В края на 1977 г. Георги Марков си позволява да разкаже в „Задочни репортажи за България”, излъчвани по радио „Свободна Европа”, за срещите си с Тодор Живков, с което нарушава неписаното табу да не се критикува персонално първия секретар, с това вбесява лидерът на БКП настоява от ДС и КГБ да „затворят” устата на писателя завинаги с ликвидирането му . (На снимката: Христо Христов)
Преди 39 години, на 7 септември 1978 г., българският писател и политически емигрант Георги Марков е прободен смъртоносно на моста „Ватерло” в Лондон от непознат мъж. В резултат на бързо действащата отрова, вкарана в тялото му чрез миниатюрна сачма, един от най-изявените критици на тоталитарната комунистическа система в България и лично на Тодор Живков умира от отравяне на кръвта четири дни по-късно в лондонска болница.
В деня на атаката срещу него генералният секретар на БКП празнува 67-я си рожден ден. Убийството на писателя, който в продължение на три години чете редовно по радио „Свободна Европа” своите „Задочни репортажи за България” – най-масираната критика срещу режима, наложен по съветски образец у нас – е подаръкът на Държавна сигурност за Живков, извършен с техническата помощ на КГБ. Това политическо убийство става нарицателно в цял свят за тоталитарната комунистическа диктатура в България, управлявана от Живков.
Отрова от лабораторията на КГБ
Смъртоносната отрова е вкарана в дясното бедро на Георги Марков чрез миниатюрна сачма, произведена в лабораторията на КГБ чрез пневматично устройство. Отровата е специална – такава, която действа бързо и не остава следи и английското следствие стига до извода, че най-вероятно се касае за рицин.
Изстрелването на сачмата, докато писателят се движи в гръб, е извършено от агент на Първо главно управление на ДС. Ударът в бедрото, при който Георги Марков, се обръща назад, за да разбере какво се случва, е камуфлиран сполучливо от агента с изпускането на чадър, за да остане писателят с впечатлението, че случайно е ударен с чадър – характерен предмет, която хората в Лондон носят поради честото дъждовно време.
Замисълът на Държавна сигурност е да убие чрез отравяне Марков, но смъртта му да изглежда естествена.
Увеличение на миниатюрната сачма изработена от КГБ, при което се виждат каналите, в които е поставена отровата | Снимка: Архив на desebg.com.
Вечерта на 7 септември 1978 г. писателят вдига температура, а на следващия ден постъпва в болница с влошено състояние, където в адски мъки издъхва на 11 септември 1978 г.
Лекарите не успяват да го спасят, защото констатират отравяне на кръвта, но не откриват следи от отровата, за да създадат антидот.
Мотивът за убийството – личната критика срещу Тодор Живков
Основната причината за ликвидирането на Георги Марков е нарушеното от него табу да критикува лично Тодор Живков, който по това време се „къпе” в култ към личността му. Чашата на търпението на първия секретар на БКП прелива, след като през есента на 1977 г. Марков си позволява да включи в четените по радио „Свободна Европа” „Задочни репортажи за България” 11 радиопредавания, озаглавени „Срещи с Живков”, продължили до началото на 1978 г. В тях той прави изключително обективен образ на първия секретар, като същевременно си позволява да го критикува за грубото му вмешателство в културните среди, както и за неговата безпрекословна подчиненост на Москва.
Реакцията не закъснява. През януари и април 1978 г. Министерството на външните работи привиква два пъти тогавашния посланик на Великобритания Джон Клоук, за да му постави ултиматума Марков, който по това време е служител на българската секция на Би Би Си, да спре нападките срещу Тодор Живков, в противен случай НРБ ще вземе мерки да направи това.
На 7 септември 1978 г. Тодор Живков празнува своя 67-ми рожден ден, получавайки от БКП партийна книжка №1 (на снимката), а от Държавна сигурност – убийството на своя критик зад граница Георги Марков в Лондон | Снимка: БТА.
На срещите с посланик Клоук, освен зам.-министърът на външните работи Мария Захариева, присъства и тогавашния началник на отдел „Четвърти” в МВнР Любен Гоцев, щатен служител на ПГУ и негов зам.-началник, работещ под дипломатическо прикритие, фигура, която придобива публичност по време на прехода, като един от основателите на генералското движение в БСП, а през последните години покрай известия кръг „Монтерей”.
Признанието на участник в операцията от КГБ
Както през 1991 г. участникът в операцията от съветска страна ген. Олег Калугин, началник на управление „К” (контраразузнаване) в съветското Първо главно управление (ПГУ), признава публично, през януари 1978 г. в КГБ пристига искане от Живков, направено от министъра на вътрешните работи ген.Димитър Стоянов за неутрализиране на Георги Марков, което в крайна сметка е одобрено, въпреки първоначалната съпротива на председателя на КГБ по това време ген. Юрий Андропов.
От българската страна операцията е координирана на най-високо равнище – от тогавашния началник на ПГУ ген. Васил Коцев и заместникът му ген. Владимир Тодоров.
Въпреки че до края на живота си напусналия през 1969 г. писател остава български гражданин и по закон следва да се образува следствие за изясняване на причините за смъртта му, подчинената на тоталитарната комунистическа власт в НРБ съдебна система не прави това.
