Демократична България

Дясното политическо обединение „Демократична България“ /ДБ/ обяви, че ще отнесе до Европейската комисия въпроса със законосъобразността на т. нар. гражданска конфискация и ще отправи питане, което да изясни кой е виновен за глобата от 150 млн. лева за Българския енергиен холдинг.

Според десните Европейската комисия трябва да осъзнае, че „в България няма борба с корупцията, а нейно въоръжаване с редица инструменти“. Те ще сезират ЕК за старт на процедура за проверка за нарушаване на европейските принципи в законодателството и практиките на т. нар. специализирано правосъдие в България. От ДБ са категорични, че КПКОНПИ е превърната в репресивен орган. По думите на съпредседателя на коалицията Христо Иванов в рамките на такава процедура ще се направи опит Европейската комисия „да си отвори очите за реалностите“.

Сезирането е част от процедурата срещу България, свързана с проверката от страна на ЕК как България спазва евродирективата за гражданската конфискация. На 8 декември България е получила искане да обясни как спазва европейското законодателство в тази му част и за това е даден срок от 1 месец, който изтича утре, съобщи още Иванов.

„Демократична България“ счита за логически абсурд, че за тежки престъпления по наказателен ред, за които е приложим редът на конфискация според Наказателния кодекс, са осигурени гаранции за защита на основните им права, докато на лица, които са оправдани или срещу които наказателното производство е прекратено, не се гарантира равностойно ниво на защита. Според ръководството на коалицията подобно положение е несъвместимо с принципа на правовата държава.

„За нас 2019-а ще е година на избор за нашето общество – повече Европа или повече от неототалитарните тенденции, които виждаме да се консолидират у нас“ – подчерта съпредседателят Христо Иванов.

От „Демократична България“ обявиха, че и президентът Румен Радев говори едно, а върши друго. Показателен за това е отказът му да наложи вето над последните промени в антикорупционния закон, който засяга именно конфискацията на незаконно придобито имущество.

Христо Иванов посочи въвеждането на т.нар. електронно управление като голям провал.

„Майката на всички реформи и на модернизацията на управлението във всички сфери е електронното управление. Тук управляващите търпят монументален провал и историята с електронните винетки от последните дни е само последният пример“, заяви тойв.

Съпредседателят на ДБ припомни предишния голям скандал, този с Търговския регистър, при който не стана ясно каква отговорност бе поета извън изгърмяването на няколко бушона в администрацията.

„Кога вицепремиерът Томислав Дончев, който отговаря за електронното управление, ще излезе да признае провал?“, попита Иванов.

Той припомни, че сривове на системи е имало и при Гранична полиция, и в други институции. По думите му част от провала е в постоянното отлагане на въвеждането на системата за електронна идентификация.

„2018 година беше много динамична, а основната дума в политическия контекст беше скандал“ – обобщи кратката равносметка съпредседателят на „Демократична България“ Атанас Атанасов.

По думите му новият девиз в България е „корупцията прави силата“. Според Атанасов „150 млн. лева глоба от ЕК е тежък скандал, защото носи вреди на бюджета и трябва да се изясни кой казва истината“ относно санкцията, наложена ни от ЕК заради отказа на БЕХ за монополно положението.

„Ресорният еврокомисар опроверга твърденията на Борисов и Теменужка Петкова“, припомни лидерът на ДСБ.

Коментарът на Борисов бе, че глобата е наложена, защото България не искала да приватизира енергетиката си, а страната ни продължава да твърди, че проблем с достъпа до газопреносната мрежа на „Булгартрансгаз“ не е имало. От Брюксел обаче отрекоха да е искана приватизация, и поясниха, че са настоявали само за гаранции за прекратяване на възможностите за злоупотреба с монопол.

Поради неяснотата относно отговорността за глобата евродепутатът Светослав малинов ще внесе питане, към Европейската комисия, за да разбере чия е вината за налагането на глоба от 150 млн. лв. на Българския енергиен холдинг заради злоупотреба с монополно положение, каза още Атанасов.

Лидерът на „Зелените“ Владислав Панев пък направи стряскащата прогноза, че българската държавна енергетика е заплашена скорошен от фалит. Причина за тази констатация е не само глобата на БЕХ, но и загубите на държавните енергийни дружества за 2018 г., които по думите му възлизат на около 500 млн. лв. Очакват се и решения по делата срещу България, заведени от електроразпределителни дружества у нас, които текат от години. Панев припомни и проблемите с ТЕЦ „Марица изток 2“.

