Сценарист на документалния филм „Гьоч – да прекрачиш границата“. През 2012 г. е победител за България на престижната награда на Европейската комисия за журналистика „Заедно срещу дискриминацията“. Издаваното от нея списание „Диалог“ има награда на НДФ „13 века България“ за популяризиране на българската култура в чужбина.

На всеки 3 март чуваме хиляди благодарности към Русия за ролята й на „освободителка” на България. Каква обаче е историческата истина за събитията преди повече от 140 години и какви са истинските намерения на Русия тогава?

Русия води много войни с Османската империя и те не са за Освобождението на България, разбира се, това е пропагандна теза. А заради контрола на Проливите.
За руската империя България е просто необходимата база, която да окупира и на която да стъпи, за да завладее този тесен морски път – единствената връзка на затвореното Черно море с Мраморно море и оттам със Средиземно море.

Но в крайна сметка, независимо от руските планове и домогвания, резултатът от тази война е освободителен за България.

Само че едва 30 години по-късно – с обявяването на своята независимост на 22 септември 1908, България престава да бъде васално княжество и става суверенна държава. И това, както и Съединението на България, е чисто българско дело.
Затова смятам, че Националният празник на България трябва да бъде 22 септември.

Какво всъщност урежда Санстефанският договор, при положение, че в него дори не присъства думата България?

В Сан Стефано няма наш представител и децата в училище трябва да изучават и да анализират текста на сключения в Сан Стефано предварителен мирен договор, за да знае всеки българин колко неизгоден е той за България и да няма шанс пропагандата.

Този договор признава независимостта на Сърбия (чл. 3) и Румъния (чл. 5), но не и на България.

А не ми е известно в Сърбия или в Румъния тази дата да е национален празник.
Санстефанският договор предвижда България (чл. 6) да бъде подчинено, васално княжество. България се задължава да изплаща васален данък – трибут. Размерът на данъка щял тепърва да бъде определен (чл.9).

Член 6 изрично подчертава, че границите на Княжеството тепърва ще бъдат определени от руско-турска комисия.

Член 7 на този договор предвижда, че бъдещият български княз ще бъде избран, цитирам: „под надзора на един руски императорски комисар и в присъствието на един турски комисар“.

Член 8 уточнява, че „руският окупационен корпус трябва да бъде издържан за сметка на окупираната страна“, тоест, за сметка на България.
И не посочва никаква крайна дата на тази руска окупация, а само едно уклончиво „приблизително две години“. Знаем от горчив опит какво значи за Русия „приблизително“.

Член 10 дава правото на Турция да си служи с българските пътища за превоз на свои войски, муниции, хранителни припаси – с две думи да се разполага с тях, както намери за добре.

Член 12 предвижда събарянето на всички крепости по река Дунав.

Ами раздаването на български земи, с което се хранят апетитите на съседни Сърбия, Гърция и Румъния? Даването на Ниш на Сърбия, на Северна Добруджа на Румъния, ето така започва – с руска благословия обезбългаряването на тези земи, етническото им прочистване.

И не е въпросът в териториите, а в страданията на българите, останали извън пределите на своята държава.

И това при положение, че българите воюват за своето освобождение и участват във войната с немалко сили и имат убити близо 4 хиляди опълченци и десетки хиляди цивилни жертви.

Кой има интерес историята да не се познава?

Враговете на България, кой друг може да има интерес истината да се изопачава? Има един анекдот: „истина е това, което в даден момент е изгодно на Русия“.

Да оставим обаче иронията настрани. Истина е това, което действително се е случило. От милионите възможности се е случила една-единствена и действително случилото се оставя материални следи и затова може да бъде доказано. Докато пропагандните лъжи се разбиват на пух и прах във фактите.

Ето, сега Русия води с нищо непредизвикана война срещу Украйна, води завоевателна война. В момента обаче руските официални медии твърдят, че Русия води „освободителна военна операция“. Кое е истина? Това, което твърдят официално медиите на една държава с несменяем от 23 години диктатор или това, което в действителност се случва?

Да се лъже толкова нагло е унизително и само показва колко жалка е Русия да използва презрени гьобелсови практики.

Кой ден е най-достоен според Вас да се нарича национален празник на България?

Според мен националният празник на България трябва да е денят, в който България става независима, суверенна държава – 22 септември 1908.

