Мартин Димитров
На снимката: Мартин Димитров.

Депутатите днес гласуваха стъпки към мека лустрация, като приеха на второ четене промените в Закона за достъп и разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия

Според промените всеки път, когато агент или офицер на бившата Държавна сигурност се кандидатира за държавен пост, неговата принадлежност към комунистическите служби трябва да бъде припомнена на обществеността.

Какви са промените?

Обичайната работа на Комисия за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия, позната накратко като Комисията по досиетата е, когато дадено лице е кандидат за публична държавна длъжност, неговата принадлежност към Държавна сигурност да бъде обявявана, независимо от това дали този човек е обявен в миналото или не.

През 2021 година обаче Върховният административен съд излезе в тълкувателно решение, което казва, че ако даден човек някога е бил обявен, Комисията няма право да го обяви втори път.

Това значи, че ако човек, който е бил агент или офицер на ДС, преди 20 години се е кандидатирал за даден пост и е бил обявен, на практика няма да може да бъде обявен отново, ако се кандидатира днес. Така и обществото по-трудно би могло да се информира за нечия принадлежност към службите на комунистическия режим.

След промените, предложени от „Демократична България“ по инициатива на народния представител Мартин Димитров, Комисията по досиета ще може да обявява принадлежността на даден агент или офицер от ДС при всеки негов опит да достигне публичен пост.

Според вносителя на законопроекта Мартин Димитров, който беше най-активен в днешния дебат преди гласуването, е важно обществото да знае „кой кой е“ и да може „да прецени“, на тази база.

Как гласуваха отделните партии?

Законопроектът беше приет на второ четене със 77 гласа „за“.

Гласуване - мека лустрация
Гласуването на депутатите.
  • „Продължаваме промяната“ имат 67 депутата. От тях 63 гласуваха „за“, четирима не гласуваха;
  • ГЕРБ/СДС масово не гласуваха. Един единствен депутат гласува „за“, останалите 58 не участваха в гласуването;
  • Всички 34 депутати от ДПС не участваха в гласуването;
  • БСП, които имат 26 депутати, също масово не участваха в гласуването. 25 депутати не гласуваха, един гласува „против“;
  • „Има такъв народ“ имат 25 депутати. 17 депутати гласуваха „против“, 8 депутати не гласуваха;
  • „Демократична България“ имат 16 места. 13 депутати гласуваха „за“, трима не участваха в гласуването;
  • „Възраждане“ имат 13 депутати. 12 от тях не гласуваха, един гласува „против“.

Прави впечатление, че предложението на „Демократична България“ е подкрепено само от един от коалиционните ѝ партньори – „Продължаваме промяната“. Макар позициите на БСП и „Има такъв народ“ да не са изненадващи, то масовото гласуване „против“ в ИТН определено буди въпроси като този дали депутатите от ИТН осъждат действията на комунистическия режим у нас и приемливо ли е за тях доносници на Държавна сигурност да са например народни представители.

За още интересни новини, интервюта, анализи и коментари харесайте нашата страница ДЕБАТИ във Фейсбук!

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Моля въведете коментар!
Моля въведете името си тук