Ген. Олег Калугин от КГБ (вдясно), участвал в техническото подсигуряване на операцията срещу Марков и министърът на вътрешните работи ген. Димитър Стоянов (вляво), предал искането на Живков до съветската страна за ликвидирането на писателя | Снимка: Олег Калугин, „Супершпионин”.
Нито едно от зависимите от режима средства за масово осведомяване в НРБ не съобщава новината за смъртта на писателя. Вместо това няколко дни след убийството му по телевизията ни в клин, ни в ръкав министърът на вътрешните работи ген. Димитър Стоянов прави изявлението, че „дългата ръка на ДС може да настигне всеки враг зад граница”.
Заличаване на следите от убийството след 10 ноември 1989 г.
След принудителното оттегляне от властта на Живков през 1989 г. съпругата на Георги Марков пристига през януари 1990 г. в НРБ и на среща с възстановения член на Политбюро на ЦК на БКП Александър Лилов поставя въпроса за разследване на убийството на Георги Марков.
Същия ден, 10 януари 1990 г., началникът на ПГУ ген. Владимир Тодоров изисква от архива на разузнаването 10-томната разработка за убийството срещу писателя, водена под псевдонима „СКИТНИК” и никой повече не я вижда.
Няколко дни по-късно той изисква чрез тогавашния зам.-министър на вътрешните работи ген. Стоян Савов и 6-те тома разработка срещу Георги Марков, водена от Шесто управление на ДС за борба с идеологическата диверсия с цел компрометиране на писателя и евентуалното му връщане/отвличане в НРБ. Тези материали също изчезват.
През 1992 ген.Тодоров е осъден от Върховния съд за унищожаване на част от досиетата на Георги Марков, а ген. Савов се самоубива ден преди началото на съдебния процес.
Разкритията за политическото убийство
През 1993 г. българското следствие установява, че съпричастен към случая с Марков е агентът на ПГУ Франческо Гулино – „ПИКАДИЛИ”, който е изведен от разузнаването в Дания като антиквар. Той е локализиран в Копенхаген и разпитан в датската столица в продължение на 12 часа от детективи, разследващи убийството на Георги Марков.
След разпита Дания официално поисква от България досието на „ПИКАДИЛИ”, за да може да го задържи и предаде на Великобритания за разследване по случая от 1978 г. Българската прокуратурата обаче отказва да предаде исканите документи и по този начин блокира международното разследване. В същото време „ПИКАДИЛИ” напуска Дания и се установява в Австрия.
През 2005 г. разследващият журналист Христо Христов издава документалната си книга „Убийте Скитник” – българската и британската държавна политика по случая Марков, в която установява, че през 1973 г. със секретно решение на Политбюро на ЦК на БКП утвърждава правото на ПГУ да извършва „мокри поръчки” зад граница.
След съдебни битки за достъп до информация с МВР и Националната разузнавателна служба, които печели журналистът открива строго секретен документ (на руски език), който показва, че през 1972 г., когато между МВР-ДС и КГБ се подписва първото споразумение за сътрудничество, съветското разузнаване предава опита си на ПГУ по вербуването и използването на агенти за извършването на остри мероприятия (убийства и отвличания), както и „бързо действаща отрова” и „уреди за нейното изстрелване”.
Регистрационен дневник на Държавна сигурност с името на Георги Марков, срещу когото на ръка е отметнато, че е убит в Лондон | Снимка: Архив на desebg.com.
Архивните документи показват, че в началото на 1978 г. агент „ПИКАДИЛИ”, който по това време не извършва никакви агентурни задачи, е извикан по спешност в НРБ, където в ПГУ му е проведено специално обучение. Организирана е и специална среща с началника на ПГу ген. Васил Коцев. „ПИКАДИЛИ” е изпратен в Лондон, който след 1978 г. никога повече не посещава. „ПИКАДИЛИ” е награден с орден от МВР-ДС, а в НРБ разузнаването му организира почивки на планина и море.
Прекратяването на делото от прокуратурата
Нито едно правителството или държавен глава от 10 ноември 1989 г. досега не са поискали официално от Москва достъп до документите а КГБ по случая.
През 2013 г. прокуратурата прекратява следствието за убийството на Георги Марков без да излезе със заключение.
Антитоталитарното творчество на Георги Марков, както и на други творци от периода на комунистическият режим, не се изучава в часовете по литература.
Авторът Христо Христов е разследващ журналист и изследовател с 26-годишен професионален опит, журналистическата си кариера започва през октомври 1990 г. във в. „Демокрация,в периода 1991-1997 г. е съдебен репортер, като отразява водените по това време следствени и съдебни дела за престъпленията при комунизма, разследващ журналист в. „Дневник“, автор на разследвания и анализи по проблемите на достъпа до архивите на бившата Държавна сигурност, организираната престъпност, работата на МВР и специалните служби. През 2010 г. отразява темата за досиетата в блога „Досиета” в сайта на в. „Капитал”. През януари 2011 г. основава независимия специализиран сайт Държавна сигурност.com (desebg.com). През 2014 – Регистър на сътрудниците на Държавна сигурност и разузнавателните служби на БНА (agentibg.com), а през декември 2015-а създава сайта „ПАМЕТ 1944-1989” (pametbg.com) за жертвите на комунизма. През 2002 г. специализира в британския в. „Гардиън”, а през април 2004 г. в Международния център по журналистика във Вашингтон, САЩ. Посветил години работа на разследването на убийството на Георги Марков.