На националния си празник посолството на всяка страна в чужбина кани на прием дипломатическия корпус и видни личности на страната-домакин: политици, интелектуалци, хора на изкуството. Това е един ден, който всяка страна използва, за да добави положителни щрихи към своя имидж, да създаде нови приятелства и да укрепи старите.

А какво прави България на този ден? Държи се като васал на чужда държава и посланиците й ( с малки изключения) държат речи, възхваляващи Русия. Веднъж един чужд дипломат ми каза без да крие иронията си: „Аз мислех, че съм дошъл н а националния празник на България, а то било празник на Русия.“.

Недопустимо е българските дипломати да възхваляват на националния си празник не историческите постижения на своя народ, не неговата култура, а една чужда държава. Ако ние гледаме на себе си така, то как останалите да гледат на нас другояче, освен като на руска губерния?

И то при положение, че историческите факти сочат друго.

Че Русия има повече причини да бъде благодарна на България, защото получава от България и християнската религия, и своята писменост.

И че България не е лишена от свободолюбие, а напротив, както пише британският историк Робърт Сървис, а и не само той, се оказва „най-костеливият орех за Сталин“.

Как си обяснявате отпора, който имаше през всички тези години срещу за премахването на МОЧА?

С подкуп, с шантаж и със заплахи от страна на Русия и съответно с подкупност, с гузност, с престъпност и с липса на национално достойнство у българските управляващи. И с липса на правно-исторически познания в българското общество като цяло.

Защото това не е паметник, а пропаганден монумент, подменящ паметта, изопачаващ истината.

А истината се вижда в документите, отразили съветското нахлуване с нарочно прегазените от съветските камиони българи, включително деца, изнасилени момичета и жени, с убийствата и грабежите. Документите ги има и може да се видят във филма на проф. Евелина Келбечева и проф. Светослав Овчаров „Второто Освобождение“.

И е безпределен цинизъм, и е национално унижение да гледаме изписаните със златни букви думи на този чудовищен монумент „от признателния български народ“.

Не от българския народ са изписани тези думи, а от еничарите на Москва, предали своя народ и служили на една тоталитарна държава, която ни лиши за половин век от свободата, от собствеността ни, която погуби десетки хиляди българи и разсипа съдбата на милиони.

Очаквате ли сега да има конкретен резултат след като има развитие по казуса – макар и теоретично?

Да, сега е моментът този унизителен монумент, чийто шпагин заплашително и грозно се размахва срещу Алма Мате и стърчи над българския флаг, развят над Народното събрание, да бъде премахнат и да възстановим облика на Княжеската градинка – такъв, какъвто е бил – с лабиринта, с детския театър, с алпинеума, с онази европейска градска среда, която София е имала преди съветските завоеватели да ни окупират.

И не само в София, но и в Пловдив и във всеки български град трябва да бъдат премахнати „жалоните на поробителя“ – по думите на Любомир Далчев, един от скулпторите, принудени да участват в създаването на монумента. Неговото писмо трябва да се прочете, за да се види истината.

Какъв е вашият коментар за войната в Украйна? Какъв паралел може да направим с горните две теми в контекста на България?

Русия извършва едно от най-тежките престъпления в международното право – престъпление срещу мира. По заповед на Путин руската армия без да обяви война започна пълномащабна война срещу суверенна държава.

За същото престъпление – започване на бойни действия без обявяване на война (нападението на Япония над САЩ при Пърл Харбър) след края на Втората световна война седем висши японски политици и офицери бяха осъдени на смърт в Токио и обесени.

Надявам се скоро да видим изправен пред съда и Путин, който като главнокомандващ е отговорен за многобройни военни престъпления, за престъпления срещу собствения си народ, срещу народа на Чечения, срещу народа на Грузия, срещу народа на Сирия и срещу народа на Украйна.

Адекватно ли реагира България – както във вътрешен, така и в международен план по отношение на конфликта?

Засега да, засега реагира адекватно, особено като се има предвид колко сме пробити и каква огромна пета колона има Русия в България.

Трябва да знаем, че успее ли Русия в Украйна, следва Молдова и след това сме ние.

Днес Украйна се брани на живот и смърт в своята свята, истинска Отечествена война, защитавайки своята свобода и независимост, но същевременно и нашата. Затова заслужава цялата ни възможна подкрепа.

Да живее свободна и независима Украйна!

За още интересни новини, интервюта, анализи и коментари харесайте нашата страница ДЕБАТИ във Фейсбук!

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Моля въведете коментар!
Моля въведете името си тук