„Българското правителство не е готово за промяна в икономическия цикъл“ – каза той.

„Демократична България“ алармира обществото и за начина, по който се харчат парите на данъкоплатците. Причина за опасенията е фактът, че в законите за бюджет за 2018 и 2019 г., приети от Народното събрание, няма записан разход от 1,3 млрд. лева за инфраструктурни проекти. В края на 2018 г. обаче само с решение на Министерския съвет парите бяха отпуснати с мотива „строеж на автомагистрала „Тракия“, а точно преди коледните празници харченето им бе възложено на държавното дружество „Автомагистрали“ ЕАД. Десните окачествяват това като заобикаляне на правовия ред и конституцията, в която се казва, че Народното събрание е институцията, която одобрява начина, по който се харчат парите на данъкоплатците чрез годишния бюджет.

 

„Демократична България“ публикува на сайта си мотивацията за решението за сезиране на ЕК заради нарушенията на европейското право в антикорупционния ни закон. Ето и пълният текст:

Демократична България сезира Европейската комисия за нарушения на правото на ЕС в Закона за противодействие на корупцията и отнемане на незаконно придобито имущество (ЗПКОНПИ)

Резюме на мотиви:

Лидерите на Демократична България ще сезират Европейската комисия за нарушения на правото на ЕС, които са допуснати в Закона за противодействие на корупцията и отнемане на незаконно придобито имущество. Според Демократична България основните нарушения, които законодателството за т.нар. „гражданска конфискация“ разкрива са следните:

Въведен като мярка, която има за цел борба с корупцията и тежката престъпност и като мярка по транспониране на Директива 2014/42/ ЕС, ЗПКОНПИ погазва основни принципи на правото на ЕС, не зачита основите права на гражданите, гарантирани от Хартата на основните права на Европейския съюз и нарушава изискванията, произтичащи от Директива 2014/42/ЕС, като допуска нетърпим в една правова държава произвол чрез инструмента на т.нар. „гражданска конфискация“ (конфискация in rem). Предвиденият режим на т.нар. „гражданска конфискация“  позволява лица, които не са извършили никакво престъпление или закононарушение, да бъдат лишавани от правo на собственост, по начин, неприложим дори към установени престъпници във всички други държави членки на ЕС.

В частност,  българската държава е нарушила задълженията си по чл. 4, пар. 3 от Договора за Европейския съюз (ДЕС), като не е взела всички общи или специални мерки, необходими за гарантиране на изпълнението на задълженията, произтичащи от Договорите и от актовете на институциите и като е приела мерки, които са от естеството да препятстват ефективното прилагане на норми на правото на ЕС. Макар да е съобщила ЗПКОНПИ като мярка по транспониране на Директива 2014/42/ЕС, българската държава не е транспонирала правилно предвидените в чл. 6, пар. 2 и чл. 8 от Директивата процесуални гаранции за лицата, чието имущество се отнема по реда на ЗПКОНПИ.

Без да се оспорва правото и възможността на държавата да отнема имущество, придобито от престъпна дейност, включително средства и облаги от престъпна дейност, но при предвидените в правото на ЕС и ЕКПЧ гаранции за правата на частните субекти, следва да се подчертае, че предвиденият в ЗПКОНПИ ред на “гражданска конфискация” не само не транспонира правилно разпоредбите на Директива 2014/42/ЕС, но нарушава и редица основни права на гражданите, уредени от Хартата на основните права и в Европейската конвенция за правата на човека и основните свободи (ЕКПЧ), а именно:

  • Правото на собственост, уредено в чл. 17 от Хартата, доколкото действието на ЗПКОНПИ допуска непропорционална намеса в правото на собственост на лицата, включително тези, които са оправдани от съд и не са извършили никакво престъпление или административно нарушение;
  • Правото на ефективни правни средства за защита и на справедлив процес, уредено в чл. 47 ХОПЕС, доколкото ЗПКОНПИ не транспонира чл. 6, пар. 2 (защита на добросъвестни трети лица) и чл. 8 от Директива 2014/42/ЕС (процесуални гаранции на засегнатите лица) и не гарантира съдебен контрол, съответстващ на специфичните изисквания за справедлив процес и ефективни правни средства за защита, приложими в производствата по санкции с наказателен характер, каквото  представлява предвидената в Директива 2014/42/ЕС и ЗПКОНПИ конфискация;
  • Нарушение на презумпцията за невиновност, установена в чл. 48, пар. 1 ХОПЕС, доколкото  предвидените в ЗПКОНПИ мерки имат наказателно естество, като същевременно се прилагат по неконтролиран административен и гражданскопроцесуален ред, който не отговаря на изискванията за справедлив процес и ефективни правни средства на защита в наказателно производство, в това число при обръщане на тежестта на доказване в съдебната фаза и откъсването й от развитието по наказателния процес, който може в крайна сметка всъщност да доведе до оправдаване на лицето, срещу което е образувано производството по ЗПКОНПИ;
  • Нарушение на правото ne bis in idem, изискващо едно лице да не бъде наказвано два пъти за едно и също деяние, уредено в чл. 50 ХОПЕС, доколкото производството по ЗПКОНПИ не държи сметка за развитие на наказателното производство, във връзка с което е открита процедурата, и допуска на практика средства и облаги от престъпна дейност да бъдат отнети два пъти, както по чл. 53 НК, така и по ЗПКОНПИ;
  • Нарушение на  принципа на законност, определен в чл. 48, пар. 1 ХОПЕС, доколкото предвид на разпоредбата на пар. 5 от преходните и заключителни разпоредби на ЗКОНПИ, българското законодателство допуска ретроактивно действие на предвидените мерки на конфискация, които са санкционни и наказателни по своя характер.

ЗПКОНПИ нарушава и основни принципи на правото на ЕС, които държавите членки следва да спазват, когато действат в приложното поле на правото на Съюза или прилагат актове на това право, а именно:

  • принцип на законност, изискващ прозрачен, отчетен, демократичен и плуралистичен законодателен процес, доколкото последните изменения в ЗПКОНПИ, предложени на 10.12.2018 г., са приети при нарушение на изискванията на българския Закон за нормативните актове без обществено обсъждане (каквото се изисква по закон да продължи 1 месец), без изискваната по закон оценка на въздействието (представената такава оценка е в порядъка на половин страница и не може да бъде определена по друг начин, освен като напълно бутафорна)  и в изключително кратки срокове, характерни за извънредно законодателство;
  • принцип на правната сигурност, доколкото с измененията от 10.12.2018 г. в пар. 5 от преходните и заключителни разпоредби на ЗПКОНПИ на практика се допуска ретроактивно действие на Закона спрямо „висящи“ проверки и производства пред съд, образувани под действието на по-ранни конфискационни закони, като така не само се създава правна несигурност и пълна неяснота за съществуването на повече от  един едновременно действащи режима на конфискация, но се допуска обратно действие на санкционни мерки, каквато е конфискацията на имуществото;
  • принципа на ограничаване на произволното упражняване на публична власт, който съгласно практиката на Съда на ЕС предполага, че всяка намеса на публичната власт в сферата на дейност на дадено частно лице трябва да има правна основа и да е оправдана от установените в законодателството условия, като по този начин се гарантира защита срещу произволна и непропорционална намеса на публичната власт в полето на частноправни отношения

Демократична България алармира Европейската комисия, че под привидното наименование „гражданска конфискация“, в България се установява режим на презумптивна, колективна, безвиновна и обективна наказателна отговорност. Прилагането на един санкционен и наказателен по своята същност режим на конфискация по гражданскоправен ред, без необходимите гаранции за ефективни правни средства за защита и справедлив процес и при несъответствие на ЗПКОНПИ с основните принципи на правото на ЕС, води до положение, при което на лицата, осъдени за тежки престъпления по наказателен ред, за които е приложим редът на конфискация по чл. 53 НК, са осигурени гаранции за защита на основните им права, докато на лица, които са оправдани или срещу което наказателното производство е прекратено, не се гарантира равностойно равнище на защита. Освен, че представлява логически абсурд, подобно положение  е несъвместимо с принципа на правовата държава, закрепен в чл. 2 ДЕС като основна ценност и елемент, обуславящ принадлежността на една държава към Европейския съюз.

За още интересни новини, интервюта, анализи и коментари харесайте нашата страница ДЕБАТИ във Фейсбук!